Решение № 996 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 295/2009 г.

Решение № 996 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 295/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. против въззивното решение на Софийски градски съд от 13.04.2000 г. по гр. д. № 2748/1999 г., с което е отхвърлен иска на жалбоподателката за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на сключения на 15.03.1995 г. договор за доброволна делба, с който в дял на Д. С. М. и Н. Г. М. е поставен апартамент № 9, ж. к. "Момкова махала", бл. 50, ет. 3, гр. С., със застроена площ 68,89 кв. м срещу задължението да заплатят на С. Г. Д. левовата равностойност на 35 000 щатски долара и иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на С. Г. Д. на договор за продажба на недвижими имот, сключен на 2.02.1996 г. с нотариален акт № 127/1996 г. на Софийска нотариална служба при СРС, с който Д. С. М. и Н. Г. М. са продали на Г. С. М. описания по-горе апартамент № 9, ж. к. "Момкова махала", бл. 50, ет. 3, гр. С. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна и уважаване на исковете. Ответниците В. Д. М., Д. С. М., Г. С. М. и Е. Г. М. оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да отхвърли иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът е приел, че неизпълнената част от задължението на ответниците Д по сключения договор за доброволна делба към ищцата Д по изплащане цената на апартамента за уравнение на дяловете е незначителна, с оглед интереса на кредитора съобразно чл. 87, ал. 4 ЗЗД, хипотеза при която не се допуска разваляне на договора. По иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, съдът е посочил, че предвид изхода на спора по първия иск, ищцата няма правен интерес от предявения иск, като основание за неговото отхвърляне. По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Касаторката-ищца е поискала да се развали договора за доброволна делба, сключен между нея и първите двама ответници, поради неплащане в срок на част от уговорената цена. При сключването на договора за делба ответниците са престирали 30 000 щатски долара от цената, като останалата част от 5000 щ. д. е следвало да се предадат на ищцата в срок до 1.07.1995 г. Тази част не е изплатена от ответниците и тя е преценена от решаващия съд, като незначителна, с оглед интереса на кредитора, съпоставена към изпълнената част от задължението. Разпоредбата на чл. 84, ал. 4 ЗЗД постановява, че когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, разваляне на договора не се допуска. От цялото задължение в размер на 35 000 щ. д., респ. левовата им равностойност, ответниците са изпълнили 6/7 части и не са изпълнили 1/7 част. Критерии за преценка, дали неизпълнената част по едно парично задължение е явно незначителна по размер, се сочи в разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗЗД, според която неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на веща, не дава основание за разваляне на договора, т. е. неизпълнение на парично задължение по договор под 1/5 част може да се приеме за явно незначителна. Аналогията е подходяща, тъй като касае парични задължения при продажба на изплащане. Ответниците не са изпълнили 1/7 част от цялото парично задължение, което е под 1/5 част. Прилагайки по аналогия посочения критерии установен в закон, неизпълнената част от задължението се явява явно незначителна като размер, а като се има предвид, че паричното задължение винаги може да се изпълни, тази част се явява незначителна и с оглед интереса на кредитора - хипотеза, при което не може да се допусне разваляне на договора. Като е достигнал до същият извод, макар и по други съображения решението в частта, с която въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено. По иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ищцата е предявила иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, обективно съединен с иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Нейният правен интерес по отменителния иск се явява обусловен от изхода на спора по иска за разваляне на договора за доброволна делба. Предявявайки заедно двата иска ищцата цели да върне недвижимия имот в собствения си патримониум. С отхвърлянето на иска за разваляне на договора да делба правоотношението, което я легитимира като кредитор за недвижимия имот е отречено, което води до недопустимост на павловия иск, поради липса на правен интерес. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради липса на правен интерес, е недопустимо. В тази част решението ще следва да се обезсили и производството по отменителния иск се прекрати. Касаторката С. Г. Д. ще следва да заплати направените от В. Д. М. съдебни разноски в касационното производство в размер на 650 лв. При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.