Решение № 4048 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2016 г.

Решение № 4048 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. С. П. срещу решение № 1063/12.05.2016 г., постановено по адм. д. 3356/2015 г. по описа на Административен съд- В. (АС-В.). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано, както и е допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде решен спора по същество като му бъде присъдена претенцията в исковата молба. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - Министерство на правосъдието, редовно призовано за съдебно заседание, не изпраща представител, но оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1063/12.05.2016 г., постановено по адм. д. 3356/2015 г. по описа на АС- В. са отхвърлени исковете, предявени от Й. С. П. против Министерство на правосъдието за установяване на дискриминационно поведение спрямо него и присъждане на обезщетение в размер на 25000 лв. Административният съд е приел, че от исковата молба не е възможно да бъде изведено твърдение за наличие на конкретен защитим признак по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), но при тълкуване на действителната воля на ищеца и всички изложени от него факти се изключват всички признаци с изключение на "лично положение". От тази гледна точка АС- В. е извършил анализ на положението на Й. П. като изтърпяващ наказание лишаване от свобода - признак, който се свързва непосредствено с неговата личност и е възможно да бъде определен като определящ за неговото "лично положение". Решаващият съд е приел за установено, че спрямо Й. П. не се осъществява неблагоприятно третиране доколкото всички действия, от които той се оплаква и твърди, че търпи вреди, се осъществяват въз основа на закона, при упражняване на предоставена от закона компетентност и са еднакви спрямо всички лишени от свобода на територията на страната. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е установил фактическата обстановка по спора и е достигнал до правилни правни изводи. Правилна и съобразена с доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за неоснователност на исковата претенция. По делото не е установено неравно третиране на Й. П. въз основа на защитим признак по чл. 4 от ЗЗДискр. АС- В. е формирал изводите си само от гледна точка защитим признак "лично положение" като е изключил останалите признаци по чл. 4 от ЗЗДискр. включително и "увреждане" и "имуществено състояние положение", които изрично са наведени за първи път в касационната жалба. Съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Навеждането и установяването на нови фактически основания в касационното производство е недопустимо. В исковата молба Й. П. се позовава единствено на нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., според който не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая решаващият съд е обсъдил всички аспекти на снабдяването на лишените от свобода лица с хранителни продукти и други стоки и правилно е приел за установено, че съществуващия режим позволява получаването и съхранението на определен набор от продукти, а за други разрешени за употреба е допустимо само закупуването им от обект на ДП"Фонд затворно дело" Тази установена практика е в съответствие със закона и издадените въз основа на него заповеди на министъра на правосъдието. Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) регламентира задължителния хранителен режим на лишените от свобода и включва "получаването на хранителни пратки" като елемент от дисциплиниращата система като средство за поощрение (чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС) и наказание (чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС), но също така от събраните доказателства се установява, че съществува и практическа възможност за закупуване от лишените от свобода с лични средства (позволени, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС) на допълнителни хранителни продукти. По делото е установено, че този режим е общ и не се проявява по различен начин спрямо Й. П.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за съобразено с материалния закон и обосновано обжалваното съдебно решение на АС- В., с което са отхвърлени исковете на Й. П. за установяване дискриминационно третиране от страна на ответника чрез извършената промяна на пропускателния режим на разрешените вещи за лишените от свобода в Затвора - В. с наложената забрана за получаване на стоки от свободния пазар на конкурентни цени при свиждане с роднини и с установяване на монопол на Държавно предприятие "Ф. З. дело", който чрез един магазин "затворническа лавка" в З. В. извършва продажбата на забранените за получаване продукти, в резултат на което ищецът се чувства злепоставен, лишен от право на избор, с усещането за липса на контрол, незащитеност и изолация от правовия свят и за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв. за понесените неимуществени вреди за периода от 19.01.2001 г. - 13.05.2013 г. в резултат на дискриминационното третиране, заедно със законната лихва върху претендираната сума до окончателното изплащане на сумите. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от ГПК, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, за които настоящият съдебен състав следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане Й. П. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Министерство правосъдието сумата 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение