Решение № 1009 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2673/2008 г.

Решение № 1009 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2673/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 98 от 25.11.2008 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 106 от 27.05.2008 г. по гр. д. № 197/08 г. на Я. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 211 от 10.03.2008 г. по гр. д. № 1754/2007 г. на Я. районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора "П" А. гр. Я. против С. Й. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 221, ал. 2 и чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за приложното поле на чл. 195, ал. 3 КТ и в частност може ли да влезе в сила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в случай, че работникът или служителят е напуснал страната и по този начин сам се е поставил в състояние на невъзможност да узнае за наложеното му наказание, който въпрос с оглед на липсата на установена съдебна практика се явява от значение за развитие на правото. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въведени са доводи и за неправилното приложение на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 3 КТ. Изложени са оплаквания за допуснато нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, поради което касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Обстоятелствата по делото са следните: Трудовото правоотношение между касатора "П" А. и ответника С. Й. К., изпълняващ длъжността"заварчик" е бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. чл. 187, т. 1 КТ. В заповедта за дисциплинарно уволнение е отразено, че работникът не се е явил на работа за времето от 02.082007 г. до 21.08.2007 г., не е представил доказателства, удостоверяващи уважителни причини, а писмени обяснения са му поискани с писмо от 7.08.2007 г., получено от съпругата му на 10.08.2007 г. Поисканото от работника съгласие за прекратяване на трудовия договор"поради започване на работа в чужбина"с молба от 2.08.2007 г. не е дадено от работодателя и е станало известно на работника още същия ден, но въпреки това той не се е явил на работа в следващите дни. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена по реда на чл. 195, ал. 3 от КТ чрез изпращането й на два пъти с препоръчано писмо с обратна разписка - на 21.08.2007 г. и на 1.09.2007 г. И двете писма са върнати на 14 и 24.09.2007 г., като непотърсени и с отметка, че лицето е в чужбина - Англия по данни на сина Й. и подписа на съсед. Във въззивното решение е прието, че работодателят е започнал процедура по дисциплинарно уволнение, но не я е довършил, т. к. не е представил доказателства за връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение по реда на чл. 195, ал. 2 КТ, поради което тя не е произвела своето правно действие. И след като не е налице валидно прекратяване на трудовия договор между страните, то обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 221, ал. 2 и чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира за основателни касационните оплаквания. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, преди налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. При налагане на наказанието, работодателят следва да съобрази всички факти и обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т. ч. фактите, сочени от служителя, доводите му в своя защита и отношението му към извършеното. Законът не въвежда изискване за вземането на обясненията в рамките на "дисциплинарното производство", нито изискване за специална форма за искане и приемане на обясненията. Когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя, изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени. Когато обаче работникът не се е съобразил с липсата на съгласие от страна на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, не се явява на работа и не уведомява работодателя си за местонахождението си в чужбина, то обяснения за дисциплинарното нарушение не са били взети по вина на работника, който в разрез със задълженията си по чл. 8, ал. 1 КТ е поставил работодателя в невъзможност да поиска и приеме обяснения за неявяването му на работа, с оглед на което, съгласно чл. 193, ал. 3 КТ дисциплинарното уволнение не е извършено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ. За разлика от възникването на трудовото правоотношение, което може да бъде създадено и без да е спазена писмената форма (чл. 62, ал. 2 КТ), изменението и прекратяването на трудовото правоотношение се извършва само с писмени волеизявления на страните по трудовото правоотношение.