Решение № 7579 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2015 г.

Решение № 7579 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма], представляван от адв. Ст. Панов срещу решение № 1678 от 20.07.2015 г., постановено по адм. д. № 901/2015 г. по описа на Административен съд- В. С обжалваното решение АС В. е отхвърлил изцяло исковата претенция на касатора срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - [населено място] /ИА "ГИТ"/ за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му имуществени вреди в размер на 1200 лева от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 03-0304079/30.06.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Съдът неправилно бил приел, че наказателните постановления не са административни актове по смисъла на чл. 203 от АПК, от които могат да се претендират вреди по ЗОДОВ, а съставляват правораздавателни актове на особена юрисдикция. Позовавайки се съвместното тълкувателно решение № 2/2014 г. на ОС на ВАС и ВКС, касаторът твърди, че за да се ангажира отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, важен е не характерът на акта, а основният характер на упражняваната от издателя му дейност. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" [населено място], редовно призован, не изпраща представител и не изразява писмено становище по депозираната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- В. е отхвърлил изцяло предявения иск от [фирма] срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" [населено място] за обезщетение за вреди, произтичащи от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление /НП/ на органите на ИА "ГИТ", с които на ищеца е наложено административно наказание за нарушения на Кодекса на труда. За да стигне до този правен резултат, АС В., след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че наказателното постановление, от които се претендират настъпилите вреди, макар и отменено като незаконосъобразно по съдебен ред, не съставлява административен акт по смисъла на АПК и не подлежи на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е мотивирал с това, че в производството по ЗАНН при упражняване на правомощието си по налагане на административно наказание, административният орган, какъвто безспорно е ИА "ГИТ", действа не в упражняване на типична административна дейност, а като орган, реализиращ държавна наказателна репресия - т. е. като орган, осъществяващ административнонаказателна юрисдикция. С оглед гореизложеното наказателното постановление подлежи по закон на оспорване пред районния съд по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, и -едва на касация - пред административните съдилища по реда на АПК, поради което наказателното постановление не може да се приравни на незаконосъобразен административен акт, подлежащ на оспорване по АПК, каквито са актовете по чл. 203, от чиято незаконосъобразност може да се търси обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Наред с горните мотиви, съдът е изложил и допълнителни такива относно претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено за обжалване на наказателните постановления пред съд адвокатско възнаграждение. АС-В. е приел, че тази претенция се явява неоснователна и на още едно, допълнително основание - липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменените наказателни постановления и заплатените суми за адвокатско възнаграждение, доколкото тези суми съставляват разноски за водене на съдебно производство, чието възстановяване, ако не е уредено в самия процесуален закон - НПК и АПК, не може да се търси по реда на ЗОДОВ. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. По делото не е имало спор за фактите, които накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление на ищеца е наложено административно наказание - глоба. Това наказателно постановление е било обжалвано от [фирма] пред съд, в съдебното производство същият е ангажирал адвокат и е подписал договор за адвокатска защита и съдействие. Не е спорно, че едноличният търговец действително е бил защитаван по образуваните пред Районен съд - В., а впоследствие и на касация пред АС- В. съдебни производства, в резултат на които издаденото срещу касатора НП е било отменено. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, не могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна /изпълнителна/ дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Неправилен е и изводът на административния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения може и следва да се претендират само и доколкото специалният процесуален закон, в производство по който същите са заплатени, предвижда възстановяването им. Тъй като нито НПК в производството на първа инстанция по ЗАНН, нито АПК в производството по касация по ЗАНН, предвиждат възстановяване на платени за адвокатско възнаграждение суми при благоприятен за платилата ги страна изход от предмета на спора, то същите не могат да бъдат претендирани и по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав на ВАС приема, че от незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на същото. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът - касационен жалбоподател в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. Следва да бъде споделен доводът на жалбоподателя за това, че липсата на установена в закон задължителност на адвокатската защита по дела за обжалване на наказателни постановления, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадените наказателни постановления. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условия за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (в т. см. решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/03.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) В конкретния случай касаторът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от 1200 лв. На същия следва да се присъдят и платената държавна такса за исковото производство в размер на 50 лева и платената държавна такса за касационно обжалване в размер на 5 лева. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна. Решението на АС В. следва да бъде отменено и вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, с което ИА "ГИТ" да бъде осъдена да заплати на [фирма] - [населено място] сумата от 1255 лева./ главница по претенцията за вреди в размер на заплатено в производството по обжалване на НП № 03-0304079/30.06.2010 г., адвокатско възнаграждение + държавни такси за първа и касационна инстанция/ По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение