Решение № 13264 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15592/2011 г.
ВАСV отделение24.10.2012 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 226 от 19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 410/2011 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13264 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15592/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СНЦ "Асоциация на производителите на екологична енергия" (АПЕЕ), представлявано от председателя на управителния съвет Велизар Киряков против решение № 226 от 19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 410/2011 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се задължи ответника да предостави исканата информация в пълен обем, претендира заплащане на направените по делото разноски. В писмена защита доразвива съображенията си. Ответникът кметът на община Раднево, редовно призован, не се представлява и не взима становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Асоциация на производителите на екологична енергия" (АПЕЕ) СНЦ, гр. Варна против Решение, обективирано в писмо изх. № 9100-281/16.08.2011 г. на кмета на община Раднево, постановено по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх. № И1-179/15.07.2011 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заявлението на жалбоподателя до административния орган не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, след като не съдържа описание на исканата информация, а предоставяне на копия от документи. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че търсената от сдружението информация относно издадени разрешения за допускане изработването на ПУП е част от специалната процедура по ЗУТ, поради което следва да се квалифицира като служебна информация, попадаща под режима на ограничен достъп съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. По отношение на исканата информация, свързана с издадени заповеди за изработване на ПУП съдът е приел, че в случая е приложима нормата по чл. 128, ал. 1 от ЗУТ, предвиждаща публикуване на актовете по определения в специалния закон ред, а не този по ЗДОИ. На последно място АС - Стара Загора е обосновал извод за законосъобразност на отказа на административния орган да предостави актовете за одобрени или влезли в сила ПУП за ВЕИ - проекти, като е изследвал приложението на разпоредбата на чл. 31, ал. 2, 3 и 4 от ЗДОИ, доколкото по делото се налице данни за засягане интересите на трети лица по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от същия закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Между страните няма спор относно фактите. Настоящата инстанция намира, че въз основа на правилно изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователни са твърденията в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. АС - Стара Загора е достигнал до извода за законосъобразност на оспорения акт, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, наведените в жалбата възражения, доводите на страните в процеса и е направил обоснован извод за съответствието му с материалноправните норми на ЗДОИ. От решаващия състав са изложени подробни съображения в подкрепа на направения краен извод за законосъобразност на обжалвания акт, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат излагани повторно в мотивите на настоящото решение. Касационната инстанция намира за неправилна констатацията на АС - Стара Загора относно това, че заявлението на касационния жалбоподател не отговаря на изискванията за съдържание съгласно 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Искането притежава всички необходими реквизити и правилно административният орган се е произнесъл по същото с издаването на оспореното решение, обективирано в писмо изх. № 9100-281/16.08.2011 г. Тази констатация на първоинстанционния съд не се отразява на изводите му от фактическа страна, респ. на правилността на оспорения административен акт и на крайния резултат по делото. Касационният състав не споделя направените в жалбата възражения. Искането на жалбоподателя до административния орган в частта за предоставяне на информация, съдържаща се в издадени разрешения за изработване на ПУП, не касае обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като редът за изработване и съобщаване на ПУП е регламентиран подробно в чл. 128, ал. 1 и сл. от ЗУТ и предвижда публичност на издадените административни актове, както по отношение заинтересованите лица, така и на всички правни субекти. Исканата информация в тази част е публична и в случая е неприложим достъпът до обществена информация, предвиден в ЗДОИ. Правните изводи на АС - Стара Загора в тази насока са правилни и законосъобразни. По отношение на искането в частта, касаеща актове за одобрени и влезли в сила ПУП за изграждане на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Ответникът съобразно изискванията на посочената разпоредба е изискал писмено съгласие или отказ за предоставяне на достъп до информация от трети лица с писмо изх. № № 9100-281/13.09.2011 г. именно във връзка с направеното от жалбоподателя заявление за предоставяне на достъп до обществена информация. Неоснователно е направеното възражение, че административният орган не е уведомил третите лица за съдържанието на искането за предоставяне на достъп до обществена информация. Отправеното от ответника писмо до третите лица съдържа точно описание на исканата информация, поради което не е нарушена процедурата по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ. След получаване на писмен отказ от страна на "Гея -4" ООД, "Еколоджи електрик" ЕООД и при неполучаване на съгласие от "Севатех" ЕООД, Иван Руменов Нейков, Мария Тодорова Тодорова и Велика Генчева Христова кметът на община Раднево е постановил оспореното решение, с което е предоставил ограничен достъп до исканата обществена информация чрез справка в табличен вид относно броя на издадените разрешения за изработване на ПУП / допускане до ПУП/, както и одобрени и влезли в сила ПУП за изграждане на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници - фотоволтаични електроцентрали за имоти в землищата на населените места в община Раднево за периода 1.07.2010 г. - 30.06.2011 г. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ изрично предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. В случая ответникът е предоставил частичен достъп до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ. Правилно в мотивите на решението си съдът е приел, че доколкото се засяга правната сфера на трети лица надделяващият обществен интерес по смисъла на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ следва да бъде доказан, което в конкретния случай жалбоподателят не е сторил, като изводите му в тази насока са подробно обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение