Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г.

Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение на Окръжен съд - Монтана, постановено на 22.12.2011 г. по в. гр. д. № 329/2011 г., с което е обезсилено решението на Районен съд - Берковица от 3.09.2011 г. по гр. д. № 158/2011 г. и е прекратено производството по делото. С определение № 779/30.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението поради вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим, предвид данните за незачитане на предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК и от предмета на заповедното производство по ч. гр. д. № 63/24.01.2011 г. по описа на Районен съд - Берковица. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на съществени съдопроизводствени правила. Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид релевантните за делото факти във връзка с образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 63/2011 г. Видно от същото дело, страни по него са [фирма] /заявител/ и [община] /длъжник/. Именно след подаване на възражение от посочения длъжник, е образувано и производството по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, което според касатора неправилно е прекратено от въззивната инстанция и то по съображения, че Община - Б. не е пасивно легитимиран по иска, тъй като не е длъжник в заповедното производство и срещу него не е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на касатора, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, преценявайки данните, съдържащи се в приложеното ч. гр. д. № 2/2009 г. по описа на Районен съд - Берковица, е приел, че длъжник по подаденото от [фирма] заявление по чл. 410 ГПК е Дом за стари хора с отделение за лежащо болни, [населено място], срещу който е издадена заповедта за изпълнение и който е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК. Въз основа на това е направен извод, че Община - Б., конституирана като ответник по иска с правно основание чл. 422 ГПК, не е процесуално легитимирана. След като общината не е длъжник в заповедното производство и срещу нея не е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то исковото производство по положителния установителен иск срещу нея е недопустимо. Прилагайки разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Въззивното решение е валидно, но е процесуално недопустимо. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав на Окръжен съд - Монтана не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Видно от подадената от [фирма] искова молба срещу Община - Б., въз основа на която е образувано гр. д. № 158/2011 г. по описа на Районен съд - Берковица, е, че предмет на положителния установителен иск е установяване на вземането по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 63/2011 г. по описа на същия районен съд, срещу която е подадено възражение от общината, в качеството й на длъжник. Както изрично е разпоредено в закона, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС - решение № 138 от 25.06.2010 г. по т. д. № 927/2009 г., II т. о., решение № 102 от 9.07.2010 г. по т. д. № 767/2009 г., I т. о., определение № 417 от 3.06.2011 г. по ч. т. д. № 315/2011 г., I т. о. и др., че с исковата молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора-заявител в заповедното производство се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника - ответник по иска. Предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, но и страните в исковото производство. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът /сега касатор/ е индивидуализирал вземането си към ответната община за сумата 24 064.13 лв., съставляваща цена на ползвана от страна на Дом за стари хора с отделение за лежащо болни /с принципал [община]/ електрическа енергия, останала незаплатена, като дължимостта на сумата е обоснована с извършена корекция по партидата на потребителя. Изложени са и твърдения, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу [община] по ч. гр. д. № 63/2011 г. на РС - Берковица, с постъпило възражение от ответника. Ясно е посочено, че се иска установяване съществуването на паричното вземане към ответника - [община] /длъжник/, за което е издадена оспорената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63/2011 г., приложено към делото, като е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум. Действително, към делото е приложено и друго заповедно производство - ч. гр. д. № 2/2009 г. на РС - Берковица, както и исковото производство по предявен от [фирма] установителен иск по чл. 422 ГПК срещу длъжника по издадената по това дело заповед за изпълнение - Дом за стари хора с отделение за лежащо болни - [населено място] - гр. д. № 95/2009 г. на същия районен съд. Предмет на тази заповед за изпълнение и съответно предмет на това дело са други, предходни вземания на доставчика на ел. енергия, които са били надлежно погасени, обусловило и прекратяване на исковото производство поради оттегляне на иска. При постановяване на обжалваното въззивно решение са съобразени както предмета, така и страните по неотносимо към настоящото дело ч. гр. д. № 2/2009 г., което е обусловило негативното произнасяне по допустимостта на специалния установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК. Това обуславя недопустимост на постановеното решение, което подлежи на обезсилване на основание чл. 293, ал. 4 ГПК и връщане на делото въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба на [фирма] и решаване на спора по същество. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение