Решение № 4736 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1476/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дрийм бет ООД срещу Решение 22905 от 08.11.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 3728/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Дрийм бет ООД срещу Решение 000030-3491/25.03.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП) и Дрийм бет ООД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3. предл. първо и второ АПК, като в условията на евентуалност счита решението за нищожно. Наведените доводи за нищожност на обжалваното решение обосновава с твърдението за липса на компетентност на административния орган, тъй като в правомощията му по чл. 17, ал. 1 от Закон за хазарта (ЗХ) не се включвало възстановяване на недължимо платени държавни такси. Сочи, че изводите на АССГ за приложимост на разпоредбите на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по отношение искането за заплащане на лихва за възстановена като недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ са неправилни. Излага съображения, че претенцията за заплащане на законна лихва следва да бъде разгледана по реда на чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответната страна. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Груйчев. Ответникът по касация Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли оспорваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от юрк. Стойков. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение 000030-3491/25.03.2024 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което искане вх. 26-Д-103/26.01.2024 г. за заплащане на сумата от 5 687,78 лв., представляваща лихва за забава върху недължимо внесените и възстановени с Решение 000030-2629/29.03.2023 г. на изпълнителния директор на НАП държавни такси в размер на 25 000 лв. за периода 14.01.2021 г. - 25.04.2023 г., е оставено без уважение. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция дължи произнасяне относно действителността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение със закона, поради което независимо, че искането в касационната жалба за обявяване на нищожност е предявено като евентуално, се налага първо разглеждане на основанията по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав, в писмена форма, при липсата на отрицателни и наличието на положителните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, поради което съдът приема, че е валидно и допустимо. Наведеният евентуален довод за нищожност на съдебния акт се обосновава с некомпетентност на административния орган и е в противоречие с процесуалните действия на самия касационен жалбоподател по оспорване на акта, с който е приключено започнатото по негова инициатива административно производство, свързано с претендираното от него материално имуществено право, подлежащо на удовлетворяване именно чрез предвидения за това ред. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до правно издържани изводи за компетентността на изпълнителния директор на НАП като орган, упражняващ надзор върху хазартната дейност, а не като орган по приходите да се произнесе по искането на Дрийм бет ООД. Изводите на съда относно законосъобразността на отказа на изпълнителния директор на НАП са логични и последователни, основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. По фактическите установявания страните не спорят. Съгласно чл. 16 от ЗХ държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В случая изпълнителният директор на НАП се е произнесъл с изричен акт по искане на лице, което притежава лиценз за хазартна игра и твърди, че има вземане към НАП, което е възникнало именно по повод този лиценз и приключил спор относно размера на дължимата за продължаването му държавна такса. От тази гледна точка се налага извод, че с издаването на този акт изпълнителният директор на НАП е упражнил общата си компетентност в областта на хазарта и се е произнесъл по отправено до него искане, което е намерил за неоснователно. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда за материална компетентност на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по направеното до него искане за плащане на лихва върху върната като недължимо платена такса от 25 000 лв., след влязло в сила Решение 6361/ 31.10.2022 г. по адм. дело 5858/2022 г. на АССГ, с което е отменен отказ, а преписката е върната за ново произнасяне и възстановяване на сумата от 25 000 лв. по чл. 30, ал. 6 ЗХ. По така направеното искане изпълнителният директор на НАП дължи произнасяне в качеството си на орган, който осъществява държавния надзор в областта на хазарта и като такъв има функции и правомощия, посочени неизчерпателно в чл. 17 ЗХ, а като ръководител на държавен орган по чл. 7, ал. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) осъществява контрол по правилното определяне и събирането на таксите. Законосъобразни са изводите на съда за постановен административен акт при спазване на административнопроизводствените правила. Административният орган е сезиран по реда на АПК, поради което и предвид материалната компетентност, същият се е произнесъл с индивидуален административен акт, с който е постановил отказ да уважи искане за заплащане на лихви върху недължимо поискана и платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, впоследствие върната Дрийм бет ООД, след отменително съдебно решение. Спорният за делото въпрос е по приложението на материалния закон в хипотезата на поискана и възстановена с влязъл в сила акт на изпълнителния директор на НАП недължимо платена от Дрийм бет ООД държавна такса в размер на 25 000лв. по чл. 30, ал. 3 ЗХ и последващо искане до НАП с претенция за изплащане на дружеството сумата от 5687,78 лв., представляваща лихва за забава върху недължимо внесената и възстановена от НАП държавна такса за периода 14.04.2021 г. до 25.04.2023 г.