Решение № 869 от 26.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 2 от 16.02.2022г., постановено по адм.д. 163/2021г. Административен съд Русе, 8-ми състав, е отменил акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ СУД001320 от 15.06.2020г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към дирекция МДТ при Община Русе, потвърден мълчаливо от директор на дирекция МДТ при Община Русе, само в частта за определени задължения за ТБО за периода 2016г. 2019г. за размер от 101,88лв. и лихви 23,70лв. относно компонент сметосъбиране и сметоизвозване за имот с открита служебно партида 6012275495005. С решението съдът е отхвърлил жалбата на А. Чобанова по искане за обявяване на нищожност, а в условията на алтернативност отмяна на акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ СУД001320 от 15.06.2020г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към дирекция МДТ при Община Русе, потвърден мълчаливо от директор на дирекция МДТ при Община Русе, в частта за определени задължения в общ размер за ДНИ 427,40лв. и лихви 52,26лв. за имоти: 1. С д.п./да 6012275495002 въз основа на ДД вх. 2-5975/22.03.1998г.; 2. С д п/да 8009285296002 въз основа на ДД вх. 1814006535/07.11.2011г.; 3. С д.п/да 8009285296001, открита въз основа на ДД вх. 1814006534/07.11.2011г.; 4.с д.п/да 8009285296003, открита въз основа на ДД вх. 1814006536/07.11.2011г.; и за периода 2016 2019г. за имот 5. С д.п/да 6012275495005 /предишна 3402205294003/, както и в частта за определени задължения за ТБО за общия размер над 101,88лв. до 575,53лв. и лихви за общия размер над 23,70лв. до 93,35лв. за същите имоти и периоди. С решението съдът е осъдил Община Русе да заплати на А. Чобанова разноски по делото в размер на 50,24лв., както и да заплати на И. Денев възнаграждение за адвокат в размер на 310,40лв. С решение 6 от 24-03-2022г. по същото дело административният съд е допуснал поправка на очевидна грешка в мотивите и диспозитива на посоченото решение, като сумата от 310,40лв. дължимо възнаграждение за адвокат, да се чете 33,94лв. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от А. Чобанова, [ЕГН], от гр.София, [улица], [адрес], чрез процесуалния й представител адв. И. Денев от АК Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Русе в посочената му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да обяви оспорения акт за установяване на задължения за нищожен. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на дирекция Местни данъци и такси при Община Русе взема становище за неоснователност на касационната жалба. Срещу допълнително постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Денев в качеството му на пълномощник на А. Чобанова. В същата се прави оплакване, че допълнително постановеното решение за поправка на явна фактическа грешка е неправилно като постановено в противоречие със закона, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да отмени същото и вместо него да постанови друго, с което да присъди действително дължимия размер на адвокатско възнаграждение. Ответният по касационната жалба директор на дирекция Местни данъци и такси при Община Русе взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: първата касационна жалба е основателна, а втората е неоснователна. По касационната жалба срещу решението на Административен съд Русе в отхвърлителната му част. С решението си Административен съд Русе е отменил акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ СУД001320 от 15.06.2020г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към дирекция МДТ при Община Русе, потвърден мълчаливо от директор на дирекция МДТ при Община Русе, само в частта за определени задължения за ТБО за периода 2016г. 2019г. за размер от 101,88лв. и лихви 23,70лв. относно компонент сметосъбиране и сметоизвозване за имот с открита служебно партида 6012275495005. В тази му част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не предмет на касационно разглеждане. С другата част от решението си административният съд е отхвърлил жалбата на А. Чобанова по искане за обявяване на нищожност, а в условията на алтернативност отмяна на акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ СУД001320 от 15.06.2020г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към дирекция МДТ при Община Русе, потвърден мълчаливо от директор на дирекция МДТ при Община Русе, в частта за определени задължения в общ размер за ДНИ 427,40лв. и лихви 52,26лв. за имоти: 1. С д.п./да 6012275495002 въз основа на ДД вх. 2-5975/22.03.1998г.; 2. С д п/да 8009285296002 въз основа на ДД вх. 1814006535/07.11.2011г.; 3. С д.п/да 8009285296001, открита въз основа на ДД вх. 1814006534/07.11.2011г.; 4.с д.п/да 8009285296003, открита въз основа на ДД вх. 1814006536/07.11.2011г.; и за периода 2016 2019г. за имот 5. С д.п/да 6012275495005 /предишна 3402205294003/, както и в частта за определени задължения за ТБО за общия размер над 101,88лв. до 575,53лв. и лихви за общия размер над 23,70лв. до 93,35лв. за същите имоти и периоди. Предвид направено възражения от ответната страна, в решението са изложени обстойни мотиви защо първоинстанционният съд приема, че подадената жалба от страна е процесуално допустима. Решаващият съд е изложил и мотиви по възражението на задълженото лице, е оспореният акт е нищожен. Прието е, че същият е издаден от компетентен орган, като е направено цитиране на заповедите, с които С. Николова е упълномощена с права на орган по приходите по местни данъци и такси. Изграден е извод, че актът е издаден от компетентен орган, и не страда до пороци, които да го правят нищожен, каквито доводи са развити от жалбоподателката. На л. 556 /гръб/ и л.557 от делото /решението няма собствена номерация на страниците, към които да бъде извършено препращане/са изложени мотиви защо съдът приема, че оспореният акт е правилен и законосъобразен в частта му за определени задължения за данък недвижими имоти. На останалите страници от решението са изложени мотиви защо съдът приема, че актът е незаконосъобразен в посочените по-горе части относно определените задължения за ТБО и законосъобразен в останалата си част. Решението на Административен съд Русе е не правилно в отхвърлителната му част поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. . Основните оплаквания на касатора са неправилност на решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част. Излагат се аргументи, че съдът не е извършил анализ на относимите доказателства, резултат на което е направил необоснован извод, че оспореният акт е правно валиден и поражда правни последици. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл.4,ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В тази връзка ал.3 от нормата посочва, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. При оспорване на актовете за установяване на местни данъци и такси са приложими разпоредбите на ДОПК. Съгласно чл.160,ал.2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В жалбата до първоинстанционния съд е направено оплакване за нищожност на акта, обосновано с това, че същият е издаден от некомпетентен орган с мотив, че не са представени доказателства за валидно и надлежно оправомощаване на издателя на акта. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е намерил направеното оплакване за неоснователно. Отбелязано е, че издателят на акта С. Николова е била оправомощена по силата на заповед РД 01 1733/11.07.2017г. на кмета на Община Русе, издадена на основание чл.44,ал.2 във вр. с ал.1,.1 ЗМСМА и чл.4,ал.3 и 4 ЗМДТ,приложена на л.49 от административната преписка, както и че за оправомощаване на същото лице има издадена и последваща заповед РД 01 2795/05.10.2020г. Доколкото оспореният акт е издаден на 15.06.2020г., за определяне на компетентността на органа е относима първата заповед РД 01 1733/11.07.2017г. Същата действително е приложена на л.49 от административната преписка. При разглеждането на делото и при постановяването на решението първоинстанционният съд не е констатирал, че приложеното копие от въпросната заповед не е пълно, като липсва тази част от заповедта, където се съдържа подписа и означение на лицето, което я е издало. Съгласно чл.59,ал.2, т.8 АПК, приложим в настоящето производството по силата на §2 ДР ДОПК във вр. с чл.4,ал.1 ЗМДТ, подписът на лицето, издало акта и означение на длъжността му, са съществени елементи на формата на акта и отсъствието на същите съставлява съществен порок на акта /чл.146,т.2 АПК/, имаща за последица неговата недействителност. Съгласно чл.170,ал.1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според чл.171,ал.5 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. При изложените обстоятелства и посочената правна рамка, първоинстанционният съд е следвало да укаже на ответната страна, че следва да представи заповед РД 01 1733/11.07.2017г. в нейната цялост, тъй като представената такова по административната преписка е непълно. Това задължение не е било изпълнено от административния съд, който е изградил извод за валидност на оспорения акт на база на негодно доказателство за компетентността на издателя на акта. Допуснато нарушение и съществено и обуславя необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част. При условията на чл.222,ал.2,т.1 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на ответната страна да представи по делото въпросната заповед в цялост, за да бъде преценена компетентността на издателя на акта. Доколкото извършването на преценка за спазването на материалния закон предполага наличие на правно валиден акт, не следва да бъде извършвана такава от настоящата съдебна инстанция. При условията на чл.226,ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. По втората касационна жалба срещу допълнителното решение. С първоначално постановеното решение административният съд е осъдил Община Русе да заплати на адвокат И. Денев възнаграждение за адвокат в размер на 310,40лв. С допълнително постановеното такова съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в първоначалното решение, като е определил размера на възнаграждението за адвокат И. Денев в размер на 33,94лв. Отбелязано е, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в първоначалното решение е допусната фактическа грешка, тъй като дължимото такова, определено при условията на чл.8,ал.1,т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , върху уважената част от жалбата, възлиза на 33, 94лв. Решението на административния съд е правилно. Съгласно чл. 161,ал.1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Общият размер на адвокатското възнаграждение върху материалния интерес възлиза на 1 148,54лв., на което съответства адвокатски хонорар в размер на 310,40лв., определен при условията на чл.8,ал.1,т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата към периода редакция/. Съответната част от хонорара върху уважената част от жалбата от 125,58лв. възлиза на 33,94лв., в който смисъл правилно е допуснато поправка на явна фактическа грешка. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. Водим от горното и на основание чл.222,ал.2,т.1 АПК и чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,