Решение № 7689 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда Благоевград, чрез старши юрисконсулт Е. Портокалска, срещу Решение 4279 от 09.12.2024 г. по адм. дело 511 по описа за 2024 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. 24022141 от 29.03.2024 г. и Предписание с изх. 24022141 от 29.03.2024 г., с което е предписано предлагане на работника сключването на трудов договор, считано от 25.03.2024 г., и двете, издадени от инспектор при Дирекция Инспекция по труда- Благоевград. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадените административни актове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Бетон ЕООД, чрез адвокат А. Богоева, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение. Ответникът Я. Й. И. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение (ПОСТП) изх. 24022141 от 29.03.2024 г., издадено от главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда Благоевград, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Бетон ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, управлявано и представлявано от М. Й. Е. и Я. Й. И. от гр. Сандански, [улица], за извършване на работа като общ работник, считано от 25.03.2024 г. и обективираното към него Предписание с изх. 24022141 от 29.03.2024 г., с което на основание чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда е предписано изготвяне на предложение до Я. Й. И. от гр. Сандански, [улица], за сключване на трудов договор, считано от 25.03.2024 г. От фактическа страна по делото е установено, че на 25.03.2024 г. длъжностни лица при Дирекция Инспекция по труда- гр. Благоевград извършили проверка на обект изграждане на жилищна сграда с гаражи в УПИ- VІІІ-65334.15.71, кв.21а по плана на гр. Сандански, изпълняван от Бетон ЕООД относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство. В хода на проверката от контролните органи е установено, че в обекта е работило лицето Я. Й. И., който е попълнил декларация, че осъществява трудова дейност на това работно място, с установено работно време, на длъжност общ работник и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 933 лева. По делото са разпитани двама свидетели К. Г. Г. и Й. Я. И.. В първоинстанционното решение съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената за това писмена форма с изложени мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, поради което е отменил актовете на Дирекция Инспекция по труда Благоевград. Първоинстанционният съд е формирал извод, че съображенията, по които административният орган е приел, че Я. Й. И. е престирал труд в условията на чл. 1, ал. 2 от КТ са неясни, тъй като от събраните доказателства по делото се установява, че въпросният обект е с издадено разрешително за строеж на името на Актив ЕООД, което е предприело действия за изграждането на сградата, като е предоставило това на Бетон ЕООД, а второто дружество е сключило договор със Стройконсулт контрол ЕООД, като подизпълнител в обекта. Стройконсулт контрол ЕООД поставяло кофража на обекта, като там работели Й. Я. И., Н. Д. М. и Я. Й. И.. Съдът е приел, че липсват данни за Я. Й. И. да е работил в Бетон ЕООД, в условията на йерархическа подчиненост, и с дисциплинарна власт, при установен трудов ред и дисциплина, като такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито са установени в хода на съдебното производство. В първоинстанционното решение са изложени мотиви, че попълнената от Я. Й. И. декларация представлява частен свидетелстващ документ и същата не притежава обвързваща материална доказателствена сила, като доказването следва да е пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Посочено е, че в тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесното постановление. Според първоинстанционния съд, по делото не са събрани убедителни доказателства за конкретни действия, които да сочат Бетон ЕООД за работодател. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Спорният по делото въпрос е обусловен от преценка дали към датата на проверката 25.03.2024 г. Я. Й. И. е осъществявал трудова дейност като общ работник в обект - изграждане на жилищна сграда с гаражи в УПИ- VІІІ-65334.15.71, кв.21а по плана на гр. Сандански, изпълняван от Бетон ЕООД. Относими към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване съществуване на трудово правоотношение. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. По делото е представена писмена декларация от Я. Й. И., попълнена от него при извършване на проверката, в която е отразено, че работи при работодател Бетон ЕООД, като общ работник в рамките на работно време от 8 ч до 16:30 часа от 25.03.2024 г., с посочени почивни дни и дневни почивки и уговорено трудово възнаграждение в размер на 933 лева. Тази декларация не е била обсъдена обстойно от административния съд при постановяване на решението и не е съпоставена с останалите събрани по делото доказателства и конкретно представените такива във връзка с извършването на строежа, където именно ответника Бетон ЕООД е посочен като строител. Безспорно е установено, че към датата на извършване на проверката по работни места - 25.03.2024 г. не е имало валидно сключен трудов договор между заинтересованата страна Я. Й. И. и Бетон ЕООД - гр. Сандански. На 29.03.2024 г., когато след надлежно призоваване по реда на чл.45 АПК е извършена проверка по документи на Бетон Е00Д - гр.Сандански е представен Трудов договор 8/26.03.2024г. между заинтересованата страна Я. Й. И. и Стройконсулт контрол ЕООД - [населено място], за който е изпратено Уведомление по чл.62, ал.5 до ТД на НАП за регистрирането му в регистъра на трудовите договори на същата дата. След проверката по работни места, като част от административната преписка по делото е представена Служебна справка от регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от Информационната система на ИА"ГИТ", до който контролните органи имат разрешен служебен достъп в реално време. При преглед на същата се установява, че на процесната дата 25.03.2024 г. до ТД на НАП е изпратено Уведомления по чл.62, ал. 5 КТ, за регистриране на трудов договор на заинтересованата страна Я. Й. И., но от друг търговец Архизона" ООД - гр. Сандански, с ЕИК 200849308. При извършена служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че Стройконсулт контрол ЕООД - [населено място] с ЕИК 200106525 и Архизона ООД - гр.Сандански, с ЕИК 200849308 са юридически лица, чийто законен представител е едно и също физическо лице М. А. Ч.. При проверката по документи, писмен трудов договор между Архизона" ООД - гр.Сандански и заинтересованата страна Я. Й. И. не е представен, нито са навеждани доводи, че съществува. Видно от справката (л.32 от делото) по отношение на договора с дата на сключване 25.03.2024 г. е вписана корекция с отбелязване заличаване. Предвид изложеното се налага изводът, че на процесната дата 25.03.2024 г., завареният на обекта на контрол Я. Й. И. да извършва дейност като общ работник, не е имал валидно сключен трудов договор с нито един от горепосочените търговци. По административната преписка и по делото липсват данни за превъзлагане на строителна дейност от инвеститора на друг строител, както и не са събрани доказателства, строителят Бетон ЕООД да е бил упълномощен да сключва договори с подизпълнители. Наред с това липсва отразяване на посоченото дружество Стройконсулт контрол ЕООД, като строител в заповедната книга на строежа, съгласно чл.7 ал.3 т.4 б.б от Наредба 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Няма и данни да са отразени действия съгласно разпоредбата на чл. 8 от Правилата за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции в Приложение към чл. 2, ал.2 от Наредба 3 от 9.11.1994 г. 3 от 9.11.1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции (отм.), предвиждащ, че завършените кофражни работи се приемат от правоспособни технически лица, надлежно оправомощени от собственика (инвеститора). Констатациите за съответствие с проекта се записват в заповедната книга на строежа и се съставя акт по образеца в приложение 2 на правилата. В този смисъл по делото не са представени обективни доказателства за участието на Стройконсулт контрол ЕООД в строителния процес на обекта, където е констатирано полагането на труд от Я. Й. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В настоящия случай е установено наличието на елементите на трудовото правоотношение между конкретно посочен работодател и работник. Първоинстанционният съд неправилно е изградил изводите си по спора единствено въз основа на обясненията на заинтересованата страна Я. Й. И. и на показанията на свидетелите К. Г. Г. и Й. Я. И. баща на заинтересованата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, показанията на роднините, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Тези показания очевидно противоречат на коментираните по-горе декларация и строителни документи, представени в административното производство. Писмените обяснения и декларации, събрани по предвидения ред в рамките на административното производство са допустими доказателствени средства и в съдебното производство, съгласно чл. 171, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 АПК. При преценката на събраните по делото доказателства и формиране на изводите си по спора, първоинстанционният съд е допуснал игнориране на относими доказателства, както и превратно тълкуване на такива, което е довело до постановяване на решение при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Предвид изложените по-горе съображения, правилно е прието от административния орган, че осъществяваната от Я. Й. И. дейност като общ работник е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване указанията на работодателя, което обосновава извода, че осъществяваната от Я. Й. И. дейност е такава по трудово правоотношение. Въз основа на фактите по спора административният орган е издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ законосъобразно е обявил съществуването на трудово правоотношение между Бетон ЕООД и Я. Й. И., връчвайки на търговското дружество предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ, в качеството му на работодател, да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма. Съгласно Тълкувателно решение 6/ 27.10.2022г. по тълк. дело 6/2021 г., OCC на ВАС, I и II колегия правомощието по обявяване съществуването на трудово правоотношение е предоставено единствено на контролните органи на Инспекцията по труда. Тази компетентност е изключителна и е придобита по нормативен път - с изричната разпоредба на чл. 405а КТ озаглавена по същия начин Обявяване съществуването на трудово правоотношение. Съгласно посочената норма, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства и в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение". В настоящият казус контролните органи на Дирекция Инспекция по труда - гр. Благоевград са възприели лично престиране на труд от Я. Й. И. и са упражнили правомощие, предоставено им именно с горепосочената норма. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспорените пред първата инстанция Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и Предписание за сключване на трудов договор, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената от Бетон ЕООД жалба срещу актовете на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника по касация Бетон ЕООД следва да бъдат поставени заявените от административния орган и сторени разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат на сумата от 270, 00 лева (двеста и седемдесет лева), от които общо 200, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК и 70, 00 лева държавна такса за касационното производство, които на основание §1, т.6 от ДР на АПК следва да бъдат заплатени по сметка на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,