Решение № 5896 от 5.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Генчева от гр. Пловдив против решение 1143 от 17.06.2022 г. по адм. д. 3049/2021 г. на Административен съд - Пловдив. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. На основание подробно изложени в касационната жалба оплаквания се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен Ответникът директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез пълномощника ст. юрисконсулт К. Велева-Минкова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 1143 от 17.06.2022 г. по адм. д. 3049/2021 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Н. Генчева срещу Решение 2153-15-378/01.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол 01305 от 09.08.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и е присъдил разноски. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на основанията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Според съда административният орган е извършил пълно и обективно изясняване на фактическата обстановка и при спазване на принципа на служебното начало регламентиран в чл. 9 от АПК. Изложени са мотиви, че обосновано административният орган е приел искането за зачитане на трудов стаж за периода от 20.09.1978 г. до 30.08.1979 г. с продължителност 11 месеца и 10 дни за неоснователно след като в приложената към заявлението за отпускане на пенсията Трудова книжка 16/02.10.1978 г. този стаж не е оформен съгласно законовите изисквания, както и не е вписана неговата продължителност. Относимо към продължителността на стажа е приложеното удостоверение обр. УП-3 119/20.10.2020 г., в което е оформен стаж както следва: от 20.09.1978 г. до 30.08.1979 г. на длъжност "арматурист" с продължителност 10 месеца и 01 ден и от 04.07.1983 г. до 16.07.1984 г. на длъжност "общ работник експедиция" с продължителност 01 години и 12 дни. От заключението по назначената съдебно - икономическа експертиза се установява, че няма стаж, който некоректно да не е зачетен от пенсионния орган, както и че правилно е изчислен индивидуалният коефициент съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО - 1.6167. Правилно и обосновано е отхвърлена претенцията за избор на периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г., който да участва при изчислението на пенсията по реда на чл. 70, ал. 4 -7 от КСО, поради императивния характер на норма - избраните три последователни години да са от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че жалбодателката Н. Генчева е подала на 26.04.2021 г. заявление за отпускане на пенсия за ОСВ. С разпореждане [номер]/Протокол 01305/09.08.2021 г. на Н. Генчева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО считано от 26.04.2021 г. при осигурителен стаж от втора категория труд - 06 години, 10 месеца и 16 дни, от трета категория труд - 25 години, 09 месеца и 25 дни, стажа по чл. 9а, ал. 2 от КСО - 01 година и 07 месеца, и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО - 36 години, при индивидуален коефициент - 1.6167. Срещу разпореждането е подадена жалба от Генчева пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение 2153-15-378/01.11.2021 г. е оставил без уважение подадената жалба. Настоящият съд намира възраженията в касационна жалба за неоснователни. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал законосъобразен административен акт. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, възраженията на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката е била редовно уведомена за насроченото за 08.03.2022 г. открито съдебно заседание по делото, не се е явила и не е изпратила законен представител. От постъпилата по делото на 07.03.2022 г. молба е видно, че Генчева е запозната с изготвеното заключение по назначената СИЕ и е изложила становище по нея, но не е оспорила същата по надлежния ред и не е направила искане за назначаване на допълнителна или повторна съдебно-икономическа експертиза. Не обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството, че на касаторката е връчен неподписан екземпляр от изготвеното заключение по СИЕ. Депозираното от вещото лице в съда заключение е подписано и е прието в съдебно заседание, след снемане на самоличността на изготвилия го експерт, който го поддържа. Във връзка с изложените в касационната жалба множество възражения, касателно изготвената и приета по делото СИЕ следва да се посочи, че заключението на вещото лице не е оспорено по надлежния ред от жалбоподателката, респективно експертизата е приета без забележки. Констатациите в нея не могат да бъдат оспорвани в касационното производство. Действително, първоинстанционният съд би могъл да назначи повторна или допълнителна експертиза освен при направено изрично искане от страната, също така и служебно, но само ако са налице данни за очевидна некомпетентност или необоснованост на заключението, изведена от съдържанието му и от другите доказателства по делото. Такива хипотези в процесния случай не са налице. Заключението на вещото лице не е оборено, поради което правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта /обн., ДВ, бр. 51 от 1984 г./ не е приложима за конкретния случай, тъй като не е била действащо право. Нормата е материалноправна и няма обратно действие. При приемането на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта на нормата не е придадено обратно действие и не са преуредени възникналите вече правоотношения. В разпоредбата на приложимия в случая чл. 9, ал. 1 от Постановление 61 на Министерския съвет от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта /обн. ДВ, бр. 2/09.01.1968 г./, е регламентирано на работничките и служителките да се разрешава от първи януари 1968 г. платен отпуск при бременност и раждане, чийто размер е диференциран в зависимост от поредността на детето като за първо дете отпускът е в размер на 120 календарни дни; в ал. 2 е регламентирано, че след изтичане на платения отпуск по предходната алинея при поискване от майката-работничка или служителка, следва да се разрешава неплатен отпуск за отглеждане на детето, чийто размер също е диференциран и при едно дете е с продължителност до 8 месеца; в ал. 3 е предвидено, че този отпуск се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и Закона за пенсиите. В ал. 4 е предвидено, че на жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца, се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в постановлението платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките-работнички и служителки. В Инструкция 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена от министъра на труда и социалните грижи, председателя на ЦС на ПС и председателя на ЦС на ТПК, обн. ДВ, бр. 15/20.02.1970 г., са дадени допълнителни указания по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от ПМС 61/1967 г. В т. 1 от Инструкция 0-4, е посочено, че трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 по постановлението могат да придобиват само жените-майки и осиновителки, които са родили или осиновили деца след 31.12.1967 г., а в т. 2, ал. 1 е посочено, че трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 от постановлението се зачита на жените-майки, които към деня на раждането на детето не работят като осигурени за всички осигурителни рискове. В т. 4 от Инструкцията е посочено, че при раждане на първо дете на майката /осиновителката/ се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца, или 10 и 1/2 месечна възраст на детето, а в т. 13 е указано, че сроковете на времето, което се зачита за трудов стаж за родените деца по т. 4, 5, 7 и 8 се броят от 45-я ден, предшестващ раждането, а сроковете за възрастта на децата се броят от датата на раждането им. Следователно за първо дете общата продължителност на платения и неплатения отпуск е 12 месеца, съответно това е общата продължителност на трудовия стаж, който може да бъде зачетен, включително за неработещите майки. Първото дете на касаторката е родено на 17.11.1980 г. поради което законосъобразно е зачетен стаж като неработеща майка в размер на 12 месеца. По отношение на релевираното в касационната жалба възражение относно незачитане на стаж за периода от 19.05.1980 г. 16.11.1980 г. следва да се посочи, че видно от изготвения опис на осигурителния стаж на Генчева за част от този период от 03.10.1980 г. 16.11.1980 г. на жалбоподателката е зачетен стаж, в съответствие с изискванията на Постановление 61 и Инструкция 0-4. По отношение на другата част от посочения период липсват писмени доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж. Изложените в касационната жалба доводи за заплащане на парични помощи са ирелевантни. Съгласно § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 35 от 2019 г.) до 1 януари 2023 г., а след изм. в ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. -1 януари 2022 г., едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. Разпоредбата на § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО посочва, че в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. Разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е създадена в полза на лицата с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31 декември 2018 г., като им е дадена възможност да изберат определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за тях. В т. 5 от подаденото заявление от Генчева е отбелязано, че желае при отпускане на пенсията, желае нейният размер да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 КСО, като се вземе предвид осигурителен доход за три последователни години, като е посочен периода 01.01.2009 г. 31.12.2011 г. Това искане на жалбоподателката, което тя поддържа и в оспорването по административен ред, не съответства на императивното изискване, пресъздадено и в образеца на декларация, трите последователни години да бъдат от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. От заключението по възложената съдебно-икономическа експертиза се установява, че правилно е изчислен осигурителния стаж на лицето и вещото лице е потвърдило и индивидуалният коефициент, който е изчислил пенсионният орган - 1.6167. Тъй като Генчева е родена на [дата]. правилно съдът е съобразил, че са неприложими разпоредбите на чл. 70, ал. 10, т.1 и ал. 11 от КСО. Правилен и обоснован е изводът на съда, че в приложената към заявлението за отпускане на пенсията Трудова книжка 16/02.10.1978 г. стажът за периода от 20.09.1978 г. до 30.08.1979 г. не е надлежно оформен в съответствие с нормативните изисквания, включително не е вписана продължителността му, предвид което същият правилно не е зачетен с продължителност 11 месеца и 10 дни, а с продължителност 10 месеца и 01 ден, съобразно приложеното Удостоверение обр. УП-3 119/20.10.2020 г., издадено от ИТ Академия АД. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касаторката следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение