Решение № 886 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1171/2015 г.

Решение № 886 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1171/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 2617/1.12.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1793 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 161100088/4.04.2011 г., поправен с РА за поправка на РА № 1113243/10.05.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Заявяват се общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК, но конкретни са оплакванията за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за значението за законосъобразността на РА на отсъствието на подпис в РД на единия от членовете на ревизиращия екип, както и на пороците в съдържанието на РД. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Даниела Петкова Узунова, чрез повереника си адв. Златанов, в писмен отговор отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на Даниела Петкова Узунова задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.): за 2005 г. в размер 17 971,50 лв., ведно със законните лихви върху тях в размер 11 432,41 лв. и за 2006 г. в размер 156 271,80 лв., ведно със законните лихви върху тях в размер 78 094,80 лв.; по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер 12 671,50 лв., ведно със законните лихви върху тях в размер 4 558,56 лв. и за 2008 г. в размер 11 854,83 лв., ведно със законните лихви върху тях в размер 2 476,79 лв., както и допълнително е начислен ДДС в отделни данъчни периоди на 2005 - 2008 г. в размер 42 598,99 лв. със закъснителни лихви в размер 30 449,99 лв. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че изготвения в хода на ревизията ревизионен доклад е съдържа подпис само на единия от съставилите го органи по приходите. Възприел е този пропуск като противоречащ на правилото на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК. Квалифицирал го е като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приравнил е отсъствието на подпис на липса на волеизявление на ревизиращия екип относно констатациите в РА. С позоваване на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК сочеща на принадлежността на РД към РА е обосновал извод за издаването на РА без основание заради нищожността на РД. Като самостоятелно основание за нищожност е посочена неразбираемостта на съдържанието на РД. Според съда е неясно въз основа на кои факти са определени вменените на жалбоподотеля задължения, как са формирани данъчните основи за съответния данъчен период и към коя дата и защо задълженията за преки данъци са определяни към месец декември на съответната година, а не в годишен аспект. Решението е неправилно. Обратно на приетото от първостепенният съд, подписването на РД от само един от съставилите го органи по приходите и пороците в съдържанието му не засягат валидността на РА. РД е процесуално действие на органите по приходите, част от динамичния фактически състав на ревизията и неразделна част от РА /вж. чл. 120, ал. 2 ДОПК/. Пороците му не обуславят нищожност на РА. В този смисъл е ТР № 5/22.06.2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 4/2014 г. Според т. 2 от ТР не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подписи от всички органи по приходите, които са го съставили. Това опущение е отнесено към неспазването на процесуалните разпоредби по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Порокът във формата, изразен в липса на мотиви, не се приравнява на липса на форма, а оттам и на волеизявления, та да влече нищожността на акта. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение