Решение № 10408 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2017 г.

Решение № 10408 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощника юрк. Т. Ч., срещу Решение № 410 от 14.08.2017 г., постановено по адм. дело № 467/2017 г. от Административен съд П. в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на А. Г. Я., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. П., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 (седем хиляди) лева, причинени му от бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. П. в периода 05.05.2010 г. - 21.12.2012 г., заедно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се обосновават твърдения за необоснованост и неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество. Становище в подкрепа на касационната жалба, от името на ГДИН е депозирала и ст. юрк. М. В., която изцяло подкрепя съображенията на юрк. Тр. Чолаков. Отправила е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - А. Г. Я., в писмено становище, изготвено от адв. В. С. от АК - П., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД и в конкретния случай необосновано е завишил размера на присъденото обезщетение. Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Административния съд - П. е приел, че е сезиран с искова молба от А. Г. Я., с която е предявен иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), за причинени неимуществени вреди на сотйност 10 000 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като вредите се претендира, че са причинени в периода от 05.05.2010 г. до 23.12.2012 г., тоест по време на престоя на ищеца в Затвора гр. П., и че са резултат на условията, при които е бил поставен там. Съдът, след като е установил фактите по делото, след като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните е приел, че искът е основателен и доказан до размера на 7 000 лева, ведно с лихвата за забава, за чиято начална дата съдът е съобразил практиката на ЕСПЧ (делото "Нешков и др. срещу България") . В останалата част - до пълния претендиран размер от 10 000 лв. съдът е приел, че искът не е доказан и го е отхвърлил. Със същото решение са присъдени и разноските по делото в полза на ищеца. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна следното: А. Г. Я. е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. П., през периода 05.05.2010 г. - 21.12.2012 г., в различни помещения с недостатъчна жилищна площ и без санитарен възел, заедно с различен брой други осъдени да изтърпяват наказание "лишаване от свобода", като за целия процесен период (около 2 години и7 месеца) ищецът е разполагал с жизнено пространство по-малко от 2,83 кв. м, а в значителни периоди жизненото му пространство е било и под 2 кв. м (до 1,55 кв. м). Въз основа на тази установеност съдът е приел за безспорно обстоятелството, че за целия исков период ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, съобразно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение "Нешков и други срещу България". Приел е още, че искът му е доказан по основание. За неоснователни са приети възраженията на ответната страна, че в тази ситуация Янков не е доказал наличието на болка и огорчение. Съдът се е позовал на нормата от ЗИНЗС и практиката на ЕСПЧ и е приел, че доказването на такива преживявания, с оглед установените факти, не се налага. Сам по себе си фактът на поставяне на лишените от свобода при неблагоприятни, унизителни и нечовешки условия, води до извода, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. За неоснователно е прието и възражението за приложимостта на института за давност предвид практиката на ЕСПЧ, който съд не прилага института на давността, независимо колко назад във времето датира нечовешкото и унизително отношение, осъществено по отношение на лишените от свобода. Съдът е приел, че в резултат на незаконосъобразните бездействия и действия на администрацията на Затвора гр. П. в исковия период ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. По отношение на размера на обезщетението съдът е съобразил значителния период, в който ищецът е бил лишаван от правата си по чл. 3 от ЕПКЧ и правилата за справедливост, и е счел, че сумата от 7 000 лв. е съизмерима с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода срещу България. За основателна е приета и претенцията за лихва върху сумата, считано от датата, на която изтичат три месеца от датата, на която решение стане окончателно. Това разрешение за началния момент, от който се дължи лихвата е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение "Нешков и други срещу България". Решението е неправилно. Същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Нарушенията се състоят в следното: Пред АС - П. е депозирана искова молба от А. Г. Я., в която е посочен съдебен адрес и адресат за получаване на съобщения - адв. В. С. от АК П. и следният текст: " адв. В. С. ..., който упълномощавам да ме представлява по делото до окончателното му приключване пред всички инстанции, в т. ч. да подава касационна жалба против ГДИН - С.". Исковата молба съдържа подпис. Съгласно чл. 32, т. 1 ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат адвокатите. Съгласно чл. 33 ГПК и чл. 25, ал. 1 от специалния закон - Закона за адвокатурата - адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, с което те се легитимират пред съда, което пълномощно е подписано от страната или от нейния представител, и в него се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника (чл. 33 ГПК). Не може да се приеме, че в исковата молба се съдържа и упълномощаването на адв. Стоянов, тъй като на първо място, тъй като на първо място това е недопустимо с оглед съдържанието на исковата молба, така както то е определено в чл. 127 ГПК. Съгласно чл. 128, т. 1 ГПК пълномощното следва да е приложение към исковата молба, а не част от съдържанието й. На второ място, както се посочи по-горе, исковата молба съдържа подпис, но не става ясно, чий е той, дали на ищеца или на неговия пълномощник. Към исковата молба не е приложено пълномощно за адв. Стоянов. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че по делото липсва пълномощно от ищеца за адв. Стоянов. При отсъствие на валидно пълномощно административният съд е бил длъжен с разпореждането си да остави без движение така подадената искова молба, тъй като тя не съдържа приложението по чл. 128, т. 1 ГПК - към нея не е представено пълномощно, както и не е следвало да допусне адв. Стоянов до участие в процеса за осъществяване на процесуалното представителство на ищеца. Съдът е следвало да укаже на ищеца да представи доказателства за редовно упълномощаване на адв. Стоянов с процесуалното му представителство и да му предостави срок за това. От друга страна, исковата молба на Янков страда и от друга недостатък. В нея се твърди изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в периода от 05.05.2010 г. до 23.12.2012 г. За така посочения период ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, претърпени от лошите условия в килиите на Затвора гр. П.; твърди, че не са му давали работа и така не можел да покаже превъзпитание и да намали срока на наказанието си, поддържайки, че на други затворници са давали по неясни критерии; твърди, че търпял вреди и в карцера на затвора от лошите условия там. В исковата молба е посочено, че условията са били жестоки и унизителни и ищецът е бил третиран нечовешки, но не се сочат вредите, които той е претърпял от това, че не са му давали работа, по което обстоятелство, съдът е следвало да изиска уточняване, което не е направено. С оглед на горепосоченото, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че административният съд е разгледал нередовна искова молба и е допуснал до участие на страната на ищеца, адвокат, за който не е налице пълномощно по делото за надлежното му упълномощаване. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и са основание за отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото в същата част за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. По тези съображения и на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение