Решение № 13487 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7091/2011 г.

Решение № 13487 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7091/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Николов, срещу Решение № 1672/8.04.2011 г, постановено по адм. дело № 9827/2010 г, по описа на Административен съд - София град, II отд, 39 с-в. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се иска отмяната му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град, е отхвърлил жалбата на касатора, срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-92/13.12.2010 г, на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда", находящ се в ПИ, пл. № 1616, кад. лист Г-22-12-Г, м. "Ренов дол", яз. "Искър". За да постанови този резултат административния съд е приел, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж. Прието е, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е неправилно. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56, ал 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер. Преместваем е цял обект, който именно в неговата цялост може да бъде преместен или демонтиран. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да съди от неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена. По принцип строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. В случая съдът е приел, че в терена има положена бетонова основа, което изменя субстанцията на земята, в противоречие с изискването да не се нарушава целостта на настилката под преместваемите обекти. Изградена е и стоманобетонна тераса с площ от 15 кв. м, ситуирана на около 1,5 м, над прилежащия терен, която при евентуалното му преместване /демонтиране/, ще бъде разрушена. Изводите на съда са неправилни. Установено е, че поставеното съоръжение в поземления имот пл. № 1616, кад. лист Г-22-12-Г, м. "Ренов дол", яз. "Искър", собственост на жалбоподателя, представлява сглобяема конструкция от студено валцовани заварени профили, стенното ограждение е изпълнено от плоскости кроншпан, изолация от минерална вата /екструдиран пенополистирол/, външна винилова облицовка /сайдинг/ и вътрешна облицовка - гипсокартон. Сглобяемата стоманена конструкция на съоръжението, съгласно заключението на СТЕ, е изпълнено по сглобяем метод с анкерни болтове към стоманобетонова площадка. Пред настоящата инстанция е представен Технически проект, част: Конструктивна, за обект: "Монтажни модули за поставяне на преместваем обект в ПИ № 1616", одобрен и заверен от техническата служба на Район "Панчарево", СО. Видно от този проект, стоманобетонната основа, върху която е монтиран преместваемия обект, се състои от 22 преносими монтажни морула, съединени помежду си. Монтажните модули са поставени върху 13 броя носещи метални колони, закрепени чрез болтове за тях. При внимателен анализ на доказателствата се стига до извода, че в настоящия случай поставената конструкция не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Липсват: бетонна основа, стоманобетонови плочи, носещи колони и тухлена зидария за преградните стени, характерни за един строеж. Стоманобетоновата основа представлява част от сглобяемата конструкция - преносими монтажни модули, които могат да се демонтират и премахнат. Доказателство на характера на съоръжението като преместваем обект е и безспорно установеното обстоятелство за нетрайно прикрепване към терена, както и възможността за премахването на съоръжението само чрез демонтаж. Демонтажът е ред, обратен на монтажа и следва да се извърши без разрушаване, което в случая е изпълнимо. По същият начин може да бъде демонтирана и стоманобетонната тераса, която е ситуирана на 1,5 м, над прилежащия терен и не изменя трайно начина на ползване на земята. В случая е налице и Разрешение за монтаж на фургон № 13/2.04.2008 г, издадено от гл. архитект на Район "Панчарево" и одобрен технически проект за поставяне на преместваем обект. При тези данни незаконосъобразно е прието от съда, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Налице е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, за който е издадено разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Издаденият на това основание административен акт е незаконосъобразен. Решението на административния съд и заповедта за премахване на незаконен строеж, следва да бъдат отменени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,