Решение № 5662 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2009 г.

Решение № 5662 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби: по касационна жалба от Областния управител на област с административен център-гр. Варна, против решение № 1134/25.06.2009 г., постановено от Административен съд-гр. Варна, първо отделение, 10-ти състав, по адм. д. № 2931/2008 г. в частта му, с която е отменена негова заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. и по касационна жалба от Желю Тодоров Косев и Станка Димитрова Косева от гр. Варна, чрез адв. Владимир Трайков, срещу същото решение. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалбата на Анка Атанасова Георгиева, Анастасия Петкова Шидерова, Николай Ванков Ванков, Фани Николаева Ванкова и Петко Николаев Ванков, Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на Варненска област за одобряване на плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност"Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, относно имоти № № 1577 и 4372 и е върнал преписката на областния управител за съобразяване на ПНИ в отменената част със законовите изисквания и указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, като е отхвърлил жалбата в останалата и част относно имоти№ № 1573 и 4368. За да постанови решението си в обжалваната част, съдът е приел следното: Жалбоподателите се легитимират като собственици на НПИ № 4372 и НПИ № 4368,съгласно решение № 432/29.07.1997 г. на ПК-Варна. Имотът представлява ПИ № 7216 по КП на местността от 1956 г., който обхваща части от различни имоти по ПНИ, между които процесните, включително ПНИ 1577.Последният имот по ПНИ е с площ от 717 кв. м. и е записан на Желю Косев. Съгласно нот. акт № 36,том II, д. № 655/1994 г., Желю Косев е признат за собственик на недвижим имот, придобит от него по ЗСПЗЗ, с площ от 600 кв. м. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която е посочило, че разликата над 600 кв. м. е в размер на 171 кв. м., като в тази част на имота са изградени септична яма, недовършена стопанска постройка и тоалет и че има 1 смокиня и 1 дрян и не е кредитирал заключението в частта му, в която е посочило, че тази част не може да бъде придадена към имота на жалбоподателите, поради наличието на тези съоръжения, като противоречащо на разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Цитираната разпоредба предвижда местоположението на имота на ползвателя да бъде съобразено със съществуващи в него сгради, съоръжения и трайни насаждения, но това не означава, че следва да се предостави на ползвателя цялата площ, ако тя надвишава регламентираната по чл. 4з, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която в случая е 600 кв. м. Следвало е местоположението на имота да е съобразено с намиращата се в него сграда, като останалите съоръжения могат да бъдат преместени/в този смисъл е и изявлението на вещото лице, направено в съдебно заседание/. За насажденията следва да се съобрази нормата на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, уреждащ оценка на подобренията. Пред вид изложеното е приел, че заповедта на областния управител в посочената част не е съобразена с разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и я е отменил. В касационната жалба на Областния управител се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е отменил заповедта на областния управител по отношение на имоти № 1577 и 4372,като е счел, че разликата от 171 кв. м. може да се придаде към съседния новообразуван имот, вписан в регистъра на жалбоподателите. Тази констатация е неправилна, тъй като по този начин имотът на Желю Андонов Косев ще стане под изисквания от закона минимум от 600 кв. м. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че разликата над 600 кв. м. от имот 1577 не е 171, а 117 кв. м. Съдът неправилно не е кредитирал и заключението на вещото лице, в което е посочено, че не може разликата да бъде придадена към имота на жалбоподателите. Този извод на съда е необоснован, тъй като в тази част се намира септична яма, обслужваща изградената масивна жилищна сграда на ползувателя. Обстоятелството дали може да бъде преместено това съоръжение, е ирелевантно за спора. В касационната жалба на Желю Тодоров Косев и Станка Димитрова Косева се правят доводи за неправилност на съдебното решение като незаконосъобразно. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, която изисква местоположението на новообразуваните имоти да се съобразява както със сградите, така и със съоръженията. Освен това съдът неправилно приема, че те се намират в площта над 600 кв. м., тъй като не е установена коя е реалната част от процесния имот с площ от 600 кв. м., която е била предоставена за ползване. Ответниците Анка Атанасова Георгиева, Анастасия Петкова Шидерова, Николай Ванков Ванков, Фани Николаева Ванкова и Петко Николаев Ванков, с писмено възражение, чрез пълномощника им-адв. Тинка Узунова, оспорват касационната жалба като неоснователна, а решението на съда считат за правилно и законосъобразно. Неоснователно е изложеното в касационната жалба, че в съдебното решение е посочена разлика от 171 кв. м., която надвишава заплатените от Желю Косев 600 кв. м. от площта на имот № 1577,която разлика може да се приобщи към новообразуван имот № 4372-отреден за тях. Действително тази разлика е в размер на 117 кв. м., както уточнява вещото лице в съдебно заседание на 27.05.2009 г. В случая се касае до техническа грешка при изписване на квадратурата и това обстоятелство не опорочава постановеното решение, още повече, че по този начин имотът, който се обособява за ползувателя Косев отговаря на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и на ЗУТ. Наведените от касатора доводи за наличие на септична яма са ирелевантни за правния спор, тъй като наличната яма има отношение единствено към уреждане на правата между ползувателя на процесния имот и собствениците по реституция в едно друго производство, а именно-по оценка на подобренията. Заинтересованата страна Лефтеров, редовно призован, не се е явил и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са допустими и неоснователни. Тезата на Областния управител на Област Варна, развита в касационната жалба е несъстоятелна, защото последната е изградена единствено и само на техническа грешка допусната от вещото лице изготвило СТЕ, механично пренесена в последствие от съда в оспорваното решение. Несъстоятелна като цяло се явява и жалбата на другите двама касатори. Обстоятелството, че с отнемането на част от имот № 1577 се засягат намиращите се в него подобрения са без значение. От заключението на СТЕ е видно, че в случая се касае за септична яма, тоалетна, недовършена стопанска постройка и трайни насаждения. Според закона и практиката на съдилищата изградените тоалетна, септична яма и стопанска постройка не са съоръжения по смисъла на § 1 в, ал. 2 нито сгради по смисъла на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. За насажденията следва да се съобрази нормата на § 4 з, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От това следва, че изискването на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ в конкретния случай не е нарушено. Водим от гореизложеното намирам, че първоинстанционният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно доказателствата по делото и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Съдът е приел, че имот № 1577 по ПНИ е с площ от 717 кв. м. Частта от него, надвишаваща признатите на ползувателя 600 кв. м. е 117 кв. м., а не 171 кв. м./717-600=117/. Посочената в мотивите на решението цифра 171 кв. м. очевидно е фактическа грешка, което не е касационно основание за отмяна на оспореното съдебно решение. Правилно и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че местоположението на имота следва да е съобразено с изградената в него масивна сграда, а останалите подобрения не са съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 2 или сгради по смисъла на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Подобренията в имотите не са основание за придобиване на земята над размерите по § 4з, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Разликата над придобитите от ползувателя 600 кв. м. до общата площ, която е в размер на 117 кв. м. е следвало да бъде присъединена към имота на собствениците с признато право на собственост, на основание чл. 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила в оспорената му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,