Решение № 13204 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 904/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София против решение 25011/27.11.2024 г., постановено по адм. дело 9349/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт Р-22221322005156-091-001/18.07.2023 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с решение 994/22.07.2024 г. на директора на посочената дирекция, за установени на ТАБРОС ЕООД данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен период месец декември 2021 г. в размер на 11 942,43 лева и лихви в размер на 1 928,47 лева в резултат на корекция на приспаднат данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 ЗДДС вследствие на бракувани стоки. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се свеждат на първо място до нарушение на разпоредбата на 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, като счита, че съдът неправилно е подвел правно релевантните факти под тази разпоредба, като така е аргументирал извода си за липса на компетентност на възложителя на ревизията. Твърди се нарушение и на разпоредбите на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) при извършването на преценката от страна на съда за липса на материална компетентност на органите по приходите на ТД на НАП Пловдив. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация ТАБРОС ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Е. Начев, оспорва касационната жалба чрез депозирано писмено становище с характера на отговор на касационна жалба с релевирани допълнителни доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура в представено писмено заключение е изложил съображения за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, Първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия Р-22221322005156-020-001/07.10.2022 г., изменена със заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия Р-22221322005156-020-002/17.02.2023 г., издадени от С. А. Георгиева, на длъжност началник на сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив в качеството на същата на възложител на ревизията. Установено е, че С. А. Георгиева е оправомощена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК съобразно заповед З-ЦУ-753/05.05.2022 г., издадена от зам. изпълнителния директор на НАП въз основа на делегация съгласно заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. На основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП С. А. Георгиева е оправомощена съгласно заповед З-ЦУ-1765/06.10.2022 г., издадена от зам. изпълнителния директор на НАП въз основа на делегация съгласно заповед ЗЦУ-ОПР-22/22.08.2022 г. Съгласно заповед РД-01-245/05.05.2022 г. същата е оправомощена от директора на ТД на НАП София на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Установено е, че ТАБРОС ЕООД е сред лицата, посочени в приложението към заповед З-ЦУ-1765/06.10.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, съгласно която служители на ТД на НАП Пловдив следва да извършат контролното производство по отношение на лицата, посочени в приложение на заповедта, за която компетентна дирекция е ТД на НАП София. Съдът е прогласил акта за нищожен по изложени съображения, че същият е издаден при липса на териториална компетентност, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 10, ал. 9 ЗНАП необходимост от извършване на ревизията от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната, като е обосновал този извод с липсата на мотиви в заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и доказателства какво налага извършването на ревизията на ТАБРОС ЕООД, чието седалище и адрес на управление се намират в гр. Нови Искър към момента на иницииране и завършване на ревизионното производство, от органи по приходите от друга ТД на НАП, различна от тази по чл. 8 ДОПК. Според съда представените пред него писма и докладни записки относно значително по-високата натовареност на ТД на НАП София спрямо останалите ТД на НАП не представляват мотиви към заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и са неотносими към процесната ревизия. Решението е неправилно постановено. Спорният по делото правен въпрос относно териториалната компетентност на органите по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е решен с тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен ред по тълкувателно дело 2/2024 г. Съгласно това тълкувателно решение, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. Съгласно цитираното тълкувателно решение ревизионният акт като заключителен акт в ревизионното производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. На първо място С. А. Георгиева е оправомощена със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК посредством заповед РД-01-245/05.05.2022 г., издадена от директора на ТД на НАП София. Няма спор, че компетентната ТД на НАП спрямо ТАБРОС ЕООД е ТД на НАП София, тъй като към момента на иницииране на ревизионното производство, а и към момента на издаване на процесния ревизионен акт ТАБРОС ЕООД е имало седалище и адрес на управление в гр. Нови Искър. Това налага извода, че изпълнява изискването от цитираното тълкувателно решение да бъде определена със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция. С. А. Георгиева попада и в субективните предели на заповед З-ЦУ-1765/06.10.2022 г., издадена от заместник изпълнителния директор на НАП З. Габровска на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП, в приложението на която изрично е посочено, че ТАБРОС ЕООД е сред лицата, спрямо които служители на ТД на НАП Пловдив следва да извършат контролното производство по отношение на лицата, посочени в приложение на заповедта, за която компетентна дирекция е ТД на НАП София. Заместник изпълнителният директор на НАП З. Габровска е оправомощена съгласно заповед ЗЦУ-ОПР-22/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на НАП. Възложителят на ревизията С. А. Георгиева попада и в субективните предели на заповед З-ЦУ-753/05.05.2022 г. на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, издадена от Г. Димов заместник изпълнителен директор на НАП, оправомощен със заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. от изпълнителния директор на НАП. От гореизложеното следва, че ревизионен акт Р-22221322005156-091-001/18.07.2023 г. е издаден от компетентни органи, следователно е валиден акт. Съдът не е изложил мотиви по изложените с първоинстанционната жалба доводи относно извършената корекция на ползвания данъчен кредит във връзка с бракувани стоки по реда на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. В решението си първоинстанционният съд неправилно е подвел правно релевантните факти и обстоятелства по делото под разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, като е приел, че не се допуска делегиране на правомощията на изпълнителния директор или негов заместник по възлагане на ревизия на територията на цялата страна на конкретен териториален директор. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което, предвид забраната по чл. 220 АПК, препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция и това налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. По изложените по-горе съображения и предвид изхода от делото следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,