Решение № 9620 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2013 г.

Решение № 9620 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с адрес гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8-10, представена от юрисконсулт Евгения Харитонова и на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез повереника му адв. Лора Георгиева, срещу решение № 4131/25.03.2013 г. постановено по адм. д. № 12503/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 12. Инвокира се недопустимост на първоинстанционното решение заради липсата на правен интерес от оспорването у жалбоподателя "Еко - Строй Инженеринг" ООД и отсъствие на предмет на съдебния контрол, тъй като отмененото решение е част от административното производство по определяне на окончателни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на съответните оператори на такива мрежи. Навеждат се и доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и жалбата на "Еко - Строй Инженеринг" ООД се остави без разглеждане и съдебното производство за бъде прекратено, а евентуално да се постанови решение по съществото на спора, с която да се потвърди оспорения административен акт. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - "Еко - Строй Инженеринг" ООД, чрез повереника си адв. Михайлов отрича основателността на двете касационни жалби. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за частична недопустимост на обжалваното решение и за неправилност в допустимата му част. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби, наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Двете касационни жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел III, т. 12, а именно за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 - 30.06.2012 г. - 189.38 лв. за МВтч. Дружеството жалбоподател - "Еко - Строй Инженеринг" ООД е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е собственик на фотоволтаична инсталация, построена в ПИ 153040, м. "Хаджийски ливади", землище на с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, с инсталирана мощност 4 680 кWр и е представило фактура № 8082191888/30.09.2012 г. с доставчик "ЕВН България Електроразпределение" АД, в която цената за достъп до разпределителната мрежа е съобразена с оспореното решение. Неоснователен е доводът за липса на пряк и непосредствен личен интерес заради опосреденото от договора по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ действие на административния акт. С цитираната разпоредба се създава задължение за производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната и/или с оператора на електроразпределителната мрежа за уреждане на правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Макар да е част от необходимото съдържание на договора цената на правото на достъп не е в свободата на договаряне на страните, тъй като тя се определя от ДКЕВР - чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Всъщност изборът на производителя на електрическа енергия е да сключи или не договора в рамките на определената от комисията пределна цена /арг. от чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ/. Обвързаността на производителя от тази пределна цена за достъп до разпределителните и/или преносните мрежи засяга неговите законни интереси /пределите на договаряне на цената за достъп/ и обуславя правния му интерес от оспорването /чл. 159, т. 4 от АПК/. Щом с оспореното решение на ДКЕВР е разпоредена правна промяна, която засяга непосредствено законните интереси на производителите на електрическа енергия и на операторите на електоразпределителни и електропреносни мрежи, то актът разпореждащ тази промяна е с характер на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, а не е част от производството за приемане на акта за определяне на окончателни цени по чл. 32, ал. 1 от ЗЕ /арг. и от чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ/, което да го дисквалифицира като ИАА при действието на чл. 21, ал. 5 от АПК или да го отнесе към административнопроизводствените действия подготвящи издаването на ИАА по чл. 64 от АПК. Неоснователен е доводът на прокурора за частична недопустимост на първоинстанционното решение, заради разпростиране на субективните му предели на действие и по отношение на субекти, които не са конституиране като страна в съдебното производство - "Електроенергийният системен оператор" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД. В съответствие с правилото на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК отменителното съдебно решение действа erga omnes. Последица от това не е недопустимост на решението за неучаствалите в съдебното производство субекти, а възникването за тях на правото на касационно оспорване - чл. 210, ал. 2 от АПК, респ. право на защитата чрез отмяната по раздел II от гл. ХIV от АПК. Установено е по делото, че административното производството пред ДКЕВР е започнало по заявления "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Електроенергийният системен оператор" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, като лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, за определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружествата са мотивирали това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. За да отмени административния акт в оспорената част, тричленният състав на ВАС е приел, че той е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което е изложил подробни и обосновани съображения, които изцяло се споделят от касационната инстанция. В съответствие с доказателствата по делото е направения извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискал от заявителите, а и дружествата не са представили доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след направеното искане само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Съществено изискване към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда за постановяване на оспореното решение в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. Съответен на закона е и изводът на първостепенния съд за преждевременно упражнено от операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи право да сезират ДКЕВР с искане за определяне на временни цени по реда на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, а съответно на това и правомощието на комисията да определи цените по този ред не е възникнало. Правото на оператора на съответната разпределителна и/или преносни мрежи по § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ да инициира пред комисията производство за определяне на цени за достъп до тези мрежи е обусловено от бездействието на производителите на електрическа енергия, които към датата на влизане в сила на закона в сила /17.07.2012 г./ не са сключили договори за достъп до мрежите с техния оператор, да сключат такива договори в 2-месечен срок от влизането на закона в сила. Към момента на подаване на заявленията от операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и към датата на постановяването на административния акт срокът по § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е изтекъл, т.е. не са били налице материалните предпоставки комисията да преодолее бездействието на производителите на електрическа енергия чрез определяне по административен ред на условията за достъп до сключването на договора. Както се посочи по-горе, договаряните по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ права и задължения на производителите на електрическа енергия и операторите на електроразпределителната и/или електропреносните мрежи не се ограничават до цената на достъпа, а включват диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. С определянето само на цената за достъп, а не и на другите условия за достъпа, комисията освен преждевременно, е упражнила и превратно правомощията си по § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ във вр. с чл. 84, ал. 2 от с. з. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора право на разноски за настоящата инстанция има ответника по касация. Според списъка по чл. 80 от ГПК претендираните разноски са в размер 6 744.07 лева - платено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство в касационната инстанция. По размера на възнаграждението е направено възражение от процесуалния представител на ДКЕВР. Възражението е основателно с оглед действителната правна сложност на спора - чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Спорът е без материален интерес, поради което и следващото се адвокатско възнаграждение след редукцията е в размер 450 лева - § 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,