Решение № 2256 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2014 г.

Решение № 2256 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на "Ди-Транс" ЕООД, ЕИК 104699068, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, ул. "Гоце Делчев" № 27, представлявано от управителя Димитър Денчев Димитров, чрез процесуалния му представител адв. Стефан Стефанов, срещу решение № 374 от 7.10.2014 г., постановено по адм. дело № 136/2014 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 041302111 от 1.11.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. Велико Търново, в частта по ЗДДС, потвърдена с решение № 27 от 17.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който за данъчни периоди от м. 10.2008 г. до м. 04.2013 г., е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 66 446.24 лв. по фактури издадени от "Лукойл България" ЕООД, "Петрол" АД и "Еко България" EООД и са определени задължения за ДДС за внасяне общо в размер на 61 037.89 лв. и лихви в общ размер на 16 163.43 лв. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 3 008.29 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е налице съществено несъответствие между ревизионния доклад (РД) и РА, тъй като в РА не е посочено, че ревизията е по особения ред. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва икономическа или друга логика за закупуване на дизелово гориво в малки количества и неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Касаторът иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Светлана Русева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 008.29 лв. за настоящата инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за всички ревизирани периоди, в общ размер на 66 446.24 лв., по фактури за горива, издадени от "Лукойл България" ЕООД, "Петрол" АД и "Еко България" ЕООД, като РА е обжалван в тази част по административен ред и пред първоинстанционния съд. В частта по ЗКПО административния орган не е констатирано основание за корекция на декларираните от ревизираното лице данъчни основи и определените задължения, поради което в РА не са определени дължими суми за корпоративен данък. В РА са начислени дължими лихви за невнесени в срок суми за авансови вноски за корпоративен данък в общ размер на 622.61 лв., като РА в тази част не е обжалван по административен ред и е влязъл в сила. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Ди-Транс" ЕООД против РА № 041302111 от 1.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта по ЗДДС, потвърдена с решение № 27 от 17.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди от м. 10.2008 г. до м. 04.2013 г., е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 66 446.24 лв. по фактури издадени от "Лукойл България" ЕООД, "Петрол" АД и "Еко България" ЕООД и са определени задължения за ДДС за внасяне общо в размер на 61 037.89 лв. и лихви в общ размер на 16 163.43 лв. По време на ревизията, органите по приходите е приел, че липсват доказателства за реално осъществени доставки, получени от ревизираното лице, по фактури, издадени от "Лукойл България" ЕООД, "Петрол" АД и "Еко България" ЕООД, подробно описани в Приложение № 13 към РД. Във връзка с това и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 122, ал. 1, т. З и т. 4, е отказано право на приспадане на данъчен кредит за всички ревизирани периоди, общо в размер на 66 446.24 лв. и са определени задължения за ДДС за внасяне в размер на 61 037.89 лв. със съответна лихва върху тях в размер на 16 163.43 лв. Приходната администрация е приела, че в съдържанието на оспорените фактури са посочени малки количества на фактурирано гориво, а посочените карти за отстъпка са на името на трети лица, като допълнителен доказателство за нереалността на доставките е обстоятелството, че автомобилите на дружеството в посочените периоди са били извън страната. След съвкупен анализ на събраните доказателства, приходните органи са приели, че в счетоводството на дружеството липсва надеждна одитна следа, свързваща процесиите фактури с реално получени доставки между страните в първичните счетоводни документи, и главно - основателното вписване на дружеството като получател по фактурираните продажби на гориво, доколкото действителността на същите не се оспорва като възможност (ресурсна, материална и кадрова) от страна на доставчиците по тях. За да постанови спорното решение, административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. По делото е била назначена ССЕ и допълнителна ССЕ. Органът по приходите е установил при проверка на първичните счетоводни документи на ревизираното лице, че в отчетите за командировки извън страната на шофьорите, фигурират документи за зареждане на горива на територията на Русия, които не са отразени в счетоводството на задълженото лице - закупуваните извън страната горива не са заприхождавани. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че заведеното счетоводство на ревизираното лице не представя вярно имущественото и финансовото състояние на дружеството, както и не отчита всички стокоматериални ценности, поради което е приложима разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. По делото не е било спорно фактурирането на горивата от "Лукойл България" ЕООД, "Петрол" АД и "Еко България" ЕООД, а е било спорно дали тези доставки са получени от ревизираното лице. По отношение на спорните доставки на дизелово гориво от доставчиците съдът е приел, че от представените доказателства не се установява, че ревизираното лице е действителния получател на спорните стоки. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е съобразил посочените количества на закупеното гориво, датите и часовете на издаване на първичните документи и обстоятелството, че в тези периоди притежаваните от дружеството моторни превозни средства са били извън страната. По делото не са представени доказателства за складова и ресурсна обезпеченост на дружеството за съхраняване на процесните количества горива. Липсват и доказателства за начина, по който е станало получаването и транспортирането на горивото до моторните превозни средства, който за голяма част от ревизирания период е безспорно, че са били в чужбина. Съдът не е кредитирал заключението по ССЕ, относно складовата и ресурсна обезпеченост на ревизираното лице за съхранение на фактурираните горива, защото е приел, че не е обосновано и не кореспондира на останалите доказателства по делото. Административният съд е кредитирал допълнителната ССЕ, като обоснована и съответстваща на представените по делото доказателства - пътни листа, счетоводни документи и др. Вещото лице по допълнителната ССЕ е дало заключение, че със закупеното гориво, за което е признат данъчен кредит за процесния период не е възможно да бъдат извършени курсовете, посочени в пътните листа като разходът е изчислен при приета при ревизията средна норма за разход на гориво 40 литра на 100 км. Поради изложеното съдът е приел, че голяма част от горивата са закупувани от друго място, където не са били издавани необходимите счетоводни документи, като това количество гориво не е заприхождавано. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактическите и правни доводи, които се съдържат в касационната жалба са поддържани и в производството пред първата инстанция и решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, поради което не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно наличието на съществено несъответствие между РД и РА. Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсата на изрично указание в съдържанието на РА относно извършването на ревизията по особения ред, е неоснователно, защото от съдържанието на РА е видно, че фактическите констатации относно установените нередовности в счетоводството на ревизираното лице са възприети изцяло. Размерът на данъчните основи в РД са установени при съобразяване с разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и са възприети изцяло в съдържанието на оспорения РА. Посоченото обосновава извод за възприемане и на реда, по който същите са установени, а именно особения ред за извършване на ревизията. При проверка на първичните счетоводни документи на ревизираното лице органът по приходите е установил, че в отчетите за командировки извън страната на шофьорите, фигурират документи за зареждане на горива на територията на Русия, които не са отразени в счетоводството на задълженото лице, а в пътните листа е отразен разход на гориво, който е формиран при неправилно изчисление на изминатия пробег и разходна норма, поради което ревизията правилно е проведена по особения ред. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и правилно е кредитирал заключението по допълнителната ССЕ, защото същото кореспондира на представените по делото доказателства и въз основа на него и представените доказателства правилно е прието, че с горивото с което е признат данъчен кредит не е възможно да бъдат извършени курсовете, посочени в пътните листа. Въз основа на изложеното съдът е стигнал до правилен извод, че голяма част от горивата, използвани от дружеството за извършване на превози, са закупувано от място, където не са били издавани необходимите счетоводни документи (фактури), което е наложило това количество гориво да не се заприхождава в счетоводството на ревизираното лице. По делото не са представени доказателства, от които безспорно да може да се установи предаването на спорното дизелово гориво от доставчиците на задълженото лице. По отношение на спорните доставки от "Лукойл България" ЕООД, първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице особености в съдържанието на фактурите. От посочването на приносителя на клиентската карта, въз основа на която е правена съответната отстъпка е видно, че в никоя от оспорените фактури има отбелязване за направена отстъпка, а в частта относно клиент не е посочена в допълнение фирмата на ревизираното лице, а са посочени други субекти. По отношение на другите двама доставчика, първоинстанционният съд правилно е приел, че описаните във фактурите количества гориво, датите и часовете на издаването им и съобразяването с факта, че през спорните периоди притежаваните от дружеството моторни превозни средства са били извън страната е индиция, че доставките не са реални. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва икономическа или друга логика за закупуване на дизелово гориво в малки количества. По делото не са представени безспорни доказателства за твърденията на касатора, че му е било по изгодно, когато камионите са извън страната, членове на семейството му, когато е падала цената на дизела, да закупуват гориво с туби, които са транспортирали с личните си автомобили, като в последствие горивото е прехвърляно в притежаваните от дружеството варели, с вместимост 205 литра в периода от 2007 г. до 2012 г. По делото не е доказано, че ревизираното лице е разполагало с складова и ресурсна обезпеченост за съхранение на спорните количества дизелово гориво, както и доказателства за начина по който е ставало получаването и транспортирането на спорните стоки. Административният съд правилно не е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ по отношение на складовата и ресурсна обезпеченост на ревизираното лице за съхранение на спорните стоки, защото не е обосновано и съответстващо на останалия приобщен по делото доказателства. От представената задбалансова сметка не може да се установи собствеността върху посочените в нея варели за гориво през ревизирания период, защото липсват данни в съдържанието на приложените извлечения от счетоводството на ревизираното лице, водено от "Вали Консулт" ЕООД за заприхождаването и наличието на такива материални активи в дружеството. Освен това в представените в хода на ревизионното производство Оборотни ведомости за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. няма посочване на сметки 980 "Разни активни задбалансови с-ки" и 990 "Разни пасивни задбалансови с-ки", както правилно е констатирал и административния съд. Наличието на такива сметки, още по-малко движение по тях, не се отчита и в представените в ревизионното производство счетоводни разпечатки на Главна книга за ревизираните годишни периоди. По делото не са представени никакви доказателства за действителното закупуване на варелите от страна на ревизираното лице. Правилно е констатирано от първоинстанционния съд, че в заключението на вещото лице по ССЕ и представените в хода на съдебното следствие оборотни ведомости е налице разминаване в броя на варелите. По делото не са представени никакви доказателства, че дружеството е имало нает склад за съхранение на горивата. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят и от настоящия състав, поради което не следва да се повтарят. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 008.29 лв., съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение