Решение № 9 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 172/2018 г.

Решение № 9 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 172/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Михалев, чрез адв. М. Василева, срещу Решение № 113/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 186/2017 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1040-18-35/21.08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 181-00-579-5/12.07.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Силистра. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се обезсилване на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадения административен акт, като преписката се изпрати на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се присъждане на съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Силистра не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния закон, липса на допуснати съществени процесуални нарушения и обосновано, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема за установено следното: Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Решение № 1040-18-35/21.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра, с което е потвърдено оспорено по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО, Разпореждане № 181-00-579-5/12.07.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ-Силистра, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на В. Михалев е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 25.04.2017 г. до 24.12.2017 г., за срок от 8 месеца, в размер на 86. 67 лева/дневно. Решаващият съд приема, че в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и норми. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че административният орган подробно е обосновал относимостта на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, както и приложимостта на българското осигурително законодателство, съобразено с параметрите на регулацията от регламента при координиране на социалните системи в ЕС. При съобразяване с чл. 6, ал. 2, т. 1 КСО и чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗБДОО за 2017 г., ръководителят на осигуряването за безработица, боравейки с нормирани като "месечни" доходи, е ограничил дохода на жалбоподателя от последната му работа в България до 2600 лв. месечно, т. е. до нормативно определения максимален осигурителен месечен доход. Първоинстанционният съд излага подробни съображения досежно липсата на нарушение на материалния закон и неговата цел. При несъмненото приложение на чл. 62, § 2 във връзка с § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при изчисляване на обезщетенията за безработица е отчетено "изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице". Решаващият съд извежда, че съществена част от механизма, нормиран в националното ни право, за формиране размера на ПОБ, при съблюдаване единствено на дохода от последния завършен осигурителен период /в случая полученото възнаграждение за 6 отработени дни при българския осигурител "ПОКАНИ" ООД гр. Силистра от жалбоподателя/, е и правилото от чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗБДОО за 2017 г. във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 1 и ал. 3 КСО, съгласно което максималният месечен размер на осигурителния доход за 2017 г. е 2600 лева, над които не се дължат осигурителни вноски и не се отчитат при определяне на осигурителните плащания. Обоснован е извод, съобразно който ако се приеме тезата на оспорващия, че прилагането му по отношение на релевирания случай противоречи на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като не обхваща пълния размер на полученото от него възнаграждение, то тогава ще се окаже, че на регламента противоречи и разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 КСО, която също не обхваща пълния размер на дохода, а само 60% от него, като разликата в двата инструмента за ограничаване на дохода е само в начина, по който се игнорира част от този доход - в единия случай като процент, а в другия като абсолютна сума, надвишаваща максималния месечен осигурителен доход от 2600 лева. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Силистра, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Спорен от правна страна е въпроса досежно отпуснатият от административния орган размер на парично обезщетение за безработица и в частност следва ли при определяне на възнаграждението, от което се изчислява този размер, да се съобразява максималния месечен размер на осигурителния доход за Р България, установен в чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗБДОО – 2 600 лева. След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. При изчисляване размера на дължимото обезщетение се съблюдава разпоредбата на чл. 62, § 2 във вр. § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, а именно при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава – членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице. Разпоредбите, постановявайки начина, по който следва да се определи размера на обезщетението и предвид същността на регламента, съгласно легалната дефиниция на чл. 288, ал. 2 от Договора за функциониране на ЕС, като акт с нормативен характер, съдържащ правни норми от общ, абстрактен характер, задължителен в своята цялост и директно приложим във всички държави – членки, се прилагат приоритетно. Предивид посоченото, размерът на обезщетението се изчислява без да се съблюдава среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за законоустановения по българското законодателство 24 – месечен период преди датата на прекратяване на осигуряването, а единствено среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход от последната заетост, независимо от продължителността й, но не повече от 24 месеца. В тази връзка, дерогирането на този изискуем 24 – месечен период води и до отпадане на конкретно обособен помесечен период за изчисляване. Размерът на обезщетението на лицето се определя само от дохода за периода при последната му работа. Горното води на извод, съобразно който в случай, че ако лицето последно упражнява трудова дейност само за част от месеца, осигурителният доход за тези работни дни следва да се вземе предвид при изчисляване на размера на дължимото обезщетение, тоест не се съблюдават доходите само за месеците предхождащи прекратяването на осигуряването, а се взема дохода за целия завършен последен осигурителен период. Когато е посочена обща сума за целия период, среднодневният размер на получаваното възнаграждение се определя, като цялата сума се раздели на броя работни дни за този период. Съответно така полученото среднодневно възнаграждение се умножава по броя на конкретните работни дни за всеки един от отработените месеци. В случай, че е посочена месечна сума за целия период и е необходимо да се определи възнаграждението за определени дни от месеца, посочената месечна сума се разделя на броя на всички работни дни за съответния месец и се умножава по броя на отработените от лицето дни за съответната част от месеца. При получаване на месечен осигурителен доход в размер над максималния осигурителен доход, установен за страната, ежегодно чрез Закона за бюджета на ДОО за съответната година, същият се ограничава до законоустановения максимален размер. В разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е въведено изискването за пропорционално определяне на минималния осигурителен доход, когато лицето не е работило през целия месец, като по аналогия се прилага същият подход за определяне на максималния размер на среднодневното възнаграждение при разделяне на месеца. От изчисления по посочения ред среднодневен размер на получаваното възнаграждение, съгласно чл. 54б, ал. 1 КСО следва да се определи дневното парично обезщетение за безработица в размер на 60 %. Прилагайки този метод на изчисление, пенсионният орган, отчитайки осигурителния доход на оспорващия за периода 13.04.2017 г. до 25.04.2017 г., равняващ се на 1 666, 67 лева, съобразен и съпоставен с размера на максималния осигурителен доход за 2017 г. - 2 600 лева и съответно редуциран до посочената сума, е пресметнал размера на отпуснатото обезщетение за безработица. Изрично е отбелязано, че за посочения период, а и за целия месец април 2017 г. - действително отработените дни от лицето са 6 на брой, а работните дни - 18. Разделяйки максималният месечен размер на осигурителния доход за 2017 г. (2 600 лева) на броя на работни дни за месец април се е получила сумата от 144, 45 лева, която е среднодневното възнаграждение за отработените за съответния месец дни. Предвид действително отработените 6 дни, сумата на осигурителния доход на оспорващия за месец април се получава при умножаване на среднодневното възнаграждение по броя на отработените дни, респективно сумата е 866, 67 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение, като прилагайки тази правна норма Ръководителят на осигуряването за безработица е определил дневният размер на опуснатото на жалбоподателя обезщетение в размер 86, 67 лева (60% от 144, 45 лева). Предвид изложеното, твърденията в касационната жалба, че неправилно е определен размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица, са неоснователни, като първоинстанционният съд правилно е приел, че Решение № 1040-18-35/21.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра е в съответствие с нормите на чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 54а – чл. 54ж от КСО, чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗБДОО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,