Решение № 79 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2014 г.

Решение № 79 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Павлов Георгиев и Янка Стефанова Георгиева, чрез процесуалния им представител против решение № 21 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 966/2013 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалба жалбата им против Заповед № РД-22-2089/13.11.2012 г. на Кмета на Община Велико Търново. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде прогласена нищожността на оспорената от тях заповед. Ответникът по касационната жалба - Кмета на община Велико Търново в представен от пълномощника му писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при допуснати несъществени нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразен изводи. Правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваната пред АС - Велико Търново заповед, с която е разпоредено принудителното преместване на моторно превозно средство (МПС) е издадена от компетентен орган - Кмета на община Велико Търново по силата чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 55, ал. 9 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на община Велико Търново. Такива правомощия на кмета на община са възложени и по силата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от МПС, прието с МПС № 311/17.11.2004 г., действала към момента на издаване на процесната заповед. Безспорно от доказателствата по делото е установено и наличието на фактическите и правни основания, послужили за издаване на заповедта, като страните не спорят относно факта, че на процесния автомобил "Фолксваген Транспортер" С ДК № ВТ 56-68 АН, собственост на касаторите не е заверен знакът за технически преглед, съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност. Касаторите оспорват наличието на втората необходима предпоставка по § 1, т. 1, б. "б" от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от МПС, прието с МПС № 311/17.11.2004 г. (отм.) за да се характеризира процесното МПС като излязло от употреба, а именно, че същото се е намирало върху държавна или общинска земя. Правилно в тази насока съдът е приел, че и тази предпоставка е налице, тъй като този факт е установен въз основа на събраните по делото доказателства. От същите безсъмнено е установен факта, че автомобилът е стоял повече от две години върху общински терен. Обоснован и съответен на доказателствата е и изводът на съда, че макар при постановяване на заповедта да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, същите не водят до извод за незаконосъобразност на административния акт и съответно още по-малко до неговата нищожност. Неоснователен е наведеният довод за противоречие на Наредбата за опазване на околната среда на територията на община Велико Търново на Конституцията на Република България и на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи. Същата е приета в съответствие, както с действащите норми от националното законодателство, така и с приложимите норми от правото на ЕС. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение