Решение № 3861 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2019 г.

Решение № 3861 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Стройкомплект" ООД, ЕИК: 121026362, чрез управителя Е. Тодоров, против решение № 4702/05.07.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 4010/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002215009997-091-001/12.07.2016 г., поправен с РА № П 22221016138683-003-001/10.08.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2298/23.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 110 774, 98 лв. и лихви за забава в размер на 30 063, 12 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тасева, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски в размер на 3 938 лв. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение № 4848/02.04.2019 г. по адм. д. № 12260/2018 г. по описа на ВАС – Осмо отделение, е отменено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-22002215009997-091-001/12.07.2016 г., поправен с РА № П 22221016138683-003-001/10.08.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2298/23.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 110 774, 98 лв. и лихви за забава в размер на 30 063,12 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства е изяснил релевантните факти. Административният съд въз основа анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за доставка на строителни материали, издадени от "Янев 63" ЕООД, съдът е приел, че дружеството притежава само едно транспортно средство марка ГАЗ с рег. [рег. номер на МПС], докато в пътните листове е записано транспортно средство с [рег. номер на МПС]. Приел е, че относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за доставка на строителни материали, издадени от "ММ-Класкол" ЕООД и "Кварц БГ" ЕООД и "Строй-груп 2009" ЕООД, се касае за доставка на родово определени вещи като по делото няма никакви доказателства за тяхното индивидуализиране и предаване, за да може да се прехвърли собствеността върху тях. По отношение фактурите, издадени от "Ротейт" ЕООД съдът е установил, че от дружеството са посочили, че не са издавали нито една от посочените фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав на ВАС намира ревизионния акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно е приел АССГ. Относно възражението за нищожност на процесния РА поради това, че според касационния жалбоподател ЗВР не била подписана и връчена с валиден КЕП и оплакването за неназначаването на СТЕ. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Заповедта за възлагане на ревизия от 07.12.2015 г. и Заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия от 14.03.2016 г. са представени заедно с удостоверенията за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол" още в хода на първото първоинстанционно производство като част от административната преписка. С протоколно определение от 10.04.2017 г. административната преписка е приета и липсва оспорване на приложените доказателства. Липсата на подробни мотиви на съда за неназначаването на СТЕ не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не може да обоснове отмяна на решението при постигнат правилен краен резултат. Неоснователно е и другото касационно оплакването за нищожност на РА, поради недоказване на валидно електронното подписване и връчване на ЗВР. Представените от ответника доказателства са достатъчни да се приеме за доказано, че ЗВР и ЗИЗВР са валидно подписани и връчени, като електронни документи с квалифициран електронен подпис. В този смисъл е приетата като доказателство по делото справка от "Борика" АД относно издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис на М. Станулова. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на стоки – строителни материали, издадени от "Янев 63" ЕООД. В приложените товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките е записано транспортно средство с [рег. номер на МПС]. В същото време ревизираното лице /РЛ/ е представило Свидетелство за регистрация на товарен автомобил с [рег. номер на МПС], който е различен от посочения в товарителниците и пътните листа, поради което доказателствата за транспорт не следва да бъдат кредитирани. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ММ-Класкол" ЕООД. Липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките, поради което не е установено предаване на родово определените вещи предмет на процесните доставки. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Кварц БГ" ЕООД. В приложените приемо-предавателни протоколи не са посочени лицата, които са ги подписали, което разколебава тяхната доказателствена стойност. Липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Строй-груп 2009" ЕООД. В приложените стокови разписки не са посочени лицата, които са ги подписали, което разколебава тяхната доказателствена стойност. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ротейт" ЕООД. При извършена насрещна проверка представляващият "Ротейт" ЕООД е посочил, че не са издавали нито една от процесните фактури. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба по делото следва да се присъди юрисконсултско възнграждение в размер 3 938 лв. на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП като ответник по касация. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение