Решение № 14677 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2010 г.

Решение № 14677 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлинка Минева Цонева от гр. Русе чрез процесуален представител адв. К. Дончев срещу решение № 13 от 29.04.2010 г., постановено по адм. д. № 335/2009 г. по описа на Административен съд - Русе. Релевирани са доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, поради които се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответната страна - Прокуратура на Република България не ангажира становище по касационната жалба. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Русе е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу Прокуратура на Република България с претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12500.00 лв., настъпили в резултат от отказ да й бъдат предоставени копия от всички документи, съдържащи се в преписки № 713/07 г. и № 2326/08 г. по описа на РОП, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12500.00 лв., настъпили в резултат от предоставянето на ОД на МВР Русе на копия от всички документи, съдържащи се в преписки № 713/07 г. и № 2326/08 г. по описа на РОП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите. С обжалваното решение съдът изцяло е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените на основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ искове. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана по основание, а именно не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно налице е недоказаност на претендираните вреди и най-вече пряката им и непосредствена причинно-следствена връзка между действията на длъжностните лица и твърдения от касатора вредоносен резултат, изразяващ се в причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от нея неимуществени вреди да са в наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и посочения незаконосъобразен административен акт, респективно бездействия от административния орган. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти като в рамките на процеса е събирал доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищеца и претендирани имуществени и неимуществени вреди. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ много подробно фактически и правно е обосновал, че в случая липсва причинна връзка между действията на длъжностни лица от прокуратурата и претендирания вредоносен резултат. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряката връзка на вредата с незаконосъобразна административна дейност и свързаната с това отговорност не се презумира от закона, затова в изключителна тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Поради това, при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Служебното начало в процеса е ограничено и съдът не може да замества страните при събиране на доказателствата в подкрепа на твърденията им. По силата на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, което в конкретния случай е сторено. В случая ищцата по делото не се е справила с доказателствената тежест по закон и не е установила едновременното наличие на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявените искове са отхвърлени. С оглед на изложеното не са налице претендираните с жалбата касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което и при неустановеност на наведените пороци обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,