Решение № 9565 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2014 г.

Решение № 9565 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Груп 7" ЕООД, гр. София, подадена от неговия управител и процесуален представител Славей Николов Лавчев, срещу решение № 8078 от 18.12.2013 г. по адм. дело № 1175/2013 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Румяна Цолова Матова от гр. Червен бряг със заявление вх. № МП-2446 от 17.06.2009 г. по описа на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На първата страница от това заявление Румяна Цолова Матова е декларирала под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс, че не се осигурява от 12.09.2006 г. и в подкрепа на декларираното обстоятелство е представила заповед № 4 от 11.08.2006 г., с което управителят на ЗД "Витоша" АД, гр. Плевен, е прекратил трудовото й правоотношение, считано от 12.09.2006 г. поради намаляване обема на работа.

2. С писмо № 137 от 30.07.2009 г. Румяна Цолова Матова е уведомена, че към датата 29.07.2009 г. не й достига осигурителен стаж в размер на 1 г. и 4 дни и е направено предложение да се възползва от възможността по § 9, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) да внесе осигурителни вноски за същия размер осигурителен стаж, който да бъде зачетен за пенсия.

С разпореждане № 130 от 31.07.2009 г. длъжностното лице е утвърдило погасителния план за разсрочено плащане на осигурителните вноски и с разпореждане № 7 от 03.08.2009 г. на Румяна Цолова Матова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 31.07.2009 г. (датата, на която е утвърден плана за разсрочено плащане на осигурителните вноски).

3. С последващо заявление вх. № МП-5529 от 22.02.2012 г. Румяна Цолова Матова е поискала да й бъде преизчислена пенсията за придобит от нея осигурителен стаж след пенсионирането, за чието удостоверяване е представила удостоверение обр. УП-3 изх. № 567 от 24.11.2011 г. на "Груп-7" ЕООД (касационния сега жалбоподател), според което е работила от 23.03.2009 г. до 07.11.2011 г. при условията на чл. 114 от Кодекса на труда, наименован "Трудов договор за работа през определени дни от месеца" и е положила 7 месеца и 14 дни осигурителен стаж.

4. По искане на РУСО (сега ТП на НОИ) - гр. Плевен финансов ревизор при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО - сега ТП на НОИ - София град) е изготвил констативен протокол вх. № 26 от 14.05.2012 г., в който е посочило, че "Румяна Цолова Матова е назначена с трудов договор № 1711 от 06.03.2009 г. в "Груп-7" ЕООД, считано от 23.03.2009 г. на основание чл. 114 КТ (и) това правоотношение е прекратено със заповед № 380 от 07.11.2011 г., считано от 07.11.2011 г. (а) от представените фишове за изплатени възнаграждения се установява, че за времето от 23.03.2009 г. до 06.11.2011 г. на Румяна Матева са начислявани по 5 дни в месеца, съгласно чл. 114 КТ."

5. С разпореждане № 1097 от 04.07.2012 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО (ТП на НОИ) - гр. Плевен е отменило разпореждане № 7 от 03.08.2009 г., с което на Румяна Цолова Матова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отказало да отпусне исканата от нея пенсия. В мотивите към разпореждането длъжностното лице е указало:

а) че нова преценка за правото на пенсия по чл. 68 от КСО ще бъде направена след ново заявление от лицето;

б) добросъвестно получените суми да не се удържат от лицето на основание чл. 114, ал. 2 от КСО, тъй като декларацията на лицето, че към 31.07.2009 г. не се осигурява, е вярна.

6. Финансов ревизор при СУСО (ТП на НОИ - София град) обаче е съставил ревизионен акт за начет вх. № 49 от 14.09.2012 г. за причинена щета от "Груп-7" ЕООД на държавното обществено осигуряване в размер на 8852,43 лв., от които главница 6399.16 лв. (представляваща сбор на получените от Румяна Цолова Матова плащания за пенсия от 31.07.2009 г. до 07.02.2012 г.) и 2453,27 лв. изтекли лихви до датата на ревизионния акт. В анализа към ревизионния акт финансовият ревизор обстойно е обсъдил обстоятелствата по правото на пенсия и неговото упражняване и само с едно изречение е отбелязъл, че "в регистъра на осигурените лица данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето са подадени на 01.06.2012 г. и отново са подадени на 07.08.2012 г."

7. Също така и директорът на СУСО в издаденото от него решение № РО-759 от 20.11.2012 г. само с едно изречение е описал осъществения според него от "Груп-7" ЕООД деликт така: "В резултат на това, че осигурителят "Груп 7" ЕООД не е изпълнил задължението си да подаде данни за осигурителния статус на служителката Румяна Матова, то същият следва да носи отговорност за неправомерно отпуснатата и изплатена пенсия на последната." С това решение директорът на СУСО е отхвърлил жалбата на "Груп-7" ЕООД срещу разпореждане № 2832 от 10.10.2012 г. на директора на Дирекция "КПК" при СУСО, с което е поставено началото на производство за събиране на сумата по ревизионния акт за начет от търговското дружество - жалбоподател.

II. А с посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на търговското дружество - работодател и осигурител на Румяна Цолова Матова срещу решението на директора на СУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. В случая контролните органи са установили нарушението - неподаване на декларации по чл. 5, ал. 4 КСО в регистъра на осигурените лица през времетраенето на възникналото въз основа на трудовия договор от 06.03.2009 г. (изразът не е довършен - вероятно съдът е имал предвид възникналото въз основа на трудовия договор осигурително правоотношение). А неподаването на такива декларации е препятствало преценката на пенсионния орган относно правопораждащия правото на пенсия юридически факт прекратяване на осигуряването.

2. Имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО възниква по силата на закона и се състои в заплащане на обезщетение за причинените на ДОО щети. За да бъде приложена нормата законодателят изисква да е налице пряка причинна връзка между щетата и поведението на лицето, чиято отговорност се реализира. В конкретния случай е налице такава причинна връзка - ако дружеството бе изпълнило задължението си да декларира по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. осигурителния доход на Матова за периода на трудовия договор, пенсионният орган би разполагал с данни, въз основа на които да формира преценка, че лицето няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и щета за ДОО не би възникнала.

3. По силата на общото правило на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при непозволеното увреждане (към който правен институт според АССГ принадлежат и изброените в хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО случаи) вината се предполага до доказване на противното, т. е. за отговорността при непозволено увреждане е достатъчно да бъде установено нарушение на задължително правило за поведение като причина за твърдяните вреди. В случая контролните органи са установили нарушението - неподаване на декларации по чл. 5, ал. 4 КСО в регистъра на осигурените лица. В тежест на жалбоподателя-осигурител е да установи, че няма вина за този пропуск, довел до липсата на съществени данни за преценката на правото на пенсия. Доказване на липса на вина в случая не е осъществено.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Административен съд - София град становище, поради следните съображения:

1. Не се спори между страните, че с трудовото правоотношение, възникнало от договора по чл. 114 КТ (трудов договор № 1711 от 06.03.2009 г.), Румяна Цолова Матова е придобила статут на задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 2 КСО и това обстоятелство е правопрепятстващ юридически факт по чл. 94, ал. 1 КСО (в редакцията на тази разпоредба от 2009 г.) - т. е. дори Румяна Цолова Матова да е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тази пенсия не може да й бъде отпусната, защото осигуряването й не е прекратено.

Неправомерно отпуснатата и изплащана в продължение на няколко години пенсия страните са съгласни, че представлява щета за държавното обществено осигуряване (ДОО) - неправилно извършен осигурителен разход по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. 1-во КСО.

2. Всеки вредоносен резултат, вкл. и щетата на ДОО, се причинява от определено деяние (действие или бездействие).

В процесния случай деянието, което пряко е причинило щета на ДОО, е невярното деклариране с инкорпорираната в заявлението за отпускане на пенсия декларация. И съдържанието на тази декларация съвсем не е това, което са приели пенсионният орган и директорът на СУСО - че към датата 31.07.2009 г. Румяна Цолова Матова не се осигурява, а дословно е: "Декларирам, че не се осигурявам от 12.09.2006 г." И в потвърждение на тази декларация към заявлението за отпускане на пенсия е приложено и копие на заповед № 4 от 11.08.2006 г. на ЗД "Витоша" АД - гр. Плевен, с която, считано от 12.09.2006 г., се прекратява предходно трудово правоотношение на Румяна Цолова Матова.

3. Щета (и всякакъв вредоносен резултат) може да бъде причинена и от няколко деяния на различни извършители.

В едни случаи вредоносните деяния представляват комплексна, задружна дейност, която, като съчетава прояви на няколко лица, довежда в своята цялост до осъществяване на определен вредоносен резултат. В тези случаи е налице задружност, съучастие при причиняването на вредата, а това означава, че между отделните деяния има и обективна, и субективна връзка - всяко деяние е елемент от цялостната задружна дейност (обективна връзка) и всеки деец има представа, че всички заедно осъществяват един конкретен (преследван от всички или допускан от тях) вредоносен резултат.

В други случаи вредоносният резултат е причинен от няколко, осъществени независимо едно от друго деяния, всяко от които обаче има определен принос в общия резултат. В тези случаи е налице т. нар. независимо извършителство (наричано още независимо съпричиняване).

В процесния случай установената щета за ДОО определено не е причинена от съвместна (задружна) дейност на Румяна Цолова Матова и нейния осигурител - "Груп-7" ЕООД.

4. От обективна страна обаче проявеното от осигурителя бездействие (неизпълнение на задължението своевременно да подава в установените срокове декларация за обстоятелствата по чл. 5, ал. 4 КСО) е в състояние да допринесе за възникването на такава щета на ДОО, но не може да я причини пряко - винаги трябва да има:

а) на първо място - невярно деклариране за прекратено осигуряване, което да бъде подпомогнато от бездействието на осигурителя да подаде релевантни данни за регистъра на осигурените лица, защото това бездействие неминуемо ще лиши пенсионния орган от възможността да направи проверка дали наистина осигуряването на лицето, подало декларацията, е прекратено

б) и на второ място - реално направена проверка от длъжностно лице за данните за декларатора в регистъра за осигурените лица.

5. Само реално направена проверка в регистъра може да обуслови причинна връзка между бездействието на осигурителя да подаде декларация по чл. 5, ал. 4 КСО и вредоносния резултат - неправомерно отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на непрекратено осигуряване като юридически факт, препятстващ отпускането (правото) на такава пенсия.

Нито в пенсионната преписка, нито в кориците на делото на АССГ, се намират доказателства за проверка от длъжностно лице при РУСО (ТП на НОИ) - гр. Плевен дали наистина осигуряването на Румяна Цолова Матова е прекратено, както е декларирала тя в подаденото от нея заявление за пенсия. При липса на такава проверка, дори осигурителят "Груп-7" ЕООД да беше изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 4 КСО, вредоносният резултат - неправомерно отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при съществуващо (непрекратено) осигуряване - пак щеше да възникне. Индиция за това е обстоятелството, че длъжностните лица на НОИ не са отчели трудовия договор от 06.03.2009 г., който е бил надлежно деклариран и отразен в регистъра.

6. Идеята на главния директор на СУСО - чрез налагане на имуществена отговорност на осигурителите, неизпълнили задължението си по чл. 5, ал. 4 КСО, за щетите, причинени на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, да се повиши мотивираността на осигурителите за своевременно подаване на дължимите декларации - е интересна и трябва да бъде подкрепена, но на нормативно ниво.

7. Защото имуществена отговорност за вреди не може да бъде основана на тълкуване на правото, като форма на правоприлагане.

В процесния случай, при липса на изрична правна норма, в чиято хипотеза той да попада, в най-добрия случай може да се говори единствено за независимо извършителство (независимо съпричиняване) на установената с ревизионния акт щета. А по правило, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно - чл. 53 ЗЗД. ДОО може да потърси цялостно поправяне на причинената му щета само от един от солидарните длъжници, но в този случай в ревизионния акт за начет задължително трябва да бъде констатирана солидарната отговорност и да се посочи, че поправянето на общо причинената щета се търси само от единия от другарите (при иск за обезщетение от непозволено увреждане, предявен на основание чл. 53 ЗЗД, е налице обикновено процесуално другарство между солидарните ответници, тъй като тяхното задължение за обезвреда почива на едно и също основание - чл. 45 ЗЗД). Така заплатилият цялото обезщетение солидарен длъжник и процесуален другар не се лишава от възможността да потърси от другия солидарен длъжник и процесуален другар припадащата му се част от общо причинената на ДОО щета.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО), поради което следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде решено по същество, като оспореното от "Груп-7" ЕООД решение на гл. директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО бъдат отменени.

При този изход на съдебния спор на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 575 лв. (държавни такси от 50 лв. и от 25 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв. според договора за правна помощ на л. 10 от делото на АССГ).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,