Решение № 1825 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2009 г.

ВАСI отделение11.02.2010 г.докладчик Теодора Николова

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 1373/27.07.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1553/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1825 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на ТД на НАП Варна, чрез юрк. Тодорка Маринова Александрова, против Решение № 1373/27.07.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1553/2009 г., с което по жалба на Петър Ананиев Алексиев, в качеството му на управител на "Алекс-ТВ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Провадия е отменена Заповед № 9-945/23.04.2009 г. на директора на ТД на НАП Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект: кабелна телевизия, находящ се в гр. Провадия, ул. "Дунав" № 39, както и забрана на достъпа до обекта за срок от един месец на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба "Алекс-ТВ" ЕООД не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. За да отмени обжалвания пред него индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че макар да не се оспорва от жалбоподателя и безспорно да е установено, че в посочения по-горе обект жалбоподателят е сключил договор за извършване на услуга - "изграждане на кабелна мрежа и включване към нея" с физическо лице, но без да издаде съответен документ за продажбата /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба/, отпечатан и издаден по съответния ред, административният акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила-липса на мотиви относно налагане на максималния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. В обжалваната пред първоинстанционния съд заповед липсват мотиви защо ПАМ е наложена за максималния срок по ЗДДС. Липсата на мотиви относно срока е съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаването на акта, тъй като препятства съда да провери дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, което налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Правилно съдът е приел и този му извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това, правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта и го е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като са констатирани няколко нарушения, то е обосновано налагането на максималния размер на принудителната административна мярка. В отменената заповед, видно от обстоятелствената част, се касае само до едно извършено нарушение. Като е стигнал до посочения извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд - първо отделение,

Цитирани разпоредби

2