Решение № 2143 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2014 г.

Решение № 2143 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2014 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Адриана Стефанова Мелниклийска против решение № 522 от 07.04.2014 г., постановено по адм. д. № 57/2014 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и в писмено възражение претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Адриана Стефанова Мелниклийска против заповед № ЧР-01-374/13.11.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с която служебното правоотношение на Мелниклийска е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и е оставил без разглеждане жалбата в частта й, с която се иска поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение на служителката и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл., като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на искането за поправка в основанието за прекратяване на служебното правоотношение съдът е приел, че същото е недопустимо, поради което е прекратил производството по делото в тази му част. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че Адриана Стефанова Мелниклийска е назначена за първи път на държавна служба със заповед от 06.03.2013 г. на длъжността "директор" на Регионална дирекция - Благоевград, Главна дирекция "Регистри" на Агенцията по вписванията с едногодишен изпитателен срок. С оспорената заповед, издадена на 13.11.2013 г. служебното правоотношение на служителката е прекратено, считано от 14.11.2013 г. на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), съгласно който, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случая изискването на цитираната норма е спазено. Служителите, заели за първи път държавна служба, по силата на издадения административен акт от органа по назначаването, задължително преминават през едногодишен срок за изпитване, предвиден в полза на органа по назначаване, така че той да разполага с възможност за проверка на техните професионални и делови качества. Прекратяването на правоотношението в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. се извършва без предизвестие, по преценка на административния орган. Поради това, че законът не формулира конкретно правно основание, органът няма задължение да мотивира извършеното уволнение по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Преценката на органа по назначаване относно качествата на служителя да изпълнява функциите и задачите, присъщи за заеманата длъжност и съответно при отрицателна такава - да прекрати служебното правоотношение, е в кръга на неговата дискреционна власт и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо, изводите на първоинстанционния съд, че са изпълнени елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. за издаване на оспорения административен акт са законосъобразни и обосновани. Доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в същата не е посочено подлежи ли на обжалване, в какъв срок и пред кого правилно са счетени от първоинстанционния съд за неоснователни. Липсата на посочените реквизити не представляват съществено нарушение на формата на акта, тъй като съгласно правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца, като втората хипотеза на цитираната норма регламентира, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба се удължават на шест месеца. Следователно законодателят е обвързал тези пороци във формата на акта с възможността за удължаване срока на обжалване и гарантиране правото на адресата на административния акт да упражни правото си на съдебно оспорване. В случая жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 и правилно е приета от съда за допустима. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като на служителката не била представена докладна записка от 08.10.2013 г. и която според нея е поставила началото на административното производство по издаване на оспорената заповед, като последната била издадена извън срока по чл. 57, ал. 1 от АПК. От една страна сроковете за издаване на административните актове са инструктивни и неспазването им не обосновава незаконосъобразност на същите. От друга страна за законосъобразност на оспорената заповед в случая единствения релевантен срок за издаването й е този по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., който е спазен. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая съобщаването на административния акт на неговия адресат е от значение за обжалването му, като служебното правоотношение се счита за прекратено от момента на датата посочена в заповедта, а именно14.11.2013 г. За разлика от дисциплинарните наказания, които се считат за наложени от момента на връчване на заповедта (чл. 97, ал. 4 от ЗДСЛ.) заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. поражда действие от момента на издаването й, тъй като фактическият състав на упражненото със заповедта преобразуващо волеизявление е завършен с издаването й, респективно с датата посочена в заповедта и от този момент настъпва конститутивното му действие - прекратяване на служебното правоотношение. Това е и моментът, в който следва да бъде преустановено престирането на труд, тъй като след прекратяване на служебното правоотношение се счита, че държавният служител не е работил. Ето защо доводите на касаторката в обратния смисъл са неоснователни. Правилно съдът е приел, че след като служебното правоотношение с Мелниклийска е било прекратено, то последващото искане от същата за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 105, ал. 1 от ЗДСл. не може да породи действие. Законосъобразно е прието за недопустимо искането за поправка в служебната книжка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение на служителката. Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. държавният служител има право да иска поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи. По този ред служителят може да иска вписване на точното основание, отговарящо на фактическата обстановка и правното основание, при които е извършено прекратяване на служебното му правоотношение. От тази възможност служителят може да се ползва, когато е вписано неправилното основание или е допусната неточност, несъответстваща на действителната вола на органа по назначаването. Комулативното съединяване на искането за поправка на основанието за уволнение, вписано в служебната книжка, с искането за отмяна на уволнението е недопустимо, тъй като тези искания не произтичат от едно и също правоотношение, регулирано с оспорения административен акт. Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се отмени, държавният служител се възстановява на предишната държавна служба, при което не следва поправка на основанието за прекратяване на правоотношението, вписано в служебната книжка. В този случай органът по назначаването следва да впише постановената от съда отмяна съгласно чл. 123 ЗДСл., който гласи, че когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител. Вписването в служебната книжка се извършва служебно. Очевидно е, че когато извършеното от органа по назначаването прекратяване на служебното правоотношение се отмени и държавния служител се възстановява на предишната държавна служба, не може да става реч за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка, а в този случай органът по назначаването служебно следва да пристъпи към вписване на постановената от съда негова отмяна (чл. 123 и чл. 118, т. 1 от ЗДСл). Обратно - когато се претендира поправка на основанието за уволнение, отразено в службената книжка, не може да се иска и отмяна на самото уволнение. Ето защо решението е законосъобразно и в частта му, с която съдът е оставил без разглеждане искането за поправка в основанието за прекратяване на служебното правоотношение и производството по делото е прекратено. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди Адриана Стефанова Мелниклийска да заплати на Агенцията по вписванията сумата 340 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,