Решение № 2316 от 7.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10583/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. В., чрез адв. Койкова, срещу Решение 12707 от 24.07.2024 г., постановено по адм. дело 2698/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221521001785-091- 001/10.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение 158/31.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП" София. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всестранно и обективно представените по делото доказателства, поради което е формирал неправилни правни изводи. Необосновано съдът е възприел констатациите на приходните органи относно размера на доходите и разходите на В. за ревизираните периоди. Оспорен е изводът на съда, че включването на изтеглените в брой суми от банковите сметки в доходите на лицето би довело до дублиране на един и същ доход, като се твърди, че тези суми представляват доход и следва да бъдат включени в приходната част на изготвените парични потоци на лицето. Изложени са доводи, че от представените доказателства се установява по несъмнен начин, че разполагаемите суми в началото на всеки ревизиран период, заедно с доходите на В., надвишават разходите му. Възразява се срещу отразяването като разходи на суми за осигурителни вноски, дължими от ревизираното лице и на такива, плащани чрез ПОС устройство. Сочи се, че приходните органи са приели, че сумата от 10726,71лв. е доход за А. В., получен от наследство, но въпреки представените писмени доказателства не са приели сумата от 11 000 лв., дарена от неговата майка К. Й. В. през м.02.2017г. В съдебно заседание касационният жалбоподател, представляван от адв. Койкова, моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановена отмяна на РА. Претендира присъждане на разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът директор на дирекция ОДОП" София, чрез юрк. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22221521001785-091- 001/10.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение 158/31.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП" София, с който на А. А. В. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 8575.09 лв., в т.ч.: главница в размер на 6062.25 лв., заедно с лихви за забава в размер на и 2512.84 лв. В хода на ревизията е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, както и са налице данни за укрити доходи и превишение на разходите спрямо получените доходи за данъчните периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., съответно данъчните основи за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за посочените периоди са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Приходните органи са възприели декларираните от ревизираното лице като налични разполагаеми суми в началото и в края на отделните данъчните периоди в обхвата на ревизията, както следва: - към 01.01.2015 г. в размер на 40 000,00 лв., съответно към 31.12.2015 г. в размер на 63 000,00 лв.; - към 01.01.2016 г. в размер на 63 000,00 лв., съответно към 31.12.2016 г. в размер на 50 000,00 лв.; - към 01.01.2017 г. в размер на 50 000,00 лв., съответно към 31.12.2017 г. в размер на 22 000,00 лв.; - към 01.01.2018 г. в размер на 22 000,00 лв. Установено е, че през периода от 2015 г. до 2018 г. ревизираното лице, в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на ПАРТНЪРС ГРУП 74 ЕООД, е внесло парични средства в патримониума на дружеството, представляващи допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 от Търговския закон (ТЗ) в общ размер на 242 933,46 лв. В резултат на представени доказателства в хода на ревизията, с РА, изменен с решението на директора на дирекция ОДОП София, е установено, че от ПАРТНЪРС ГРУП 74 ЕООД са възстановени на В. следните суми: за 2015 г. 18 900 лв. - в брой; за 2016 г. 8 000 лв. - в брой; за 2017 г. общо сумата от 68 107,29 лв., от които 11 000,00 лв. в брой с разходни касови ордери и 56 022,29 лв. по банков път; за 2018 г. общо сумата от 35 407,30 лв., от които 1 000,00 лв. в брой с разходни касови ордери и 34 407,30 лв. по банков път. Приходната администрация е установила, че през 2015 г. ревизираното лице е получило суми от дарения общо в размер на 35 700 лв., а през 2017 г. в размер на 10 726,81 лв. Установено е, че на А. В. са издадени фактури от регистрирани по ЗДДС лица на обща стойност от 196 779,53 лв. Посочено е, че част от тези разходи - 88 724,20 лв., са по издадени от СМ-5 ООД фактури за продажба на недвижими имоти в гр. София. С оглед обстоятелството, че плащанията са извършени по банков път от банковата сметка на ПАРТНЪРС ГРУП 74 ЕООД е прието, че същите не следва да участват при съпоставката между получените доходи и направените разходи от лицето. Съответно, тази сума не е отразена в справката за паричните потоци като разход на лицето. Прието е, че останалите разходи по издадените фактури са извършени от В. и са включени в разходната част на справката за паричните потоци, както следва: за 2017 г. е установен разход в размер на 81 006,62 лв.; за 2018 г. - в размер на 24 172,36 лв. Основната част от тези разходи са свързани с придобиването на недвижим имот от КОНТРАКТ СИТИ ООД през 2018 г. В разходната част на паричните потоци са включени и суми за платени данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения на ревизираното лице. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е възложено и извършено от компетентни за целта органи, РА е издаден от органите по чл. 119, ал.2 ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал.1 ДОПК. Според АССГ, установените по делото обстоятелства, обосновават законосъобразното извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Съдът е приел, че спорът между страните по делото се свежда до третирането на сумите, отразени от приходните органи като разходи за осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, изтеглените от АТМ средства, размерът на извършените разходи за живот, както и относно размера на възстановените от ПАРТНЪРС ГРУП 74 ЕООД суми по банков път. Във връзка с възраженията за възстановени на жалбоподателя суми от дружеството, АССГ е посочил, че органите по приходите и данъчният директор са признали за приход тези от тях, за които са представени доказателства РКО или банково извлечение. За останалите суми, за които не са представени доказателства за постъпване в патримониума на В. (по банков път) правилно не е прието, че представляват доход за съответния данъчен период. Доказателства за постъпването на такива суми по известните банкови сметки на лицето не са представени в хода на делото, липсват банкови извлечения със съответната информация за такива преводи в сочените от жалбоподателя размери. За неоснователни са приети възраженията, че изтеглените от АТМ суми следва да бъдат приети за реализиран доход. При съпоставката на получените доходи и направените разходи органите по приходите са приели като налични парични средства в началото и края на всеки данъчен период всички суми, които са налични в брой или са преведени по банков път. Паричните средства в началото на периода са приети като разполагаем доход за лицето, поради което и изтеглянето им от банковите сметки в брой не представлява нов доход за лицето, а само отразява движението на същите от налични средства по банкова сметка в налични средства в брой. Включването на изтеглените в брой суми от банковите сметки в доходите на лицето би било дублиране на един и същ доход, поради което няма да отрази реалната им сума. По отношение на размера на извършените разходи за живот и издръжка административният съд е възприел становището на ответника, като се е позовал на липсата на доказателства, че тези разходи не са свързани с издръжката му или не са платени от негово име във връзка с изпълнение на лични частни или публични задължения, нито че са в по-малък размер, поради което и предвид провеждане на ревизията по реда на чл. 122 - 124 ДОПК е законосъобразно включването им в паричните потоци в разходната им част. За недоказани са приети твърденията на жалбоподателя, че е възможно дублиране между отразените в паричните потоци разходи за данъци, застраховки и др. с разходи от плащания чрез ПОС устройство. Съдът не е споделил и възраженията на В., че установените разходи за платени осигуровки като самоосигуряващо се лице не са за негова сметка. Не са ангажирани доказателства, установяващи плащане на тези суми за сметка на ПАРТНЪРС ГРУП 74 ЕООД, включително за упражняване на дейността от лицето въз основа на договор за управление и контрол на търговското дружество, който за целите на социалното осигуряване е приравнен на трудов договор. Решението е правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни правни изводи, които настоящият касационен състав възприема изцяло и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, приходните органи са направил съпоставка на получените от задълженото лице доходи и извършените разходи, в резултат на което са установили несъответствие, като е констатирано превишение на разходите над доказаните доходи. Прието е наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, което както правилно е приел съдът се установява от доказателствата по делото. Спорът между страните е концентриран във вида и размера на сумите, включени в приходната и в разходната част на паричните потоци за ревизираните периоди. Неоснователни са касационните оплаквания, свързани с размера и вида на сумите, отразени в разходната част на потоците. Правилен е изводът на АССГ, че сумите, изтеглени от АТМ, не представляват допълнителен доход на лицето за съответния период. Същите са включени като начална наличност по банковите сметки в приходната част на потоците, поради което третирането им като нов доход би довело до повторното им (двойно) отразяване, както правилно е приел първоинстанционният съд. Не могат да бъдат споделени и възраженията на касатора относно размера на включените разходи за издръжка, както и за вероятността от дублиране на отразените плащания на осигурителни вноски и застраховки. Приходните органи са съобразили всички извършени плащания от В. по банков път, заедно с данните за издадени фактури за получени от него стоки и услуги, като обосновано са третирали същите като разходи за живот и издръжка. Също така, разходите за заплатени осигуровки са отразени въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства - декларации обр. 1, съдържащи данни за дължимите и внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. В тази насока правилно съдът се е позовал на доказателствената стойност на фактическите констатации в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, които не са опровергани от жалбоподателя чрез пълно насрещно доказване. По делото не са ангажирани доказателства, че установените от приходните органи разходи са платени от името на трето лице или за чужда сметка, нито че са в по-малък размер или че е налице дублиране на суми в разходната част на потоците. Неоснователно е и оплакването за неотразяване като приход за 2017 г. на сума в размер на 11 000 лв., представляваща дарение от К. В.. Както изрично е посочено в решението на данъчния директор, дарението от майката на ревизираното лице е взето предвид от ревизиращите органи, като в приходната част на съставения паричен поток за 2017 г. е включен доход от 10 726,71 лв. Посочената сума е съобразена с представеното извлечение от банковата сметка на А. В., в което е отразен превод от К. В. в размер на 10 726,71 лв., а не както е посочено в декларацията от същото лице 11 000 лв. Действително, от приложеното банково извлечение (л. 117 от първоинстанционното дело) е видно, че освен сумата, преведена от К. В., по сметката е налице и друго постъпление в същия размер - 10 726,71 лв. По делото обаче не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението в касационната жалба, че този превод представлява сума получена от ревизираното лице в наследство от баща му, поради което правилно не е отразен като доход за 2017 г. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1 157,50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като съответства на правната сложност на делото и на обема на осъщественото процесуално представителство на страната. Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, тъй като същото е направено за първи път пред настоящата инстанция, а и страната не е предявила претенцията си по реда на чл. 248 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение