Решение № 9416 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 412/2019 г.

Решение № 9416 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 412/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Котрулев, от [населено място], подадена чрез адв. Живков, против решение № 7155/30.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2363/2018 г. от Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлен искът на Котрулев против Агенция за социално подпомагане за разликата от 200 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Решението е обжалвано и в частта за разноските.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни писмени указания по тълкуване и прилагането на закона. Претендира разноски, съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Агенция за социално подпомагане (АСП), в писмен отговор, подаден чрез процесуалния им представител, възразява срещу основателността на касационната жалба. Счита, че процесното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и същото следва да бъде оставено в сила.

Участващият в производство, на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, представител на Върховна административна прокуратура, излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

С решение № 7155/30.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2363/2018 г. Административният съд София-град е осъдил АСП да заплати на И. Котрулев сума в размер на 200 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на отменена, с влязло в сила решение, Заповед № 91-ЗСП-928/26.11.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин", ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в неиздирване, неконсултиране и съответно неотпускане на целева помощ за отопление с природен газ за всеки един отоплителен сезон, за годините 2000/2001 г., 2001/2002 г., 2002/2003 г., 2003/2004 г., 2004/2005 г., 2005/2006 г., 2006/2007 г., 2007/2008 г. и 2016/2017 г., както и неотпускане поради отказ на целева помощ за отопление с природен газ за всеки един отоплителен сезон за годините 2009/2010 г., 2010/2011 г., 2011/2012 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на всяко едно бездействие до подаване на исковата молба.

За да постанови този резултат съдът е установил:

1. Със Заповед № 91-ЗСП-928/26.11.2015 г., директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин е отказал да удовлетвори заявеното от Котрулев искане за отпускане на целева помощ за отопление с газ за отоплителния сезон 2015/2016 г. с мотиви, че жилището му не е газифицирано и той притежава идеални части от други четири недвижими имота в с. Калище, което е законова пречка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Заповедта е оспорена пред съда, който с решение № 4189/16.06.2016 г. постановено по адм. дело № 2085/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлил жалбата, като неоснователна. При касационната проверка Върховния административен съд, с решение № 15268/12.12.2017 г., постановено по адм. дело № 8693/2016 г., е отменил решението на първоинстанционния съд, отменил е оспорената заповед № 91-ЗСП-928/26.11.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Котрулев, съобразно дадените указания.

АСП е изпълнила указанията на съда, събрала е нови относими към предмета на искането доказателства и с друга заповед - № 91-ЗСП-928/15.01.2018 г. отново е отказано отпускането на целева помощ за отопление с природен газ за отоплителния сезон 2015/2016 година, като е прието, че молителят не отговаря на условията за отпускане на такава. Следва ново обжалване пред съда. С решение № 5448/13.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3515/2018 г. заповедта е отменена и преписката – отново върната за произнасяне на административния орган. След направената служебна проверка в деловодната система на ВАС не са установени данни решението да е било обжалвано пред касационната инстанция.

При тази фактическа установеност изводът на решаващия съд за основателност на претенцията на И. Котрулев, за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за неимуществени вреди, настъпили от отмяната на Заповед № 91-ЗСП-928/26.11.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин, е необоснован и неправилен по следните съображения:

Основателността на исковете по чл. 1 ЗОДОВ е обусловена от наличието на точно определени от законодателя предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск.

В случая действително оспорвания административен акт, от който се твърди да са настъпили неимуществените вреди - заповед № 91-ЗСП-928/15.01.2018 г. - е била отменена с решение на съда, но преписката е била върната за ново произнасяне на административния орган. Тъй като е билА отменена и следваща заповед на ДСП – Люлин, преписката отново е останала "висяща" пред административния орган. С други думи отговор, на заявеното от жалбоподателя искане за отпускане на целева помощ за отоплителния сезон 2015/2016 година, административният орган все още не е дал, поради което искът за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е преждевременно заведен. Не е налице отменен, като незаконосъобразен, акт, с който въпросът да е бил решен по същество.

След като липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки на специалния закон, не може да се реализира безвиновната отговорност на Държавата и искът в тази му част, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

1. Следващият, от обективно съединените три иска на И. Котрулев срещу АСП, е за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неиздирване, неконсултиране и съответно неотпускане на целева помощ за отопление с природен газ за всеки един отоплителен сезон, за годините 2000/2001 г., 2001/2002 г., 2002/2003 г., 2003/2004 г., 2004/2005 г., 2005/2006 г., 2006/2007 г., 2007/2008 г. и 2016/2017 г., като претенцията е по 500 лв. за всеки отоплителен сезон. Неимуществените вреди са определени като: дългогодишно обидно и унизително отношение, стрес, нерви, притеснение, изнудване.

По отношение на тази претенция за претърпени неимуществени вреди решаващия съд обосновано е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника да издири, консултира и съответно отпусне целева помощ за отопление с природен газ за отоплителни сезони 2000/2001 г., 2001/2002 г., 2002/2003 г., 2003/2004 г., 2004/2005 г., 2005/2006 г., 2006/2007 г., 2007/2008 г. и 2016/2017 г., тъй като съгласно чл. 26, ал. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и чл. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, лицата и семействата подават заявление-декларация по образец съгласно приложението в дирекции "Социално подпомагане" по настоящ адрес. С други думи отпускането на целева помощ се инициира от търсещото помощ лице, а не служебно от служителите на съответните дирекции. Доказано е в процеса, че ищецът не е подавал заявления за посочените отоплителни сезони.

С оглед на така установеното, първостепенния съд е приел, че не е налице бездействие за служителите на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, тъй като не е налице нормативно задължение за издирване, консултиране и при необходимост отпускане на помощ. Желанието за подпомагане следва да бъде категорично заявено, в писмен вид, пред компетентния административен орган, обсъдено и ако са налице законовите условия – удовлетворено.

Така изложените мотиви за отхвърляне на исковата претенция в тази част напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

1. Третият от обективно съединените искове е за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неотпускане, поради отказ, на целева помощ за отопление с природен газ за всеки един отоплителен сезон, за годините 2009/2010 г., 2010/2011 г., 2011/2012 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., като претенцията е също по 500 лв. за всеки отоплителен сезон, а неимуществените вреди са определени като: дългогодишно обидно и унизително отношение, стрес, нерви, притеснение, изнудване.

Съдът е установил, че за отоплителни сезони 2012/2013 г. и 2014/2015 г. на касатора е отпусната целева помощ, след оспорване на изричен отказ на ДСП – Люлин пред съда – решение № 5865/7.10.2014 г., постановено по адм. дело 616/2013 г., от АССГ оставено в сила с решение № 5448/13.05.2015 г., постановено по адм. дело 14405/2014 г. по описа на ВАС и решение № 4678/2.07.2015 г., постановено по адм. дело 1606/2015 г. от АССГ, оставено в сила с решение 8110/1.07.2016 г., постановено по адм. дело № 12636/2015 г. по описа на ВАС. Затова не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, а отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт. Като основание на исковата си претенция обаче ищецът е претендирал незаконосъобразно бездействие на административния орган, каквото в случая не е налице. Претенцията обосновано е приета за неоснователна, поради отсъствие на една от визираните в специалната норма предпоставки.

За отоплителния сезон 2013/2014 г. е налице влязъл в сила отказ на административния орган да бъде предоставена целева помощ, тъй като оспорването на жалбоподателя пред съда е оставено без разглеждане и отказът е влязъл в сила. Не е налице незаконосъобразно бездействие, а влязъл в сила административен акт, с който помощта е отказана, поради което исковата претенция обосновано е приета за неоснователна.

За отоплителния сезон 2015/2016 година е налице съдебно оспорване и не е налице окончателен акт на административния орган, поради което, както се каза в

т. 1 на настоящите мотиви, искът е заведен преждевременно.

Съдът е приел иска за основателен и доказан по отношение претенцията за обезщетяване за отоплителните сезони 2009/2010 г., 2010/2011 г., 2011/2012 г. поради наличие на незаконосъобразно бездействие на административния орган. Този извод на съда не се споделя от настоящия съдебен състав. За посочения период не е установено И. Котрулев да е подавал заявление за отпускане на помощ, каквото е изричното предписание на ППЗСП, поради което не е налице незаконосъобразно бездействие. При отсъствие на заявено искане за административния орган не е съществувало задължение за произнасяне.

Тъй като съдът е приел исковата претенция по т. 1 от настоящите мотиви, за основателна, и ответникът не е обжалвал съдебния акт в тази му част, съдебното решение, с което е признато право на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 200 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането е влязло в сила и е породило правни последици.

В останалата част искът обосновано и законосъобразно е приет за неоснователен и недоказан, поради което обжалваното решение ще следва да бъде оставено в сила в тази част.

Решението обаче е неправилно в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Неоснователни са доводите на касатора относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение в производството пред първостепенния съд. Не е спорно, че в първата инстанция адв. Живков е удостоверил представителната си власт с пълномощно и договор за правна помощ, от съдържанието на които се установява, че адвокатът е оказал безплатна правна помощ и съдействие на И. Котрулев поради затруднено материално положение, т. е. при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно втората алинея на текста: "... ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение", като съдът "определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. "

Искането за присъждане на възнаграждение по този текст обаче следва да изхожда от страната, която има право на разноски, в случая адв. Живков, а не от жалбоподателя.

Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, от адв. Живков лично, не е депозирано пред АССГ, а такова искане се съдържа в жалбата, подадена от И. Котрулев, чрез пълномощника му адв. Живков до АССГ.

Касационната жалба също е депозирана от И. Котрулев чрез адв. Живков, но липсва обжалване от самия адв. Живков, срещу решението на АССГ в частта за разноските, поради което искането на И. Котрулев за присъждане на разноски по делото, представляващи дължимото по силата на чл. 38 ЗА вр. с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като не изхожда от правоимащата страна.

При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение