Решение № 2365 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2009 г.

Решение № 2365 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Камарата на архитектите в България против Решение № 11 от 9.03.2009 г. постановено по адм. д. № 49/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 22 състав. По съображения за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон се поддържа искане за отмяната му. Ответникът Христо Боянов Григоров чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - София град отменя Решение по Протокол от 28.11.2008 г. - т. 3 на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България, с което на арх. Христо Боянов Григоров е отказано вписване в Регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност и връща административната преписка за ново произнасяне. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани с отмяната на ал. 3 на чл. 12 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), извършена със Закона за изменение и допълнение на ЗКАИИП, обнародван в ДВ бр. 79/29.09.2006 г., при която отпада изискването към кандидатите за признаване на пълна проектантска правоспособност да не са собственици или служители във фирма с предмет на дейност "строителство", "строително предприемачество" или "търговия с недвижими имоти". Според съда законът не съдържа разпоредба, делегираща права на Камарата на архитектите да определят допълнителни изисквания към кандидатите освен законовите за придобиване на проектантска правоспособност. Разпоредбата на чл. 11, т. 7 от Устава на Камарата на архитектите в България, който представлява многостранен договор, е нищожна като противоречаща на закона след изменението на чл. 12 от ЗКАИИП, на основание чл. 26 от ЗЗД. Касационният състав намира обжалваното решение постановено в нарушение на материалния закон. Административното производство започва по Заявление вх. № 476 от 10.11.2008 г. на Христо Боянов Григоров до Управителния съвет на Камарата на архитектите за вписването му в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност. С решение по т. 3 от Протокола от Заседанието на 28.11.2008 г., предвид заявеното в автобиографията на заявителя обстоятелство, качеството му на управител и главен архитект на фирма "ГРИГО-Х" ЕООД, имаща за предмет строителна дейност и регистрирана в Камарата на строителите в България и забраната на чл. 11, т. 7 от Устава на КАБ, Управителният съвет на Камарата на архитектите в България отказва вписването. Съобразно императивната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране архитектите, имащи пълна проектантска правоспособност задължително членуват в Камарата на архитектите. Устройството и организацията на дейността на Камарата на архитектите като професионална организация (чл. 2) са предмет на уреждане също от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, който в чл. 3 я определя като юридическо лице. Тълкуването на нормата на чл. 9 от ЗКАИИП налага извод за еднопосочност на законовата обвързаност. Задължително е членството в камарата за архитекта, ползващ се с правата на пълна проектантска правоспособност. Предвид характера на професионалната организация условията за членство в нея не могат да бъдат регламентирани от закона, те са резултат от съгласуваните воли на нейните членове, намирала израз в решенията на Общото й събрание и конкретно в основния й устройствен акт - Устава. Уставът, както и всяко решение на Общото събрание може да бъде предмет на оспорване с оглед неговата законосъобразност, но в предвидените от закона случаи и по указания в него ред. В настоящия процес съдът не е овластен да се произнася по твърдяното противоречие, нормите на Устава са задължителни за правоприлагащия съд. Включването на допълнителни изисквания към членовете на Камарата е прерогатива на Общото събрание на камарата, с която Управителният съвет е длъжен да се съобрази. Като постановява решението си прилагайки правилото на чл. 11, т. 7 от Устава, забраняващо на членовете на Камарата да съвместяват дейността на проектант с пълна проектантска правоспособност с дейността на строител, на строителен предприемач или на административен служител, Управителният съвет се произнася в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Изложеното налага извод за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение следва да бъде отменено. При произнасянето по същество законосъобразността на решението на Управителния съвет за отказ обуславя неоснователността на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение