Решение № 6671 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2018 г.

Решение № 6671 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Илиев, подадена чрез адв. Илиев от САК, в качеството на пълномощник против Решение № 36/31.01.2018 г. по административно дело № 461/2017 г. на Административен съд– Враца (АС Враца). В жалбата са изложени аргументи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че са допуснати процесуални нарушения при определяне на кръга на доказателства, относими към делото, както и при кредитирането на гласните и писмени доказателства. Намира за безспорно доказано унизително отношение към личността на ищеца и незаконосъобразни действия от страна на Затвора [населено място]. Счита, че с извършената охрана и заснемане на сватбената церемония в Затвора [населено място] е нарушено правото на личен и семеен живот и към лишения от свобода е използвано неуважително отношение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се признае за установено наличието на незаконосъобразност на действията и бездействията на ответника и да се осъди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) да заплати обезщетение в размер на 50 000 лева. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Попова, счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Намира, че на основание събраните по делото доказателства и подробно изложената в мотивите на съдебния акт фактическа и правна обстановка съдът е постановил правилно решение, което моли да се остави в сила. В представеното писмено становище процесуалният представител на ГДИН моли да се остави без уважение касационната жалба, като намира постановеното решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в съдебно заседание чрез юрисконсулт Луканова счита съдебното решение за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за неговата отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Ищецът е предявил иск против ГДИН- София за сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени нечовешко и унизително отношение към личността му в момента, когато в Затвора [населено място] е встъпвал в граждански брак, съпроводени с уронване на човешкото му достойнство и потъпкване на религиозната му принадлежност. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявения от л/с К. Илиев, пребивавал в Затвора [населено място], против ГДИН иск за сумата от 50000 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на Затвора [населено място] при встъпването му в граждански брак на **** г. Със същото решение е ОСЪДЕН л/ с К. Илиев да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева. За да достигне до този резултат АС Враца е намерил, че по отношение предявения иск не са доказани твърдените незаконосъобразни действия и бездействия. Установил е, че на брачната церемония, проведена в Затвора [населено място] е имало видеонаблюдение, както и присъствие на надзирател и, че след ритуала на съпрузите не е предоставена възможност за необезпокояван личен контакт с цел консумиране на брачната връзка. Анализирани са приложимите разпореди на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като e приел, че наличието на видеонаблюдение и надзирател, както и неосигуряването на личен контакт не са действия и бездействия, в противоречие с нормативна уредба, тъй като ал. 2 на чл. 89 ЗИНЗС предоставя правомощие на началника на затвора да определи провеждането на събитието. Счел е, че дали да се осигури контакт между съпрузите, преценява ръководството след сезиране, като по отправеното искане се дължи произнасяне, което представлява адм. акт, поради което устното произнасяне или непроизнасянето по този въпрос не е бездействие. Съдът е приел, че установеното отношение на надзирателя към лишения от свобода, а именно обръщението към него на висок тон с първото му име, не е действие, което може да се приеме като неуважително, но не и като унизително, каквото е изискването на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. В обобщение съдът е приел, че от ищеца, не са установени твърдените незаконосъобразни действия и бездействия, които да са в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, поради което и само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Счита, че при този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК. Намира, че доколкото предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника разноски за процесуално представителство, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК. На база тези доводи е приел, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ГДИН деловодни разноски за процесуалното му представителство от Г. Христова в размер на 100 лева. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за правилно, а подадената срещу него касационна жалба в тази част за НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази част решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Обосновано се приема, че не е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. В процесния случай не е установено твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие. В чл. 75 и сл. от ЗИНЗС са регламентирани правата на лишените от свобода. Съобразно поведението на лицата са предвидени и мерки за поощрения, като лишените от свобода могат да бъдат поощрени с удължено свиждане за срок до 4 часа- чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС. Това право не е абсолютно и безусловно, а напротив при условие на установено добро поведение на лицето. На следващо място поведението на лишения от свобода подлежи на оценка от административния орган- чл. 9 ЗИНЗС, като издаването на заповед за даване на награда по чл. 98 ЗИНЗС е изцяло в неговата компетентност и дискреционна власт, предвид чл. 99, ал. 1 ЗИНЗС. Реализирането на право на личен контакт е допустимо да се осъществи при наличие на предпоставките по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС. Издаването на заповед за даване на награда е изцяло в компетентността и правомощията на началника на затвора, който действа при условията на оперативна самостоятелност, след преценка по целесъобразност на всички обстоятелства, от значение за издаването на такъв акт. Съответно в случая не е налице бездействие, което може да се установи по реда на чл. 203 и сл. във вр. с чл. 256, ал. 1 АПК. Правилни са изводите на съда, че наличието на видеонаблюдение и надзирател, не са действия и бездействия, в противоречие с нормативна уредба, тъй като чл. 89, ал. 2 ЗИНЗС предоставя правомощие на началника на затвора да определи детайлите по провеждане на събитието. Съгласно чл. 75 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда, които са им отнети или ограничени изрично със закон и чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Претендираното от ищеца право, осъществено по начина, по който той иска, не е съвместимо с изпълнението на наказанието лишаване от свобода в затвор и при строг режим на изтърпяването му. Същото се отнася и до изживените от него в тази връзка отрицателни емоции. Ограниченията в житейските и емоционални преживявания са следствие на законоустановения режим на изтърпяване на наказанието, а не от бездействието на затворническата администрация в Затвора [населено място]- чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗИНЗС. Изследвайки принципът на кумулативния ефект, чието приложение е прието в пилотното дело "Нешков и др. срещу България" през призмата на изложените от ищеца твърдения и приобщените по делото доказателства не може да се приеме, че е налице отношение, което е извън пределите установени с нормативните изисквания и което може да се квалифицира като нарушение на чл. 3 ЕКЗПЧОС. Не е приложим и стандарта, установен в пилотното дело "Кувда срещу Полша", при който нарушение на чл. 3 ЕКЗПЧОС би било налице ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законно задържане или законно лишаване от свобода. Правилно адм. съд е приел, че липсата на първата предпоставка за основателността на иска води до това, че съда няма задължение да се произнася по останалите предпоставки от отговорността на държавата. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита за неоснователна касационната жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска. В тази част решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която са определени и присъдени разноските по делото за ГДИН. По отношение присъждането на юрисконсултско възнаграждение, следва да се отбележи, че чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Предвид това, в хипотеза като спорната, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноски на ответника по касационната жалба, на същото основание, не се дължат и в настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,