Решение № 7272 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13644/2013 г.

Решение № 7272 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13644/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 1909/12.08.2013 г. на Административен съд Пловдив /в титулната част на решението, то неправилно е датирано от 2012 г., макар устните състезания по него да са приключили в о. с. з. на 28.03.2013 г./ по адм. д. № 518/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 16251100430/14.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив относно отказаното на "Голд ойл" ООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 64 464 лева в данъчни периоди м. 03 и 06.2011 г. и определената закъснителна лихва. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправя упреци към извършената от съда преценка на гласните доказателствени средства и на заключението на ССЕ. Настоява, че не е установено превозването на стоките и предаването им като условие за преминаване на собствеността върху тях в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на "Голд ойл" ООД, чрез повереника си адв. Панов, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Голд ойл" ООД задължения за ДДС в размер 13 154.60 лева в д. п. м. 03.2011 г. и в размер 333 529.08 лева и за закъснителна лихва в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за периодите - за м. 03 от данък за възстановяване в размер 185 393.33 лева на данък за възстановяване 172 238.73 лева и за м. 06 от данък за възстановяване 17 780.32 лева на данък за внасяне 33 529.08 лева заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството, упражнено в тези данъчни периоди. За м. 03.2011 г. отреченото данъчно предимство е в размер 13 154.60 лева по доставки на маслодаен слънчоглед от "Сатком" ООД, за които са издадени фактури № 200/10.03.2011 г., № 201/11.03.2011 г. и № 202/16.03.2011 г., а за д. п. м. 06.2011 г. в размер 51 309.40 лева по издадени от "Ахат-1" ЕООД фактури № № 1975/22.06.2011 г. и 2013/29.06.2011 г. Отказът е обоснован с резултатите от насрещни проверки на преките доставчици и на предходния на "Ахат-1" ЕООД - "Трейд Консулт" ООД. Доставчикът "Сатком" ООД не е представил поискани от него писмени доказателства, поради което е изключено установяването на наличен ресурс за осъществяване на доставките. Не са ценени представените от РЛ кантарни бележки за установяване на предаването на вещите, тъй като физическите лица, подписали за предал не са в трудово или извънтрудово правоотношение с доставчика. Не е дадена вяра и на множеството писмени доказателствени средства, представени от доставчика "Ахат-1" ЕООД /счетоводно отразяване на процесните фактури по съответните сметки, оборотна ведомост за м. 06.2011 г., счетоводни регистри на предходния доставчик "Трейд Консулт" ООД, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки/. Основание за дискредитирането им е ненадлежното връчване на искането за представяне на писмени доказателства на предходния доставчик и неустановеността на транспорта, който по обясненията на прекия доставчик е за сметка на предходния директно до "Голд ойл" ООД, както и липсата на правна връзка на подписалите кантарните бележки лица с някоя от страните по доставките. Прието е, че кантарните бележки не могат да се отнесат към конкретни фактури. Общото правно основание за отричане на данъчното предимство са разпоредбите на чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗДДС. За да отмени РА, първоинстанционният съд е формирал различни изводи по фактите и правото от тези на органите по приходите. Позовал се е на събрани входа на съдебното дирене гласни доказателства - разпитани са деветима свидетели, които са управлявали превозните средства, с които е осъществен транспорта на стоките, като свидетелите Нинов и Тонев са разпознали свои подписи на кантарни бележки. Обсъдил е и е ценил неоспореното заключение на ССЕ, проследяващо т.нар. стоков поток по процесните фактури - за "Ахат-1" ЕООД по първични счетоводни документи, кантарни бележки, автомобил извършил превози и по количество; съпоставени са и декларациите за произход на слънчогледа и приемо-предавателните протоколи към фактурите на двамата доставчици; проследено е влагането на придобитите стоки в произвеждана от РЛ продукция - рафинирано слънчогледово олио, слънчогледово брашно, белен слънчоглед, начупен белен слънчоглед и слънчогледови пелети; плащанията са извършени по банков път; взети са съответните счетоводни операции при доставчиците. След дефиниране на предпоставките за правото на приспадане е заключил, че те са осъществени за спорните доставки. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на стоки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АС Пловдив РА органите по приходите са изключили възникването на данъчно събитие заради отсъствието на единия от предходните доставчици и непредставянето на поискани доказателствени средства от доставчика "Сатком" ООД, което е препятствало възможността да се установи предаването на стоката и съответната обезпеченост за извършване на доставките, както и заради дискредитирането на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Фактическите изводи на приходната администрация в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Отсъствието на доставчик от адреса за кореспонденция, както и непредставянето на поискани от такъв доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другия субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Горното е значимо в контекста на обяснението на управителя на "Ахат-1" ЕООД, че транспортът на стоките е за сметка на предходния доставчик. Затова и от липсата на информационна следа при получателя за превозването и предаването на стоката не могат да се правят изводи в негова вреда /такива изводи са направени от органите по приходите/. Потвърждение за извършване на превоза за сметка на предходния доставчик "Трейд Консулт" ООД се съдържа в показанията на св. Тонев. Горното е важимо и за доставчика "Сатком" ООД при липса на твърдение транспортът на стоките да е за сметка на получателя. Правилно съдът е възприел единството на доказателствените източници при обосноваването на извода за доказано предаване на стоките, като условие за транслативния ефект по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД в контекста на понятието за доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Пряко доказателствено средство за предаването са кантарните бележки. Вън от дължимата грижа на получателя по доставката за дисквалифициране на сделките като част от данъчна измама е изследването на наличието или отсъствието на правна връзка на предаващите стоката с доставчика. В тази връзка следва да се има предвид т. 31 от решението на СЕС по дело С-18/13, според което обстоятелството, че част от документите не са подписани от сочените в тях като доставчици лица, не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. С характер на индиции за осъществяването на спорните доставки са фактите на установените от заключението на ССЕ плащания и последващото използване на стоките за независимата икономическа дейност на ДЗЛ. Косвено доказателство е и декларираният от търговците произход на зърното. При установеното преминаване върху получателя на правото да се разпорежда със стоките предмет на доставките като собственик /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ е налице облагаема доставка на стоки по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС. С преминаването на правото на разпореждане разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС обвързва настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка и задължението на регистрираното лице да го начисли - чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Включването на размера на данъка в СД по чл. 125 от ЗДДС и в дневника за продажбите за съответния данъчен период /чл. 86, ал. 1, т. т. 2 и 3 от ЗДДС/, като елементи от динамичния фактически състав на начисляването на данъка, не са част от пораждащия правото на приспадане фактически състав - вж. чл. 71, т. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер на 1 900 лева за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение