Решение № 3139 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2009 г.

Решение № 3139 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 374/28.07.2009 г. на Административен съд - гр. В. Търново, първи състав, постановено по адм. д. № 244 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменен РА № 800424/19.01.2009 г., поправен с РАПРА № П - 800424/09.02.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 110/19.03.2009 г. на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в частта, в която на "КУНИНО ЕНЕРДЖИ" АД - гр. Роман за периода 15.05.08 г. - 14.06.08 г. е начислена лихва ДДС в размер на 3 354,86 лв., както и в частта, в която е начислена лихва ДДС в размер на 3 374,60 лв. за периода 15.05.08 г. - 14.07.08 г. и в полза на административния орган са присъдени разноски в размер на 1 410 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че трябва да бъде изяснен въпроса за изискуемостта на данъка, защото от него зависи кога възниква задължението на дружеството да начисли данъка, а оттам и от кога може да се ползва правото на данъчен кредит. Неправилно съдът приел, че процесният договор е с поетапно изпълнение. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. В този смисъл касаторът анализира отделни текстове от договора за доставка и монтаж на оборудване № 022054/04.04.2007 г. Приемо-предавателен протокол № 3, протокол за товарене на турбини с аксесоари и потвърждение за съхранение на турбини от дати 18.04.2008 г., не били представени в хода на ревизията, като съпътстващи фактурата. Документите са оспорени относно датата на съставянето им. Касаторът прави извода, че данъкът е станал изискуем на датите на авансовите плащания - 27.05.08 г. и 05.06.08 г. и ревизираното лице в нарушение на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит през данъчен период м. 04.2008 г., предхождащ периодите на изискуемост на данъка. Това рефлектирало върху определяне на резултатите по СД за следващите данъчни периоди. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "КУНИНО ЕНЕРДЖИ" АД - гр. Роман, я е оспорило чрез доводи, изложени от адв. Кочев в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено в съответствие с приложимия закон и събраните по делото доказателства. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено от фактическа страна, че "КУНИНО ЕНЕРДЖИ" АД - гр. Роман е сключило договор с "Мавел АС" - Република Чехия за доставка и монтаж на оборудване за МВЕЦ "Кунино", описано в Приложение № 1 към договора. В счетоводството на дружеството е осчетоводена фактура № 200803020/21.04.08 г., издадена от "Мавел АС" с предмет "авансово плащане по договор". Въз основа на нея дружеството е издало Протокол по чл. 117 от ЗДДС от 21.04.08 г., като в него е посочено основание за начисляване на данъка - чл. 82, ал. 2, т. 4 от ЗДДС. Протоколът е включен в дневниците за м. 04.2008 г.. Въз основа на издадения протокол "КУНИНО ЕНЕРДЖИ" АД е упражнило правото си на данъчен кредит по процесната фактура. Първоинстанционният съд е направил извода, че приходният орган признава правото на данъчен кредит, тоест липсва ненадлежно упражняване на това право, а оттук и не се следва лихва за забава. Лихвата се дължи на основание чл. 175 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения, каквито в случая липсват. В съдебното решение е разграничена лихвата за забава от процесната сума, квалифицирана като възнаградителна. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. В касационната жалба не са анализирани първоинстанционните мотиви, според които лихвата за забава е с акцесорен характер и би се дължала само ако е отказано правото на данъчен кредит. Това обстоятелство е от съществено значение за резултата по делото, тъй като в случая правото не е отказано. Касаторът счита, че то съществува, но е преждевременно упражнено. По този въпрос и във връзка с характера на договора, административният съд е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя напълно и не следва отново да бъдат формулирани в настоящото решение. Изслушаното заключение на вещото лице д - р инж. Славка Куюмджиева - Ценова е много подробно, изготвено е след преглед на документацията и оглед на място. Констатациите на вещото лице са онагледени със снимки на отделните етапи. Експертът е посочил, че в световната и в българската практика е прието, че СМР задължително трябва да се разделят на подобекти и етапи на осъществяване, които в случая са: Подобект "Преградно съоръжение в руслото на река Искър"; Подобект "Деривационна част"; Подобект "Сграда на централата"; Подобект "Електропреносна мрежа на средно напрежение 20 киловолта на средно напрежение 20 киловолта". При огледа на място вещото лице е констатирало, че "КУНИНО ЕНЕРДЖИ" АД е започнало изпълнението на СМР едновременно на три подобекта, като етапността зависи от редица специфични фактори. Особено важно е правилно формулираната етапност при изграждане на сградата на централата. На отделните етапи на изграждане се влагат елементи от хидротурбинното оборудване, които се замонолитват в бетоновата конструкция и се преминава към следващ етап на изграждане. Вещото лице е установило при огледа, че централата се разполага извън населеното място и няма складови помещения, в които да се съхраняват елементите на оборудване. Последното се съхранява в чешката фирма при много добри условия и във всеки момент може да бъде доставено въз основа на предварителна заявка. Преценката на вещото лице е, че на този етап евентуалната доставка на оборудването би го подложила на неблагоприятни атмосферни условия и евентуални повреди. На вещото лице са задавани многобройни въпроси в съдебно заседание, но заключението му не е било оспорено от страните и правилно е кредитирано от първоинстанционният съд. Вторият касационен довод е за оспорването на писмените доказателства, касаещи приемането на отделните етапи. В съдебно заседание обаче са представени протокол от 14.04.08 г., издаден от "Елит травел интернешънъл" ООД и извлечение от сметка на потребителя "КУНИНО ЕНЕРДЖИ" АД. С тях е доказвано закупуването на самолетни билети на лицата Карафезиев, Стефанов и Чергов, които са подписали приемателния протокол. Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което първоинстанционното решение трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение