Решение № 15450 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6868/2015 г.

Решение № 15450 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6868/2015 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "К." ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Б., ..№..., представлявано от К. Г. К. - управител, чрез пълномощника адв. Т. Г. К., срещу решение № 829/27.04.2015 г., постановено по адм. д. № 2471/2013 г. по описа на Административен съд гр. П.. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 261300939/10.05.2013 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 745 от 25.07.2013 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/-П., с който не е признато право на данъчен кредит в размер на 8 486,65 лв., в едно с прилежащите лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, като е направил извод за нереалност на доставките по смисъла на чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, по фактури издадени от "Е. К." ЕООД. Неправилни са изводите на съда, тъй като не са съобразени с надлежно документирани плащанията по банков път и с изслушаните по делото експертизи, с които се установява извършване на строителните услуги. При касационното обжалване се твърди, че мотивите на първоинстанционния съд се обосновават само с липсата на кадрова и техническа обезпеченост на "Е. К." ЕООД. А не е съобразено, че ако се докаже, че има връзка между доставката и липсата на кадрова и техническа обезпеченост то не е установено касатора да знае, ме участва в сделка с привидна доставка, което е основание да се откаже право на данъчен кредит. Игнорирани са изцяло свидетелските показания, които са от съществено значение относно преценката за реалност на доставките. Органите по приходите не са обосновали приложението на законовата норма по силата на която е отказано право на приспадане на данъчен кредит, а АС-П., като не е отчел това обстоятелство е постановил незаконосъобразен съдебен акт. При постановяване на съдебния акт не са взети предвид подписани от доставчика на услуга и представител на дружеството за технически надзор актове за установяване на всички видове СМР. Всички събрани в ревизионното производство и пред съда доказателства налагат извод, че реално договорените СМР на обект, с възложител "К." ЕООД са осъществени и като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Изводите на АС П. са в противоречие и с практиката на СЕС, което е самостоятелно основание за касиране на решението, тъй като практиката на Европейския съд е задължителна за националните юрисдикции. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП - П. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. В атакуваното решение, АС-П. се е произнесъл по всички възражения, като е обсъдил подробно събраните и приложени по делото доказателства. Решението е съобразено и с практиката на СЕС. П. се присъждане на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Според изразеното становище на ВАП, съдебното решение е правилно. Обсъдени са събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимата към спора материално правна уредба, като за формираните правни изводи, решаващият състав се е обосновал. Законосъобразно е прието, че данъкът е начислен без правно основание за това. За касатора не може да възникне право на данъчен кредит, както е прието в обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - П. е бил Ревизионен акт /РА/ № 261300939 от 10.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 745/25.07.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП" П., с който на "К." ООД е отказан данъчен кредит в размер на 8 486,65 лв. и съответните лихви на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С обжалваното в настоящото производство решение АС П. е отхвърлил жалбата на "К." ООД и е осъдил дружеството да заплати на Дирекция ОДОП П. разноски в размер на 754,33 лв. За да постанови този резултат, АС - П. е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК и същият е издаден в съответствие с материално правните разпоредби. Разгледал спора по същество първоинстанционния съд е изложил мотиви, че не е доказана реалността на извършената услуга, поради което законосъобразно е отказано признаване на право на данъчен кредит. Представените договори за СМР са за изпълнение на топлоизолация по външните стени на процесната сграда /договор от 23.03.2012 г. и договор от 24.04.2012 г./, като в приложения към договорите е посочена единична. В приложението към договор за СМР от 23.03.2012 г. е вписано, че се касае за "полагане на подова настилка", като същото СМР е вписано и в съставеният по късно протоколи към този договор. Разминаване се констатира и при приложението и протокола съставен към договор от 24.04.2012 г. Действително в тях са описани "полагане на варо-циментова настилка по стени и тавани", но това СМР не е идентично с уговореното като предмет на договора. При наличието на тези разминавания следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд, че между представените счетоводни и банкови документи и договорите за СМР, за които жалбоподателят твърди, че са свързани с процесната доставка не може да се направи твърдяното обвързване. По делото не са представени никакви други съпътстващи документи относно конкретното извършване на видовете СМР от конкретния доставчик, нито доказателства за вложените строителни материали, нито приемо предавателни протоколи или др. Приложените по делото актове за приемане на строителството не са подписани от представител на "К." ООД, а само от техническо лице и представител на изпълнителя. Ето защо е обоснован извода на АС - П., че не е налице реалност на фактурираните услуги и този извод се споделя от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на касатора, че в решението си съдът не е обсъдил счетоводната и техническа експертизи, които са приети по делото. От СТЕ се установява, че на място обектът е осъществен съгласно техническата строителна документация и отговаря на техническите правила и норми. В нея обаче не е посочено кой е осъществил СМР -тата, а че същите са изпълнени. От своя страна ССЕ установява факта на плащане, по който не се спори, но не плащането е основание за възникване на право на данъчен кредит, а реалното осъществяване на доставката. От експертните знания по двете експертизи, обаче не се установява фактурираните доставки на услуги да са извършени от соченият в тях доставчик, поради което правилно АС-П., е възприел констатациите на приходните органи, обективирани в ревизионния акт, че не следва да се признава правото на данъчен кредит по процесните фактури поради липсата на установено реално осъществяване на доставките. Първоинстанционният съд е извършил преценка за наличие на условията за възникване на правото на данъчен кредит, като е съобразил всички елементи и фактически обстоятелства по делото. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. С. доказателства по делото установяват единствено изпълнението на формалните изисквания на ЗДДС, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. Е. защо крайният му извод за недоказаност на реалността на доставките на услуги е правилен и законосъобразен. Не се споделят твърденията на касатора, че постановения съдебен акт не е съобразен с практиката на СЕС. С. направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките Позоваването на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. съобразявайки именно националното право, съдът е приел, че в тежест на носителя на правото на приспадане на данъчен кредит е да докаже предпоставките за възникването, му с надлежни и безпротиворечиви доказателства. Не е достатъчно притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо услугите по облагаемата доставка в конкретния случай СМР, да са получени от този доставчик, който е издал тези документи. Такава връзка в настоящия случай не е установена. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на Дирекция "ОДОП" - П., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 754,33 лв., за касационната инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение