Решение № 48 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10160/2009 г.

Решение № 48 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10160/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Йордан Димитров Канлиев, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Витес-Йордан Канлиев", срещу Решение № 75 от 21.04.2009 г. по адм. дело № 3967 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на същия срещу решение № 239 от 13.05.2004 г. на началника на митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД-София, с което е определен нов митнически тарифен номер на внесената по ЕАД № 5102/4-1815 от 28.02.2004 г. стока, различен от посочения от вносителя във вносната митническа декларация, в резултат на което е определено допълнително задължение за мито и ДДС. В касационната жалба са развити довози за неправилност и необоснованост на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Аерогара София не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в производството пред съда е било Решение № 239 от 13.05.2004 г. на началника на митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД-София, с което въз основа на митническа лабораторна експертиза е променен тарифния код, под който е декларирана стоката (замразени мариновани пилешки бутчета) по ЕАД № 5102/4-1815 от 28.02.2004 г. с декларатор, жалбоподателя, а именно № 160232110. Стоката по тази декларация е класирана от митническите органи в тарифен № 020714200 в резултат на което са определени допълнително митни сборове мито в размер на 10 733 лв. и ДДС в размер на 2 146.00 лв. и лихва за забава. Съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на митническия орган, като е приел, че резултатите от експертизата на ЦМЛ, според която не е налице допълнителна обработка на месото в повече от визираната в гл. 2 на КН, не са опровергани със съдебната експертиза и въз основа на данните от митническата експертиза е извършено правилно тарифиране на стоката. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице инж. Савина Спасова по назначената съдебно-ветеринарна експертиза. От нея се установява, че спорната стока представлява замразени пилешки бутчета, топлинно необработени, с добавки. Тези добавки представляват разтвори, в т. ч. сол и полифосфати, които са инжектирани в месото и целят подобряване на качеството от вкусова и кулинарна гледна точка. Именно на това се дължат следите от убождания върху пробата, която е изследвана. Резултатът от изследването в ЦМЛ означава, че е извършена технологична обработка чрез шприцоване, т. е. впръскване на солеви разтвори в продукта под налягане. Когато месото е шприцовано концентрацията на солите е най-голяма, а най-малка е в най-отдалечените й крайни части. Затова и в изследването на ЦМЛ се установява съдържание на сол 0.6 %, а на това направено от НВМС - 6.14 %. Според съда не се доказва внесеното месо да е "топлинно необработено месо, с подправки". Същото е топлинно обработено, но не е третирано с подправки в дълбочина или по лицева повърхност на продукта, което да е видимо с невъоръжено око или да е осезаемо на вкус, каквито са обясненията на забележка 6а от глава 2. В тази част експертизата на ЦМЛ съдържа категорични данни, че в изпитваната проба не са установява видима с невъоръжено око обработка с подправки, като цветът, вкусът и мирисът на пробата е характерен за прясно замразено место от домашни птици. Дори да е налице третиране на месото със солен разтвор, преди замразяването му, вписано в документите към ЕАД като "мариноване", тази манипулация не следва да бъде приравнена на топлинно необработване на меса с подправки, понеже изискването в забележка 6, б. "а" от глава 2, за да бъде такова месо в гл. 16 е подправянето да е в дълбочина или по цялата повърхност и това да е видимо с невъоръжено око или да е осезаемо на вкус. Съдът е възприел за неоснователен и доводът за липсата на компетентност на ЦМЛ, понеже същата не се нуждае от акредитация. Посочил е, че ЦМЛ е създадена по силата на Устройствения правилник на Агенция Митници и представлява част от специализираната администрация на агенцията с компетентност да изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на класирането им в номенклатурата на митническата тарифа. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 74, т. 2 от ЗМ в правомощията на митническия орган при възникнало съмнение е да вземат проби от стоките и да извършват анализ. Такива правомощия митническите органи имат и след вдигане на стоката, което представлява последващия митнически контрол по реда на чл. 84 от ЗМ. За да могат да извършат този контрол митническите органи вземат проби от внесените стоки и ги изпращат за анализ и изследване на ЦМЛ. Съгласно чл. 16, т. 7 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.), ЦМЛ е дирекция в структурата на специализираната администрация на агенцията с компетентност да изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на класирането им в номенклатурата на митническата тарифа. След като ЦМЛ е част от структурата на агенцията именно тя е оторизираният орган да извършва анализи и контролира вносът на стоките за извършване на контрол за правилното им обмитяване. Експертизата на ЦМЛ, която е изготвена след анализ на взетите проби по делото, е категорична и правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице инж. Савина Спасова по назначената съдебно-ветеринарна експертиза. Правилен е и изводът на съда, че анализите, които са извършени с експертизата на ЦМЛ са за нуждите на митническия контрол, поради което представлява надлежно доказателство за установените с нея факти, въз основа на което е обосновано обжалваното решение. На практика чрез експертизата на ЦМЛ митническите органи са направили оспорване на документите, придружаващи вноса на стоките и са предприели претарифиране на стоките. С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при правилна оценка на събраните по делото доказателства и правилно приложени материалноправни норми. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение