Решение № 897 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5747/2013 г.

Решение № 897 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5747/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 632 от 13.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1887 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна. С решението е отменен Ревизионен акт № 031104414/19.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 98/6.04.2012 г. на изпълняващия правомощията на Директор на Дирекция "ОУИ"/понастоящем "ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Вилидж Холидейз" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за д. п. м. 12/2010 г. в размер на 12 920,00 лв. главница и 1 240, 76 лева лихва и задължения по ЗКПО за 2010 г. в размер на 6 460,. 00 лева главница и 538, 15 лева лихва. С решението АДмС - Варна е осъдил Дирекция "ОДОП" - Варна да заплати на "Вилидж Холидейз" ЕООД, гр. Варна сторените по делото разноски в размер на 350,00 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба, иска да бъде отменено съдебното решение като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Вилидж Холидейз" ЕООД, в писмен отговор, изготвен от адв. Манол Добрев, оспорва касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена жалбата и оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационно обжалване пред настоящата инстанция е решение на Административен съд Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 031104414/19.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 98/6.04.2012 г. на изпълняващия правомощията на директор на Дирекция "ОУИ" /понастоящем "ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Вилидж Холидейз" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за д. п. м. 12/2010 г. в размер на 12 920,00 лв. главница и 1 240, 76 лева лихва и задължения по ЗКПО за 2010 г. в размер на 6 460, 00 лева главница и 538, 15 лева лихва. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не е засегнато от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА. За да постанови този резултат административният съд е установил, че предмет на спора е реалността на фактурираните СМР услуги от "Еми строй" ЕООД през д. п. м. 12.2010 г. Въз основа на представените по делото доказателства, разпита на свидетелите Росен Митев, Емил Желязков, Илия Илиев и Емил Христов, /управител на "Еми строй" ЕООД/, както и заключение на комплексната експертиза и повторната ССЕ, съдът е обосновал извод, че е налице реално извършена услуга с предмет - ремонт на покрив в цех за преработка на дървен материал в гр. Нови пазар. С оглед приетото в частта по ЗДДС, съдът е счел за незаконосъобразно увеличаването на финансовия резултат за 2010 г. със сумата 6 460,00 лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 26, т. 2 от ЗКПО, извършено във връзка с констатациите на ревизиращите за сключените сделки с "Еми строй" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Според касатора неправилен е изводът на съда за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика "Еми строй" ЕООД и съответно за наличие на реално осъществена СМР услуга. Настоящият касационен състав намира тези възражения за неоснователни предвид следното: Предмет на спора в случая e доказано ли е реалното извършване на услуга - ремонт на покрив в цех за преработка на дървен материал в гр. Нови пазар от доставчика "Еми строй" ЕООД. От данните по делото е видно, че през ревизирания период дружеството е извършвало добив на дървесина по договори с ДГС - Варна, Цонево, Суворово и Балчик, търговия на едро и дребно с дървесина и производство на акациеви колове. Дружеството разполага с обекти, а именно: офис и дървопреработващ цех, ведно с машините в него в гр. Нови пазар, нает съгласно Договор за наем от 12.04.2010 г. с наемодател " К-РБ" ЕООД- гр. Шумен. Между "Вилидж Холидейз" ЕООД, в качеството му на възложителq и "Еми строй" ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен Договор № 23 от 3.12.2010 г. за ремонт на покрив на наето от ревизираното дружество производствено помещение-цех за преработка на дървен материал, находящ се в гр. Нови пазар. Във връзка със сключения договор е представено техническо задание и строителни книжа: количествена сметка, стойностна сметка и Протокол № 31 от 23.12.2010 г. за установяване завършването и разплащане на натурални видове и строително-монтажни работи, подписан от страна на изпълнителя и от страна на възложителя. Неоснователно е възражението на касатора, че доставчикът не е разполагал с необходимия кадрови ресурс. По делото безспорно се установява, че доставчикът е имал назначени работници, с необходимата квалификация - приложени са трудови договори и съответните уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, в хода на съдебното производство са разпитани като свидетели двама от работниците и управителя на "Еми строй" ЕООД, установено е транспортирането на работниците до обекта. Следва да се посочи, че твърденията на приходните органи, че доставчикът не притежава кадрова обезпеченост, не може в случая да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит, при условие че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършването на доставката - вида и характера на услугата и фактическото й предоставяне от страна на доставчика. Отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит противоречи и на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В процесния казус не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В оспорения РА липсва и констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. С оглед на изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, респективно не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от закона, тъй като процесните СМР услуги са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение. В предвид приетото в частта по ЗДДС, правилно съдът е приел за незаконосъобразно увеличението на финансовия резултат за 2010 г. със сумата 6 460,00 лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 26, т. 2 от ЗКПО, извършено във връзка с констатациите на ревизиращите относно фактурираните СМР услуги от "Еми строй" ЕООД. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: Съобразно на резултата по спора, на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не се дължат разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,