Решение № 8534 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2012 г.

Решение № 8534 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на община Бобошево против решение № 145/13.07.2012 г., постановено по адм. дело № 29/2012 г. на Административен съд град Кюстендил, с което е отменена негова заповед № РД-07-03/11.01.2012 г., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Серьожа Йорданов Котев от длъжността "директор" на Дирекция "Архитектура и градоустройство, капитално строителство, общинска собственост и развитие" /АГРОбСР/ в общинска администрация гр. Бобошево, с ранг III старши. Направени са оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Серьожа Йорданов Котев от град Дупница чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е приел за установено, че с експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК № 0038/11.01.2011 г., издадено от МБА "Св. Иван Рилски" ЕООД, град Дупница жалбоподателят е инвалидизиран за срок от една година при констатирана трайно намалена работоспособност от 86%; в т. 12 от заключението са посочени като противопоказни условия на труд тежки психо-физически натоварвания, лоши атмосферни условия, нощен труд, динамично и статично натоварване на долните крайници. Изрично е посочено, че лицето може да изпълнява досегашната си длъжност при спазване на предписанията по т. 12 от ЕР. С последващо ЕР на ТЕЛК № 1906/22.12.2011 г. е определен по-нисък процент на трайна нетрудоспособност на Котев - 61%, със срок до 01.12.2014 г. В т. 14 на цитираното решение на ТЕЛК са посочени противопоказни условия на труд, идентични с тези по т. 12 на предходното решение, като се съдържа изрична експертна констатация, че лицето е в състояние да изпълнява служебните си задължения при спазване на дадените в т. 14 предписания. При тези данни съдът прави извода, че административният орган не доказал и установил фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като осъществен юридически факт по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Приел е, че намалената трудоспособност за определен срок не съставлява основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание предл. първо на ал. 1, т. 3 от чл. 103 от ЗДСл, тъй като касационният ответник не е ползвал болничен отпуск през цитирания период. Като порок на обжалваната пред АС е прието обстоятелството, че органът по назначаване не е изпълнил и второто законово условие - не е доказал невъзможност лицето да изпълнява заеманата от него длъжност, при наличие на изрично предписание за обратното в експертните решения. Касационната инстанция счита решението за правилно, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор за наличие на основания за прекратяване на служебното правоотношение и е направил обоснован извод за липса на предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки. Административният орган не е конкретизирал предвидените в чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл две хипотези, поради което правилно са преценени и двете с оглед законосъобразността на акта. Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява при невъзможност държавния служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме. Разпоредбата съдържа две отделни хипотези, обуславящи наличие на невъзможност за изпълнение на служебните задължения - едната е болест, довела до трайна нетрудоспособност, а другата - здравни противопоказания, установени по съответния ред. Правилен е изводът на съда за липса на основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 и в двете законови хипотези. При първата от тях - невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, законодателят има предвид обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа, която обективна невъзможност по смисъла на ЗДСл е извън волята и поведението на страните по служебното правоотношение. Тя се поражда от настъпването на такива събития, които трайно препятстват възможността за изпълнение на възложената работа от държавния служител, не могат да бъдат преодоляни, поради което и водят до прекратяване на служебното правоотношение. Такова събитие е заболяването на държавния служител, въведено като самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. За да е налице фактическия състав на чл. 103, ал. 1, т. 3 в първата му хипотеза е необходимо да се докаже невъзможност (обективна) държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност. Този фактически състав в случая не е доказан, поради липса на доказателства за ползване както на болничен, така и на друг вид законоустановен отпуск от служителя. Втората хипотеза се отнася до невъзможност за изпълнение поради здравни противопоказания, обосновано с решение на ТЕЛК. В ЕР изрично е посочено, че е в състояние да изпълнява професията си при спазване на определени изисквания -тежки психофизични натоварвания, лоши атмосферни условия, нощен труд и натоварване на долни крайници. Тези изключения, съобразени с основните задължения за длъжността съгласно длъжностна характеристика, не са налице. Правилни са и изводите на АС относно позоваването на т. 10 от длъжностната характеристика на жалбоподателя от страна на административния орган, съгласно която лицето трябва да притежава способност да работи и взема решения при значително натоварване и екстремни ситуации, не обосновава извод за невъзможност за изпълнение на това основание. С оглед целта и основните задължения длъжността директор на Дирекция "АГКСОСР" включва контролни и отчетни дейности, за изпълнението на които не се налага тежко психофизично натоварване, включително и на крайниците. Това се отнася и до работа в нощни или лоши атмосферни условия. При тези доказателства съдът обосновано е изключил осъществяването и на тази хипотеза за служителя. Предвид на изложеното, решението като обосновано, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение