Решение № 326 от 11.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 969/2013 г.

Решение № 326 от 11.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 969/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Й. Х. Д. за възобновяване на въззивно нохд № 24/2013 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 30/25.02.2013 г. на наказателна колегия на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и е необосновано, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Поддържа, че няма допуснати нарушения и осъждането е законосъобразно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Русенският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 24/2013 г. потвърдил присъда № 275/20.11.2012 г. по нохд № 2571/2012 г. на Русенския районен съд, първи наказателен състав, с която признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 8/9.06.2012 г. в гр. Р. при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол - св. Л. И., като я принудил към това със сила и заплашване. На основание чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 58А, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода и за изтърпяването на това наказание определил първоначален строг режим и затворническо общежитие от закрит тип. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за предварителното задържане и се произнесъл по въпроса за дължимите разноски. Русенският районен съд е разгледал делото по реда на глава 27 НПК "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция". В съдебното заседание на 20.11.2012 г. подсъдимият в присъствието на защитник и след спазване на изискванията по чл. 372 НПК е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на задълбочения анализ и оценка на целия събран на досъдебното производство доказателствен материал съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя, че фактическите положения съответстват на отразените в обвинителния акт и че са установени обективните и субективните признаци на престъплението. Признал е подсъдимия за виновен и при стриктно спазване на изискванията по чл. 373, ал. 12 вр. чл. 58А, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е определил наказание лишаване от свобода, което е намалил с една трета. Въззивната жалба с доводи за явна несправедливост и допълнително развитите за процесуални нарушения и нарушение на закона е основанието за образуване на въззивно нохд № 24/2013 г. Съдът е извършил проверка на процесуалната дейност по събиране и оценка на доказателствения материал и е направил извод, че са спазени правилата по НПК, а с оглед обема и съдържанието е достатъчен, за да бъдат изведени фактическите и правни изводи, които са мотивирали първоинстанционния съд да постанови осъдителна присъда. Обосновал е решението си, че оценката на писмените и гласните доказателствени средства съответства на действителния им смисъл и е извършена според изискванията по чл. 108, ал. 3, чл. 305, ал. 3 и чл. 14 НПК. Отговорил е на всички възражения за допуснати нарушения като е изложил подробни съображения за решението си да ги приеме като неоснователни. В решението си, което съответства по своето съдържание на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК, е изложил подробни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, включително и с позоваването си на ТР № 1/6.04.2009 г. на ВКС за случаите, когато делото се решава по искане на подсъдимия по реда на глава 27 НПК, какъвто е настоящият. Верни са изводите, че наказанието е определено при липса на нарушения на правилата за индивидуализация. Законосъобразно с оглед действителната тежест и значение на относимите обстоятелства, правилно оценени като смекчаващи и отегчаващи, е приложен чл. 54 НК, а размерът от 6 години е определен при спазване на чл. 58а, ал. 1 НК и в съответствие с извършеното и целите по чл. 36 НК. Неоснователно в искането на осъдения се поддържа, че фактическите обстоятелства са решени при отказ да се допуснат доказателства, с което е нарушено процесуалното му право по чл. 55 НПК да прави искания и да представя доказателства. Досъдебното производство е проведено при активното му процесуално участие с предоставена възможност да бъде защитаван от адвокат и да упражни процесуалните си права в пълнота. Събраните доказателства са възможните и достатъчно, въз основа на които са изведени фактическите обстоятелства, които в съдебното производство пред първоинстанционния съд не е оспорил и е признал. Очевидно е, че след като е изразил недоволството си от размера на наложеното наказание е направил възражения, които поддържа и в настоящото производство. Въззивният съд, обаче, е обосновал изводите си за неоснователността им след оценката на доказателствения материал, съответстваща на действителния смисъл, а не само въз основа на направеното признание и данните за предходните осъждания. Задължението за събиране на доказателства съгласно чл. 107 вр. чл. 13 НПК е предвидено както за съда, така и за органите на досъдебното производство, което следва да бъде извършено служебно или по искане на заинтересованите лица. Няма основание да се приеме, че е допуснато нарушение, изразяващо се в отказ да се уважи искане на подсъдимия за събиране на посочени от него доказателства за относими обстоятелства, нито за пропуск в процесуалната дейност на разследващия орган в посочения смисъл. Допускането на доказателства е по преценка на компетентния орган, че ще се установят относими към предмета на доказване обстоятелства, а не защото някоя от страните е направила искане. Поначало няма данни по делото да не е уважено искане на осъдения, с което да е нарушено процесуалното му право. Поддържат се доводи за решаване на делото при непълнота на доказателствата. Това нарушение е очертано с липсата на разпит на лице, чието име е посочено в искането без индивидуализирането му с повече от собственото име и без да са формулирани конкретните обстоятелства, които ще установи, както и на повторни съдебномедицински експертизи, възможността за допускането на които е само при наличието на условията по чл. 153 НПК. Оспорва се и обосноваността на решението с твърденията, че фактическите положения, приети за установени от инстанциите по същество, не съответстват на събраните и проверени доказателства по делото. В производството за възобновяване съгласно чл. 426 НПК се прилагат правилата за касационното производство. Законодателят в чл. 348, ал. 1 НПК е посочил изчерпателно касационните основания, между които не са непълнотата на доказателствата и необосноваността, поради което поддържаните доводи не подлежат на касационна проверка и не следва да бъдат разглеждани. Предвид изложеното за липса на основания по смисъла на чл. 425, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 НПК за отмяна или изменение на въззивното решение искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение