Решение № 6065 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14121/2011 г.

Решение № 6065 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14121/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "ИМПЕРА ТРАНС" ЕООД, против решение № 2934/14.06.2011 г. на Административен съд гр. София /АС/, постановено по адм. д. № 182 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу № 141003861/30.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -София, потвърден с Решение № 1847/02.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Господинова оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е. бил Ревизионен акт № 141003861/30.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -София, потвърден с Решение № 1847/2.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, с който е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 46 523, 61 лева. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС на 29.12.2009 г. Относно данъчен период м. 12.2009 г. е подадена СД с начислен за периода ДДС за възстановяване в размер на 46 408, 53 лева. В дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит за същия период дружеството е отразило опис на налични активи, подаден на основание чл. 74 ЗДДС и включващ: а) фактура № 0...3/30.11.2009 г. с облагаема стойност 232 042, 64 лева и ДДС - 46 408, 53 лева и с предмет на доставка - лек автомобил м. "Мерцедес"-63 АМГ, втора употреба, издадена от "Владсон" ЕООД б) фактура, № 0...4/01.12.2009 г. със същите предмет на доставка, облагаема стойност и ДДС, представляваща кредитно известие към фактура № 0...3/301.11.2009 г.; в) фактура № 0...5/04.12.2009 г. с облагаема стойност 100 хиляди лева, ДДС - 46 408, 53 лева и с предмет - лек автомобил м. "Мерцедес"-63 АМГ, втора употреба, представляваща дебитно известие към фактура № 0...3/301.11.2009 г. Съгласно договора от 29.12.2009 г., с нотариална заверка на подписа, сключен между "Импера транс"* ЕООД и "Владсон" ЕООД /свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" ДР ДОПК/ "Владсон" ЕООД прехвърля на "Импера транс" ЕООД собствеността върху лек автомобил м. "Мерцедес"-63 АМГ за сумата от 100 000 лева. Регистрирането на автомобила на името на "Импера транс" ЕООД, по реда на ЗДвП е било извършено на 4.01.2010 г. Отказът на данъчен кредит в размер на 46 408, 53 лева е обоснован с чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Относно данъчен период м. 02.2010 г. и м. 03.2010 г. е отказано право на данъчен кредит по осем броя данъчни фактури издадени от "Лукойл България" ЕООД с предмет "доставка на гориво", и пет фактури с издател "Ивали-2" ООД, със същия предмет на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, в размер общо на 115,08 лева. Съдът е обсъдил представения и приет по делото договор от 5.01.2010 г., сключен между "Импера транс" ЕООД, като възложител и "Владсон" ЕООД като изпълнител, с предмет услуга по осигуряване и доставка на електрозахранване, чрез производството на електроенергия с електроагрегати, за сумата от 1200 лева. С допълнително споразумение наречено интерпретационен договор от 11.01.2010 г. към договора от 5.01.2010 г. страните са посочили наличие на техническа грешка, като "Импера транс" ЕООД "следва да бъде разглеждан като изпълнител, а "Владсон" ЕООД като възложител". От правна страна съдът е приел, че органите по приходите неправилно са приели, че при подаване на описа на наличните активи на 30.12.2009 г. автомобилът не е бил собственост на "Импера транс" ЕООД. До този извод съдът е достигнал като е приел, че собствеността върху автомобила е прехвърлена на датата, на сключване на договора в съответната форма- нотариална заверка на подписа, а не към момента на регистрацията на автомобила. На следващо място съдът е приел, че не е налице предпоставката на чл. 74, ал. 2 от ЗДДС, а именно автомобилът да е бил използван за облагаеми доставки. На следващо място съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, тъй като задължение за издаване на известие към вече издадена данъчна фактура възниква при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето й. Известията към фактура № 0...3/30.11.2009 г. са издадени без правно основание, тъй като липсват доказателства за фактическо изменение на данъчната основа. На следващо място съдът е приел, че в случая е неприложим установеният в Глава седемнадесета ЗДДС специален ред за облагане маржа на цената. Не на последно място съдът е приел, че фактура № 0...3/30.11.2009 г., издадена от "Владсон" ЕООД с облагаема стойност 232 042, 64 лева и ДДС - 46 408, 53 лева, за продажба на процесния лек автомобил е издадена месец преди приобретателят да е придобил собствеността върху вещта, поради което не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. Относно данъчни периоди м. 02.2010 г. и м. 03.2010 г., съдът е приел, че липсват доказателства, че жалбоподателят е използвал закупеното дизелово гориво за облагаеми доставки. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни действия. Относно отказано право на данъчен кредит период за данъчен период м. 12.2009 г., правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, съгласно която правото на регистрирано лице на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията, възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице изискванията на чл. 69 и 71. Съгласно чл. 69. ал. 1 от ЗДДС доставките са с право на данъчен кредит, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки При оспорване, наличието на облагаема доставка, в тежест на ДЗЛ е да установи при пълно насрещно доказване, че са налице предпоставките на закона за възникване на правото му на данъчен кредит по оспорената фактура. Правилно съдът е определил спорният въпрос и правилно е приел, че в тежест на ДЗЛ е да докаже за какви цели е използван закупения автомобил. При това оспорване в тежест на касатора е било да докаже тезата си, че закупения автомобил е използван за целите на осъществяваната от него дейност, или че с него е извършил други облагаеми доставки. Обстоятелството, че в предмета на дейност на ревизирания субект се включват покупко-продажба на автомобили, транспортни услуги, включително с луксозни леки автомобили не е достатъчно обстоятелство, за да се приеме (както е приел първоинстанционния съд), че закупения автомобил е във връзка и за целите на транспортната дейност, осъществявана от ревизирания субект. В подкрепа на тезата си касаторът е следвало да ангажира по делото доказателства за нает шофьор за управлението на автомобила, както и пътни листи за извършените превози във връзка с представително посрещане на потенциални купувачи и клиенти на свързаното лице "Владстон" ЕООД, по повод продажба на бизнес център построен от последния, в каквато насока са доводите в жалбата. Неоснователно е възражението в жалбата относно наличието на предпоставките на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС във връзка с издадените дебитно и кредитно известие към фактура 0...3/30.11.2009 г., издадена от "Владсон" ЕООД. Изложените доводи за намеренията на управителя на двете дружества /продавач и купувач/ да продаде автомобила, след като се реализира продажбата на сградата строена от "Владсон" ЕООД са неподкрепени от доказателства и ирелевантни за целите на данъчното облагане. С кредитно известие към фактура № 0...3/301.11.2009 г. е изцяло развалена сделката, тъй като е с данъчна основа и ДДС изцяло идентични с фактура № 0...3/301.11.2009 г.; като основание е посочено неправилно формирана цена, поради което и по смисъла на посочената разпоредба, следва да се приеме, че доставката е изцяло развалена. Дебитно известие № 0...5/04.12.2009 г. с облагаема стойност 100 хиляди лева, ДДС - 46 408, 53 лева, с предмет процесния автомобил издадено към фактура № 0...3/301.11.2009 г. е издадено без основание, тъй като не е налице данъчна основа, която да се увеличава. Относно данъчни периоди м. 02.2010 г. и м. 03.2010 г., са неоснователни и недоказани доводите в жалбата за неправилно приемане от съда, че закупеното гориво не е използвано за целите на извършвани от ДЗЛ облагаеми доставки. Както е посочил първоинстанционният съд не са ангажирани доказателства за местонахождението на обекта за чието електрозахранване са доставени процесните количества гориво. Само въз основа на приетия по делото договор между "Владсон" ЕООД и "Импера транс" ЕООД и посочения предмет на договора, не може да се изведе безспорен извод, че процесните количества гориво са във връзка с осигуряване на електрозахранване чрез производство на електроенергия с електроагрегати. Касаторът като получател, безспорно е осчетоводил процесните фактури в счетоводството си, но след като е установено, че агрегатите са собственост на "Владсон" ЕООД, правилно съдът е приел, че липсват доказателства доставките да са свързани с облагаеми доставки на касатора. Този извод се извежда и от факта, че не се установява от предмета на договора, дали в уговореното възнаграждение са включени разходите за гориво за агрегати, като същевременно е установено, че от "Импера транс" ЕООД не са издаване фактури и не са извършвани облагаеми доставки с гориво, за което е упражнено правото на данъчен кредит. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, "ИМПЕРА ТРАНС" ЕООД следва да заплати на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, сумата от 1360 лева, направени разноски по делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение