Решение № 2142 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2014 г.

Решение № 2142 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Иванка Велинова Кишева и Йордан Велинов Костов са подали жалба срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта относно размера на определеното обезщетение от 10 241 лева за отчуждаване на част от 0,511 дка от нива, съставляваща поземлен имот с идентификатор 68134.8617.6 по кадастралната карта и регистри на София, Столична община (имот № 50006 по картата на възстановената собственост на землището на село Враждебна, Столична община ), цялата с площ от 0,600 дка. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и е поискано да бъде изменен, като обезщетението за отчуждената част от имота се увеличи на 23 248 лева съобразно първи вариант от основното заключение на вещото лице и се присъдят направените разноски. Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата. Заинтересованите лица, Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", са взели становище за отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт в оспорената част, прие следното: С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имотите - предмет на отчуждаване била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии, включени в доклада на независимия оценител, били разделени на две части част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложение по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението, раздел "Землище Враждебна, Столична община", се отчуждава част от 0, 511 дка от имот с идентификатор 68134.8617.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри (имот № 50006 по картата на възстановената собственост), представляващ нива от 0, 600 дка, находяща се в София, квартал "Враждебна", Столична община, за която е определено обезщетение от 10 241 лева. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Цветанка Георгиева Костова. Правото й на собственост се установява от представените по делото решение № 314 от 30.11.1999 г. на Поземлената комисия - Кремиковци и договор от 30.05.2000 г. за доброволна делба на земеделски земи. Цветанка Георгиева Костова е починала на 17.09.2008 г. и е оставила за свои законни наследници дъщеря си Иванка Велинова Кишева и сина си Йордан Велинов Костов Според възприетата в решението на Министерския съвет експертна оценка, изработена от независим оценител, обект на оценката са поземлени имоти в земеделски територии на територията на Столична община. Оценката е възложена на оценителя от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, пазарната цена за отчуждаваните имоти е определена като осреднена цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. За квартал "Враждебна", район "Кремиковци", Столична община, са намерени вписани 33 броя възмездни сделки, поради което обезщетението за отчуждените имоти и части от имоти в земеделска територия, попадащи в квартал "Враждебна" е изчислено по пазарни аналози. Използваните пазарни аналози са описани в приложение на експертната оценка на независимия оценител "Сървей груп" (стр. 114 от делото). Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е прието от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), при спазване на административнопроизводствените правила. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото беше изслушано основно и допълнително заключение на вещо лице, оценител. По основното заключение вещото лице е изготвило два варианта за изчисляване на средна пазарна цена: по пазарни аналози за поземлени имоти, съставляващи земеделска земя, в землище (квартал) "Враждебна", район "Кремиковци", София и по пазарни аналози за поземлени имоти, съставляващи земеделска земя в район "Кремиковци", София. Освен предоставените от Агенцията по вписванията пазарни аналози, ползвани от независимия оценител в административното производство, вещото лице е взело предвид и представените като доказателства от жалбоподателите договор за цесия от 23.11.2011 г. за прехвърляне и придобиване на вземания, обезпечени с вписването на ипотеки върху имоти в район "Кремиковци", съставляващи земеделска земя, както и сделките по нотариален акт № 7, том I, нот. дело № 7/23.01.2012 г. за учредяване на договорна ипотека върху два поземлени имоти, съставляващи ниви, находящи се в квартал "Враждебна", район "Кремиковци", нотариален акт № 13, том I, нот. дело № 011/16.02.2012 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти в квартал "Враждебна", район "Кремиковци", съставляващи земеделска земя и нотариален акт № 95, том I, нот. дело № 82/23.07.2012 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти в квартал "Враждебна", район "Кремиковци, съставляващи земеделска земя. По първия вариант средната пазарна цена възлиза на 23 012 лева на декар, а по втория вариант - 45 848 лева на декар. По допълнителното заключение вещото лице отново е изготвило два варианта за определяне на средна пазарна стойност: по пазарни аналози за поземлени имоти в землище (квартал "Враждебна"), район "Кремиковци", София и по пазарни аналози за поземлени имоти в район "Кремиковци", София. От пазарните аналози, използвани в основното заключение, са изключени тези, които имат за предмет продажба на идеални части от поземлени имоти, договорите за цесия от 23.11.2011 г. и от 8.12.2011 г., както и тези за учредяване на договорна ипотека върху няколко поземлени имота, които общо обезпечават отпуснатия банков кредит. С оглед възможните варианти на средна пазарна стойност следва да се приеме, че средната пазарна стойност по експертната оценка на независимия оценител (отразена като вариант и в заключението на вещото лице), незаконосъобразно е била изчислена въз основа на пазарни аналози за сделки с имоти с подобна на отчуждавания характеристика, които се намират в "землище Враждебна" (квартал "Враждебна"). Според определението, дадено в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), землище е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Населеното място представлява исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (чл. 3 ЗАТУРБ). Тъй като "Враждебна" не е населено място, а квартал на София, който попада в границите на район "Кремиковци", (чл. 2, ал. 2, т. 22 от Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове), не може да се сравняват пазарни аналози за сделки със земеделски имоти, намиращи се "землище Враждебна". За определянето на равностойно парично обезщетение за имота на жалбоподателите е необходимо да се изчисли средна пазарна стойност от сделки със земеделски имоти със същия начин на трайно ползване - нива, попадащи в земеделски територии, които се намират в близост до отчуждавания имот. По определението в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. За целите на сравнителния анализ законодателно са възприети: административно-териториален критерий - за имотите, които се намират в големите градове с районно деление, градоустройствен критерий - за имотите в другите градове/населени места/селищни образувания, и териториалноустройствен критерий - за имотите, попадащи в земеделски и горски територии, със съответно предназначение. Собственият на жалбоподателите поземлен имот, който се отчуждава за изграждането на национален обект, се намира в населено място с районно деление, част е от земеделска територия и попада в границите на район "Кремиковци", София, тоест, по отношение на него едновременно са приложими предвидените в закона административно-териториален и териториалноустройствен критерий. Подобни гранични случаи изискват правилен подбор на имотите, чиято договорна цена се използва за постигането на средна пазарна стойност и оттам, за определянето на справедливо обезщетение за отчуждените имоти. Извършването на сравнителен анализ налага да се изясни смисъла на използваните в текста на § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост правни понятия, което предполага да бъдат съобразени постановките по чл. 7, ал. 1 от Закона за устройство на територията и чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Според чл. 7, ал. 1 от Закона за устройство на територията, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Видът на територията се определя с концепциите и схемите за пространствено развитие, както и с общите устройствени планове. Територията на населеното място включва селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището (чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ ). В контекста на направената съпоставка, имотите по § 1, т. 4, б."в" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, или имотите в земеделски и горски територии, са тези поземлени единици, които се намират в землищата на населените места, но извън границите на тяхната селищна територия. Тяхното основно предназначение, определено с подробен устройствен план, е на обработваеми или необработваеми земи или гори (чл. 8, т. 2 ЗУТ). Визираните в § 1, т. 4, б."б" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост имоти са имотите, които попадат в урбанизирана територия или в селищната част на населените места. В зависимост от предвижданията на подробния устройствен план, те са предназначени за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях за декоративни водни системи, за движение и транспорт, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други (чл. 8, т. 1 ЗУТ). За разлика от първите две категории, имотите по § 1, т. 4, б."а" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, за селектирането на които е възприет административно - териториалния критерий, могат да имат различно устройствено предназначение. Съгласно чл. 10 ЗАТУРБ райони се създават в столицата и в градовете с население над 300 000 души. По определението, дадено в чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, районът е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града. От това следва, че в зависимост от границите на района, обхванатите от него имоти биха могли да попадат, както в селищната, така и в извънселищната част на населеното място, респективно в урбанизирана, земеделска или горска територия. Затова случаите като разглеждания изискват съпоставката на имоти, които се намират в границите на района и същевременно попадат в една и съща по вид територия. Анализът на пазарните аналози следва да се извърши съобразно предписанията на Закона за държавната собственост, които са действали към датата на издаване на оспореното решение (Държавен вестник, брой 66 от 26 юли 2013 г.). Както е предвидено в чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Нормативните изменения на Закона за държавната собственост съгласно Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и брой 105 от 2014 г., имат действие занапред, поради което не биха могли да намерят приложение при преценката на законосъобразността на предходно издадения административен акт. Разпоредбата на § 9, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост, която гласи, че започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, се довършват по реда и в сроковете на този закон, с изключение на случаите по чл. 39а, ал. 1, се прилага само по отношение на процедурните правила. Съдът проверява произнасянето на административния орган, поради което и в случаите, в които изменя размера на обезщетението за отчуждения имот, следва да съобрази нормативните изисквания, каквито са действали към момента на издаването на оспорения административен акт. Едновременно с това обаче трябва да се отбележи, че прилагането на разпоредбата на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в редакцията преди изменението й с Държавен вестник, брой 105 от 2014 г., не води до различен правен извод от този, който би се постигнал при съобразяване на новите нормативни правила. Договорите за прехвърляне на вземания, на които се позовават жалбоподателите, не са от категорията възмездни сделки, посочени в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. Те не са имотни сделки, тъй като нямат за предмет прехвърляне на собственост или учредяване на вещни прави върху недвижими имоти. Цената, която се заплаща, е цена на вземането, която не може да се съпоставя с цената, формирана при извършването на вещноправни сделки. От кръга на пазарните аналози следва да се изключат и сделките за продажба на идеални части от имоти, при които незначителни по размер идеални части се придобиват срещу многократно надвишаваща средната пазарна стойност цена. Сделките не са типични за пазара, а и продажбата на идеални части реално не позволява изчисляването на цената за единица площ, както се изчислява за сделките, при които недвижимите имоти се прехвърлят в цялост. Не биха могли да се вземат предвид и сделките за учредяване на договорна ипотека върху няколко поземлени имота срещу отпускането на банков кредит. При положение, че в съдържанието на нотариалния акт не е отразено каква част от кредита обезпечава всеки отделен имот, няма възможност да се направи изчисление за цената на декар площ, макар ипотеките да са упоменати сред сделките, които участват при формирането на средна пазарна стойност. Затова следва да се приеме, че вариантът за определяне на средна пазарна цена, който е съобразен изцяло с изискванията на закона, е вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице. Тъй като средната пазарна стойност на декар, изчислена по този вариант, възлиза на 12 831 лева, обезщетението за отчуждаването на 0,511 дка от поземления имот, изчислено по тази цена, е 6 557 лева. С оглед на направените констатации липсва основание за увеличение на определеното с решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България обезщетение, което е 10 241 лева. Подадената жалба следва да се отхвърли, а направените разноски да останат в тежест на жалбоподателите. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд