Решение № 14448 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11459/2018 г.

Решение № 14448 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11459/2018 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Хидромат" ООД срещу Решение № 4609 от 06.07.2018 г. постановено по административно дело № 8552/2017 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Хидромат" ООД против отказ за преиздаване на разрешение № 116/13.03.2009 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път І-4 "Т.-Б." при км. 250+600-дясно, обективиран в решение по т. 2. 184 на Управителния съвет на Агенция "П. И." /УС на АПИ/ по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г., за който отказ оспорващият е уведомен с писмо изх. № 53-00-4540/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ и е осъдил дружеството да заплати на Агенцията деловодни разноски. В касационната жалба са изложени съображения, че оспорваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че основният спорен въпрос по делото е дали в процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/, на която норма се е позовал ответникът при издаване на оспорвания отказ, и която се отнася до рекламни съоръжения разположени в обхвата на пътя или разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 а НСПП, която се отнася до рекламни съоръжения разположени в обслужващата зона на пътя. Сочи, че по делото са изслушани заключения на съдебно-технически експертизи – основна и допълнителни, последните изготвени от едно и също вещо лице във всяка, от които вещото лице е дало различно становище относно разположението на рекламното съоръжение. Счита, че съдът неправилно е придал тежест и е възприел изводите от едното заключение (подкрепящо обжалвания отказ на АПИ) и напълно е отхвърлил изводите от другото заключение (установяващо съобразяването на законовата разпоредба и обуславящо преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата). Твърди се, че съдебното решение е постановено в несъответствие със събрания по делото доказателствен материал. Счита, че липсва правна и житейска логика да се приеме, че след като са спазени всички законови изисквания при изграждане и въвеждане в експлоатация на рекламното съоръжение, не са настъпили промени в неговото местоположението, не са настъпили промени на пътя, то просто към даден момент вече да не отговаря на изискванията на закона за допустими отстояния. Оспорва се изводът на съда, че и самото разрешение за експлоатация № 116/13.03.2009 г. е издадено за експлоатиране на рекламното съоръжение в обхвата на пътя. Съдът не бил съобразил, че законовата разпоредба въвеждаща понятието "обслужваща зона на пътя" е в сила от 2016 г. Счита, че съдът неправилно е възприел изложените в писмената защита доводи за несъответствие на обжалвания акт, с целта на закона. Моли оспорваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу обжалвания отказ. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът по касация – Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че същата е неоснователна и недоказана, а решението постановено от АССГ, е правилно и обосновано. При постановяване на крайния правен акт, първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е изградил и мотивирал правилни фактически и правни изводи. Счита, че доводите на касатора, че рекламното съоръжение се намира в обслужващата зона на пътя, а не в обхвата му, поради което разстоянието до пътния възел е по – голямо, са неоснователни. Счита, че съдът правилно е приел, допълнителното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което е изготвено след извършен от вещото лице оглед и замерване на място и правилно не е кредитирал първото допълнително заключение, в частта му, с която е прието, че рекламното съоръжение е изградено в обслужващата зона на пътя. Твърди, че издаденото на касатора разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е в обхвата на пътя, а не в неговата обслужваща зона. В този смисъл е и чл. 13, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "б" от Закона за пътищата /ЗП/, като тези разпоредби не предвиждат изграждане на рекламни съоръжения в обслужващи зони на пътя. За такова изграждане е необходимо разрешение за ползване на имота от собственика му, каквото касаторът не представял. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е ирелевантно как първоначално е било поставено рекламното съоръжение. Достатъчно било, към момента на издаване на процесния отказ, съоръжението да не се намира на отстоянието, изискуемо по чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. Моли съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че с Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 116/13.03.2009 г. е разрешено на "Хидромат" ООД да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път І-5 "Т.-Ш.", км. 250+950 дясно. Със заявление вх. № 1061/12.06.2017 г., депозирано в Областно пътно управление - Ш. /ОПУ-Ш./, дружеството е поискало по реда на чл. 17 б от НСПП да му бъде преиздадено разрешение № 116/13.03.2009 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата/обслужващата зона на път І-5 "Т.-Ш.", км 250+950 дясно. С констативен протокол № 56/13.06.2017 г. на служители при ОПУ-Ш. е установено, че рекламното съоръжение на път І-4 "Т.-Б." по разрешение за експлоатация при км. 250+950-дясно, по актуализирано км. положение на 250+600 дясно, функционира от 13.03.2009 г. и е ситуирано на разстояние 217 м. от пътно кръстовище с общински път 40088 за с. Ч.. С решение по т. 2. 184 по протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. УС на АПИ е одобрил проект на писмо до "Хидромат" ООД за отказ за преиздаване на разрешение № 116/13.03.2009 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение изградено на път І-4 "Т.-Б." при км 250+600-дясно. С решение по т. 2. 235 на председателя на УС е възложено да подпише писмата от т. 2. 2 до т. 2. 234. Съдът е посочил, че видно от отбелязването в протокола, на заседанието на комисията са присъствали – председателя на УС и единия от членовете на съвета. Третият член на Управителния съвет към датата на заседанието е бил в редовен годишен отпуск, разрешен със заповед № РД-02-17-2060/16.06.2017 г. С писмо изх. № 53-00-4540/26.06.2017 г., подписано от председателя на УС на АПИ, "Хидромат" ООД е уведомено, че рекламно съоръжение с разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация № 116/13.03.2009 г., намиращо се на път І-4 "Т.-Б." на км. 250+600 – дясно (по актуализирано км положение) е изградено на 217 м. след Пътно кръстовище при км. 250+383 на път І-4 "Т. – Б." с общински път 40088 с. Ч.. Посочен е изрично съставения Констативен протокол № 56/13.06.2017 г., както и че рекламното съоръжение се експлоатира в несъответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП, което противоречи на изискванията на чл. 17 б, ал. 2 от същата. За изясняване на спора от фактическа страна по делото са приети: заключение на основна съдебно - техническа експертиза изготвена от вещото лице Г. Г., оспорено от жалбоподателя, настоящ касатор, две допълнителни съдебно – технически експертизи, неоспорени от страните. Съдът е кредитирал основната и втората от допълнителните съдебно-технически експертизи. Не е кредитирал първата допълнителна съдебно-техническа експертиза, в частта и, с която е прието, че рекламното съоръжение е изградено в обслужващата зона на пътя, като е посочил, че от изявлението на вещото лице в съдебно заседание е станало ясно, че то е направено въз основа на приложения снимков материал. От кредитираните СТЕ съдът е установил, че рекламното съоръжение е разположено в обхвата на републикански път І-4 с направление от запад на изток в С. Б.. Мястото на рекламното съоръжение е на км. 250+950 дясно спрямо посочената посока на пътя (за Ш.). Актуализиранато километрично положение е км. 250+600 и се е наложило след корекции-скъсяване на дължината на пътя в криви. Отстоянието на рекламното съоръжение до най-близкия пътен възел, който е пътното кръстовище за с. Ч. и който е разположен преди рекламното съоръжение е 308 км., като след рекламното съоръжение и в двете посоки в продължение на километри не се намират пътни възли и кръстовища. Извършеното прекилометриране на пътя не е оказало въздействие, имащо за резултат изменение на отстоянието на рекламното съоръжение спрямо предходни/следващи пътни възли и кръстовища. Фундамента на рекламното съоръжение е ситуиран в петата на насипа за пътната конструкция, т. е. рекламното съоръжение се намира понастоящем в обхвата на пътя и по –конкретно в ограничителната 2-метрова ивица по чл. 5, ал. 4 от Закона за пътищата. Напълно е допустимо след монтажа на процесното рекламно съоръжение през 2008 г., в резултат на естествените процеси на ерозия и натрупвания да са настъпили промени в отделните пътни параметри, водещи до отместване на зоните, нормативно определени като "обхват на пътя" и "обслужваща зона на пътя". Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна и позовавайки се на Решение № 8270/19.06.2018 г. по дело 5012/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Решение № 8303 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2018 г. по описа на Върховния административен съд, че актът, който пряко и непосредствено засяга правата и интересите на дружеството, не е писмо изх. № 53-00-4540/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, а отказът на УС на АПИ, обективиран в решение по т. 2. 184 по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г. В тази връзка посочил, че писмо изх. № 53-00-4540/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има само уведомителен характер, поради което следва да се квалифицира като писмено съобщение за издаването на акта по чл. 61, ал. 2 от АПК. С оглед предмета на делото, съдът е посочил, че административният акт е издаден от компетентен орган, при наличие на необходимия кворум и мнозинство. Издаден е в предвидената от закона писмена форма. Посочил е, че мотивите на акта се съдържат в одобреното от УС на АПИ и подписано от председателя на УС на АПИ писмо изх. № 53-00-4540/26.06.2017 г. Изложените фактически и правни основания за постановения отказ са достатъчно ясно и конкретно формулирани и дават възможност на адресата да организира защитата си. Конкретни мотиви се съдържат и в констативен протокол № 56/13.06.2017 г., към който изрично препраща уведомителното писмо на председателя на УС на АПИ, като по този начин същите са приобщени към мотивите на постановения отказ. Посочил е, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, даващи основание за неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Заявлението на "Хидромат" ООД за образуване на административното производство по преиздаване на разрешение на експлоатация № 116/13.03.2009 г. е депозирано в законоустановения срок. Приел е, че като е отказал да преиздаде разрешение за специално ползване на пътищата по заявлението на "Хидромат" ООД, административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че според императивното изискване на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, за да бъде издадено разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на пътя е необходимо последното да отстои не по-малко от 1500 м. от пътни възли за автомагистралите и скоростните пътища и 500 м. от пътни възли и кръстовища – за останалите пътища. Посочил е, че констатациите за местоположението на рекламното съоръжение направени в хода на административното производство са се потвърдили от основното и от допълнителното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което е изготвено след извършен от вещото лице оглед и замервания на място. Изложил е съображения, че съгласно чл. 5, ал. 2 - 4 от ЗП обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Обхватът на пътя по дължината на пътните съоръжения за преместване на препятствия и над тунелите включва хоризонталната проекция на съоръжението върху терена и ограничителните ивици от двете страни на тази проекция. Ограничителните ивици по ал. 2 и 3 са с широчина до 2 м. всяка. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗП обслужващата зона на пътя обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м. при автомагистралите и 50 м. при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. Обхватът на пътя и обслужващата му зона се измерват хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя. Приел е, че доколкото вещото лице, въз основа на извършените замервания на място е посочило, че фундаментът на рекламното съоръжение е ситуиран на насипа на пътната конструкция, то следва да се приеме, че същото попада в обхвата на пътя и по - точно в ограничителната 2-метрова ивица по чл. 5, ал. 4 от Закона за пътищата и за него са приложими условията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. Изложил е съображения, че тъй като фактът, къде е разположено рекламното съоръжение не е спорен по делото, то следва да се приеме, че местоположението му не съответства на изискуемото се по закон отстояние от 500 м. от пътни възли и кръстовища. Отбелязал е, че и самото разрешение за експлоатация № 116/13.03.2009 г. е издадено за експлоатиране на рекламно съоръжение в обхвата на пътя. Ирелевантно към законосъобразността на оспорения отказ е дали първоначално рекламното съоръжение е било поставено на по-голямо разстояние, дали са настъпили промени на пътя, дали са налице естествените процеси на ерозия и натрупвания, които да са променили параметрите на пътя. Достатъчно е, че към момента на издаване на процесния отказ съоръжението не се намира на разстоянието, изискуемо се по чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. Подробно е обсъдил доводите на жалбоподателя, настоящ касатор, че отказът не съответства на целта на закона. В тази връзка е посочил, че тази цел е изразена в текста на чл. 2 ЗП, където е посочено, че пътищата образуват единна пътна мрежа и служат основно за превоз на пътници и товари; пътната мрежа се развива съобразно транспортните и социалните потребности на обществото, инфраструктурата на населените места и изискванията в нормативните актове, свързани с националната сигурност, опазването на околната среда и безопасността на движението. Тоест, пътят е предназначен за превоз, който да бъде извършван природосъобразно и безопасно. Рекламната дейност не е сред целите на закона, тя се явява вид негово използване, който е специален и именно доколкото е вън от предназначението на пътя като такъв, разпоредбите относно това специално използване не следва да бъдат тълкувани разширително. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че актът който засяга правата и интересите на дружеството не е писмо изх. № 53-00-4540/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, а отказът на УС на АПИ, обективиран в решение по т. 2. 184 по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение т. 2. 184 по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г. на УС на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път І-4 "Т.-Б." при км. 250+600-дясно, поради което това е административният акт, който следва да подлежи на съдебен контрол, тъй като той засяга правата и интересите на дружеството. Възлагането на правомощието за подписване на писмата на председателя на УС на АПИ (т. 2. 235 от Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г.) не делегира правомощие на председателя да издава отказите. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 13290/31.10.2018 г. по адм. дело № 6460/2018 г. по описа на ВАС, Решение № 14058/16.11.2018 по адм. дело № 7842/2018 г. по описа на ВАС, Решение № 12567/17.10.2018 г. по адм. дело № 5626/2018 г. по описа на ВАС. П. съдът е приел, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спорът по делото, с оглед наведените касационни основания, е относно приложението на материалния закон и обосноваността на съдебния акт. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че обжалваният отказ за преиздаване на разрешение № 116/13.03.2009 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път І-4 "Т.-Б." при км. 250+600-дясно, обективиран в решение по т. 2. 184 на УС на АПИ по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г. е законосъобразен. Решението не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. Неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон. Изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения /РС/ са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. Детайлна регламентация на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 – 17 б от НСПП. В чл. 26, ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Сред тях основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), ЗП, подзаконовите нормативни актове за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища. Тези условия са доразвити в Г. трета от Наредбата "Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони" относно РС. С. законовата уредба на изграждането и експлоатацията на РС е приета с оглед осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения. В случая касаторът е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17 б НСПП. Съгласно разпоредбата на чл. 17 б, ал. 2 НСПП, разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение се преиздава за нов 10 - годишен период, когато са спазени изискванията на чл. 15 от същата и след заплащане на съответните такси. Спорът по делото се свежда до това, къде е разположено процесното РС – в обхвата на пътя или в обслужващата зона на пътя и съответно коя разпоредба е приложима за преиздаване на разрешението за неговото ползване. Съответно дали е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП, както е посочил административният орган или чл. 15, ал. 1, т. 2 а от същата наредба. Касаторът твърди, че РС е разположено в обслужващата зона на пътя, поради което за преиздаване на разрешението за експлоатация на РС е приложим чл. 15, ал. 1, т. 2 а НСПП. Това негово твърдение се явява неоснователно и се опровергава от събраните по делото доказателства, вкл. втората допълнителна съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от него и правилно е кредитирана от съда. Безспорно е установено от съдебно-техническите експертизи, вкл. извършените оглед и замерване на място от вещото лице Г., че РС попада в обхвата на пътя и по - точно в ограничителната 2-метрова ивица по чл. 5, ал. 4 от ЗП. Изводите на първоинстанционния съд в тази връзка са правилни. Правилно съдът не е кредитирал първото допълнително заключение в частта му относно местоположението на РС, тъй като този извод вещото лице е направило въз основа на снимков материал, а не след направен оглед и измерване на място. Неоснователно касаторът твърди, че двете допълнителни експертизи, макар и изготвени от едно и също вещо лице си противоречат. По делото е установено на какво се дължи това противоречие. От основната и допълнителната СТЕ ясно и безпротиворечиво се установява, че РС е разположено в обхвата на пътя. Изводът на съда относно местоположението на РС се базира на събраните по делото доказателства, и не се опровергава от нито едно от тях. Правилно съдът е отбелязал, че Разрешение № 116/13.03.2009 г. е издадено за експлоатиране на РС попадащо в обхвата на пътя. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато рекламното съоръжение в обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища. В случая РС се намира на републикански път и от доказателствата по делото безспорно е установено, че то отстои на разстояние по - малко от 500 м. от пътен възел. Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че между посоченото в писмо изх. № 53-00-4540/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ и Констативен протокол № 56/13.06.2017 г е налице несъответствие относно това дали РС се намира преди (както е посочено в КП) или след (както е посочено в писмото) пътно кръстовище с общински път 40088 за с. Ч.. Това несъответствие в случая, с оглед безспорно установения по делото факт, че РС попада в обхвата на пътя, не се е отразило на законосъобразността на издадения отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС, тъй като НСПП не прави разграничение и изисква отстояние от пътни възли и кръстовища 500 м. Следователно не са били налице условията за преиздаване на разрешителното и правилно е отказано издаването на такова. Разпоредбата на чл. 17 б, ал. 2 НСПП, предвижда, че разрешение за експлоатация на РС се преиздава ако са налице условията на чл. 15 НСПП. Това означава, че в производството по преиздаване следва отново да се извърши проверка за наличие на предпоставките в посочената разпоредба за издаване на разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение. В този смисъл Решение 6236/14.05.2018 г. по административно дело 14786/2017 г. по описа на ВАС и Решение 2790/03.05.2018 г. по административно дело 14096/2017 г. по описа на ВАС. Н. е възможно и житейски логично, да са настъпили такива промени, вкл. в резултат на естествени природни процеси, който да са довели до промяна на отстоянието на РС от пътя и същото вече да не отговаря на изискванията за отстояние или да попада в обхвата на пътя. Поради тази причина доводите на касатора, че е невъзможно при издаване на разрешението РС да е отговаряло на нормативните изисквания, а сега да не отговаря, са неоснователни. По делото е установено, че фундамента на РС е ситуиран в петата на насипа на пътната конструкция. В процесния случай вещото лице Г. е посочило, че е напълно допустимо след монтажа на процесното рекламно съоръжение през 2008 г., в резултат на естествените процеси на ерозия и натрупвания да са настъпили промени в отделните пътни параметри, водещи до отместване на зоните, нормативно определени като "обхват на пътя" и "обслужваща зона на пътя". По делото е безспорно установено, че към датата на подаване искането за преиздаване на разрешението са експлоатация на РС, то попада в обхвата на пътя и не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. Изводите на първоинстанционния съд за съответствието на обжалвания отказ с целта на закона са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите на касатора относно неправилното възприемане от страна на съда на доводите му относно несъответствието с целта на закона. Отказът на АПИ да преиздаде разрешението на експлоатация на РС е поради липсата на законовите изисквания за неговото местоположение. Фактът, че към датата на монтирането му – през 2008 г. съоръжението е отговаряло на нормативните изисквания, не води до извод, че и към настоящия момент – след 10 години, положението е същото. Целта на закона е пътната мрежа да се развива съобразно транспортните и социалните потребности на обществото, инфраструктурата на населените места и изискванията в нормативните актове, свързани с националната сигурност, опазването на околната среда и безопасността на движението. Касаторът не е лишен от правото да ползва РС, въпреки че е негов дългогодишен ползвател и не това е целта на закона. РС не отговаря на нормативните изисквания, поради което именно с оглед и целта на закона, е отказано преиздаване на това разрешително. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди "Хидромат" ООД да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение