Решение № 10742 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2016 г.

Решение № 10742 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от началника на РДНСК- СЦР чрез процесуалния си представител и от Д. Е. М. и Е. С. Д. чрез пълномощника им, срещу Решение № 342/21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 153/2016 г. по описа на Административен съд- В. Т.. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, и се претендират разноски. Ответниците- З. С. С. и гл. архитект на община В. Т., не се представляват и не изразяват становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са ОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от З. С. С. против Заповед № ДК- 10-СЦР-5/18.02.2016 г. на началника на РДНСК СЦР, с която е отхвърлена нейна жалба и е оставено в сила издаденото от гл. архитект на община В. Т. Р. за строеж № 4/18.01.2016 г. "Преоборудване на мокро помещение (килер) в баня с тоалетна", издадено на Д. Е. М.. Съдът приема, че в случая се касае за преустройство и промяна на предназначението на помещение, а не неговото преоборудване. Приема още, че помещението на С., намиращо се непосредствено под обекта, предмет на Разрешение за строеж № 4/18.01.2016 г., е преустроено от избено помещение в спалня през 1951 г. и представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ, като същото ще се засегне от предвижданията на инвестиционния проект. Поради това административният съд счита, че е необходимо съгласието на С. по аргумент на противното на чл. 185, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗУТ и отменя оспорената заповед и издаденото разрешение за строеж. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е представено писмо изх. № 9194-186/8.10.2015 г. на О. В. Т. /л. 20 от първоинстанционното дело/, като от съдържанието му се установява, че във връзка с декларация на З. С. главният архитект на Общината е изразил становище, че извършеното от последната преустройство на изба в спалня представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ. По делото не е приложено самото становище на главния архитект и не са събирани доказателства, свързани с търпимостта на преустройството, извършено от С.. В този случай за административния орган и за съда е възникнало задължението да изяснят наличието на условията по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ по отношение на помещението на С.. Въпросът е релевантен за да бъде извършена преценка спазени ли са изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗУТ и чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Изразеното от гл. архитект становище не обвързва решаващия съд, но то е индиция за вероятна търпимост на въпросния строеж, условията за която е следвало да бъдат проверени в съдебното производство. Допуснато е съществено нарушение на правилата по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК. Неустановяването на факти, релевантни за законосъобразността на заповедта, освен че сочи на неправилност на обжалваното решение, препятства и произнасянето по същество от настоящата инстанция. По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане при съобразяване указанията, изложени по-горе. При този изход на спора по исканията за разноски на касаторите ще се произнесе първоинстанционният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 236 във вр. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,