Решение № 1241 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8348/2016 г.

Решение № 1241 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8348/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Ш., чрез пълномощника му старши юрисконсулт И. К. срещу решение № 54 от 06 юни 2016 г., постановено по адм. дело № 93/2016 г., по описа на Административен съд Ш. С обжалваното решение е отменено, по жалба на Н. А. А. от гр. Ш., решение по протокол от 12 февруари 2016 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД - 25 -2317 от 07 ноември 2013 г. на кмета на О. Ш., в частта му за приемане на пазарна оценка на поземлен имот с идентификатор 83510.664.159 по кадастралната карта на гр. Ш., собственост на Н. А. А. Със същото решение е осъдена О. Ш. да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 610, 00 лв. (шестстотин и десет лева). В касационната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради липса на правен интерес от страна на Н. А. А., а при условията на алтернативност - за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като съдът се произнесе по съществото на спора, като отхвърли жалбата на Н. А. А., както и се претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Н. А. А. от гр. Ш. в депозирано от неговия пълномощник - адв. Ц. К., писмено становище преди датата на откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Също така е заявил претенция за присъждане на направените от него съдебно-деловодни разноски за настоящата касационна инстанция с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Ш. е образувано въз основа на жалба на Н. А. А. от гр. Ш. срещу решение по протокол от 12 февруари 2016 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД - 25 -2317 от 07 ноември 2013 г. на кмета на О. Ш., прието във връзка с прилагане на Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за местността "Смесе" в гр. Ш. - на осн. чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, в частта му с която е приета пазарна оценка на поземлен имот с идентификатор № 83510.664.159 по кадастралната карта на гр. Ш., собственост на жалбоподателя. Новата пазарна стойност, определена за процесния УПИ, е увеличена от 25 375, 00 лв. (двадесет и пет хиляди триста седемдесет и пет лева), без ДДС на 28 870, 00 лв. (двадесет и осем хиляди, осемстотин и седемдесет лева), без ДДС. С. е приел, че жалбата на Н. А. А. е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от страна, имаща правен интерес от предявеното оспорване на решението, поради което я е разгледал по същество като процесуално допустима. При съобразяване основанията на чл. 146 от АПК е изложил съображения за нейната основателност. Приел е, че административният акт, предмет на съдебния спор е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал. 2 от посочената норма реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му, но е констатирал, че органът е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В подкрепа на изводите си е развил доводи за липсата на изготвен и приет проект на ПУП по реда на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, досежно имота на жалбоподателя, което е довело до нарушение на обжалваното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Решението е правилно. От приобщения доказателствен материл по делото от първоинстанционния съд се установява, че Н. А. А. е собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.664.159 по кадастралната карта на гр. Ш., в местността "Смесе", с площ 725, 00 кв. м, идентичен с имот пл. № 30, от кв. 234А с отреждане "ВПИ - за детски ясли", по плана на гр. Ш., одобрен със заповед № 1260 от 30 декември 1985 г., с неприложен регулационен план. В подкрепа на изложеното, лицето е представило два боря нотариални актове - единият е за дарение на недвижим имот от 02 март 1993 г., а другият е придобиване по давностно владение от 14 септември 2011 г. (вж. лист 6 и лист 7 от адм. дело № 93/2016 г., по описа на Административен съд Ш.). С писмо изх. № 94-Н-78 от 24 февруари 2016 г., кметът на О. Ш., на осн. чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, е уведомил Н. А. А., че с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ и чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, по протокол от 12 февруари 2016 г. и във връзка с прилагане на ПУП - План за регулация и застрояване на местност "Смесе", гр. Ш., назначена със заповед № РД-25-2317 от 07 ноември 2013 г. на кмета на О. Ш. е определена пазарна стойност на собствения му имот (посочената стойност е описана по-горе в текста). Н. А. А. недоволен от предложеното му решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ го е оспорил пред Административен съд Ш. Установено е също, че проектът за ПУП, приет с решение № 959 по протокол № 51 от 10 август 2011 г. на Общински съвет Ш., касаещ имота собственост на ответника по касация в настоящото производство е отменен с решение № 1090 по протокол № 53 от 24 септември 2015 г. на Общински съвет Ш. Или към датата на приемане на оценката по реда на чл. 210 от ЗУТ е имало проект за ПУП по реда на чл. 16 от ЗУТ. Съдът правилно е тълкувал и приложил чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, съгласно който в случаите по ал. 1 от същата норма, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите пощи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и техническата инфраструктура - публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена система и общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като в тази хипотеза не влиза уличната мрежа, предвид разпоредбата на § 5, т. 31 ПР ЗУТ. За изграждането на тези обекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение, е предвидена възможност за "отчуждаване" процентна част от имотите, но не повече от 25 на сто от размера на целия имот. На всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Производството по изработването и одобряването на ПУП, по правилата на чл. 16 от ЗУТ, преминава през няколко етапа, както правилно се сочи в касационната жалба на касатора: 1. приемане на решение от компетентния орган за изработване на ПУП по реда чл. 16 от ЗУТ; 2. изработване на проект за ПУП, с който се определят обектите на публична собственост на общината - озеленени площи, улици, булеварди, и др., процентът на редукция на площта на имота, равностоен урегулиран имот за всеки собственик; 3. приемане на решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ за стойностите на имотите преди урегулирането им и на пазарната стойност на урегулираните поземлени имоти, образувани с проектоплана; 4. съобщаване, разглеждане, одобряване и влизане в сила на плана; 5. издаване на заповед от кмета на съответната община, на осн. чл. 16, ал. 5 от ЗУТ за точното индивидуализиране на всеки отделен урегулиран поземлен имот; 6. изпращане на заповедта в Служба по вписванията за вписване в имотния регистър; 7. изпращане на влезлия в сила план на АГКК за вписване в кадастъра. С плана по чл. 16 от ЗУТ собствеността върху неурегулирани поземлени имоти се трансформира в собственост на урегулирани поземлени имоти. Промяната на собствеността може да засегне границите на правото на собственост - фактическите граници на поземления имот, площта и местонахождението му, а тя може да настъпи единствено по силата на самия ПУП. С оглед чл. 16 от ЗУТ, собствениците на поземлените имоти придобиват собственост върху новообразуваните урегулирани поземлени имоти с плана, а общината придобива собственост върху отстъпените и части от датата на влизане в сила на плана. За да настъпи целеният вещноправен ефект, задължително трябва планът да е одобрен на основание чл. 16 от ЗУТ. При тълкуването нормата на чл. 16 от ЗУТ в правната доктрина и съдебната практика категорично е прието, че придобиването на правото на собственост върху урегулираните поземлени имоти от физическите и юридическите лица, съответно от общината - върху отстъпената площ от техните имоти, става по силата на подробния устройствен план и от деня на влизането му в сила. Следователно, установената нормативна уредба, приложена към разглеждания случай, е правилно тълкувана от Административен съд Ш. в мотивно-съобразителната част на постановеното решение. За това и се налага изводът, че релевираните от касатора касационни оплаквания, по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, са неснователни. Съдът съгласно изискванията на законовата процедура по чл. 16 от ЗУТ е приел, че решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ е прието преждевременно, преди изготвянето на проект за ПУП, т. е. правилно е съобразил последователността на етапите, част от цялостната процедура по осъществяване на благоустройствената комасация досежно процесния имот. При правилно приложение на чл. 16 от ЗУТ, съдът е приел, че следва изготвянето на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ да бъде издадено след приемане на решение от компетентния орган за изработване на ПУП по реда чл. 16 от ЗУТ и изработване на проект за ПУП, каквито безспорно в настоящия случай липсват. Оплакванията, изложени в началото на касационната жалба за недопустимост, на оспореното решение, поради липса на правен интерес от страна на Н. А. А., са неоснователни. Лицето е собственик на поземления имот, предмет на процедурата по регулирането му, което неизменно рефлектира върху неговата правна сфера, което и доказва наличието му на пряк правен интерес от предявеното оспорване на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ пред административния съд. Инстанцията по същество правилно е установила процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство пред нея. Н. А. А., в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.664.159 по кадастралната карта на гр. Ш., в местността "Смесе" е лице, засегнато от издаването му. За него е налице правен интерес от оспорването му по реда на чл. 145 и сл. от АПК, което не обоснова твърдяната недопустимост на решението. В заключение се налага изводът, че инвокираните в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК са неоснователни. Това дава основание на настоящия съдебен състав да остави в сила решението на Административен съд Ш. като правилно. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от страна на процесуалния представител на ответника следва касаторът да заплати на Н. А. А. сумата от 1 000, 00 лв. (хиляда лева) за направените от него разноски за настоящата касационна инстанция, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение. По делото липсва възражение за прекомерност, поради което следва да се присъдят разноските в пълният им доказан размер. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение,