Решение № 1766 от 16.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [улица], против Решение 626/10.05..2022 г. по адм. дело 399/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че от първоинстанционния съд не са взети предвид съображенията, развити от лечебното заведение, касаещи факта, че към датата на издаване на административния акт е налице изменение на Приложение 17 към НРД, в сила от 01.04.2021 г., което включва в диагностично- лечебния алгоритъм на КП 104 освен ПСР- теста и бързия тест за инфекцията COVID 19 SARS-CoV-2. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Бургас, чрез главен юрисконсулт П. Демирева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-687/17.05.2021 г. на директора на РЗОК- Бургас, с която на УМБАЛ "Бургас" АД, на основание чл.74, ал.5 от 330 и чл.422, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., са наложени 33 санкции финансова неустойка" в размер на по 200 лева за всяко нарушение на разпоредбата на чл.55, ал.2, т.2, т.3 от 330 и чл.292, т.6, т.7 от НРД за медицинските дейности за 2020- 2022 г. Съгласно т.7 от Протокол 235/26.03.2021 г. /по чл.74, ал.3 от ЗЗО/, здравноосигуреното лице е хоспитализирано в УМБАЛ Бургас" АД по Клинична пътека /КП/ 104 Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с усложнения, в периода 12-19.01.2021 г., с окончателна диагноза: COV1D - 19, идентифициран вирус, код U 07.1. Констатирано е нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ - незавършена клинична пътека поради неизпълнена основна диагностична процедура. Видно от направлението за хоспитализация към ИЗ, като основна диагностична процедура е кодирано изследването с код 91.92 /други лабораторни изследвания/ - изследване за различни инфекциозни причинители. Съгласно изискванията на алгоритъма на КП 104, изпълнителят задължително отчита тази процедура, независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на министъра на здравеопазването и имащо сключен договор с НЗОК за ВСМДИ Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19", е извършено това изследване. Установено е, че към проверената медицинска документация не е приложен положителен резултат от проведен PCR тест. Проверката в Национална информационна система за борба с COVID - 19 показва, че на тази пациентка не е извършен PCR тест за доказване на COVID - 19 инфекция. Съгласно констатациите, описани от т.8 до т.39 от Протокол 235/26.03.2021 г., 33 лица са хоспитализирани в УМБАЛ Бургас АД по КП 104 Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с усложнения", с окончателна диагноза: COVID-19, идентифициран вирус, код U 07.1. Към проверената медицинска документация на тези здравноосигурени лица са приложени резултати от проведени PCR- тестове, които са отрицателни. Резултатите от теста не потвърждават диагнозата COVID -19, идентифициран вирус, код U 07.1, поради което тази диагноза не е доказана. Съдът е приел за безспорен фактът, че пациентите по точки от 1 до 33 от заповедта са приети в "УМБАЛ Бургас АД по Клинична пътека 104 - "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с усложнения" и че са хоспитализирани въз основа на извършен положителен тест за антигени, както и че проведените в хода на лечението PСR тестове са отрицателни, като по отношение на пациента с ИЗ 675 ( т.1 от заповедта) PСR тест изобщо не е извършен. Съдът, по повод възражението на жалбоподателя, се е мотивирал, че Заповед РД-01-724/22.12.2020 година не съдържа критерии за хоспитализация, не предвижда реда за оказване на болнична помощ на лица с установена COVID-19 инфекция, нито реда за диагностициране на лица със съмнения за такава, в частност - потвърждаване на окончателна диагноза. С промяната от 01.04.2021 г. е въведена възможност за диагностициране на заболяването освен с PCR тест и с бърз антигенен тест, т. е. за хоспитализирани през м. декември 2020г. и м. януари 2021 г. пациенти доказването на заболяването е било възможно единствено чрез PCR тест, като част от алгоритъма на клиничната пътека 104. С изменението антигенният тест е предвиден като алтернатива при преценка наличие на предпоставки за хоспитализация на пациента, но той не може да бъде единствен индикатор при определяне на окончателната диагноза. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че предвид обстоятелството, че по отношение на всички пациенти, лекувани по клиничната пътека, не е проведено изследване с PCR тест за доказване на COVID-19, а са извършени бързи антигенни тестове, лечебното заведение не е изпълнило изискванията на диагностично-лечебния алгоритъм /ДЛА/, който е задължителен компонент на КП и липсва основание за плащане на предоставената БМП от бюджета на НЗОК. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по наведените от него възражения за приложение на Заповед РД-01-724/22.12.2020 година, издадена от министъра на здравеопазването, с която се приравняват резултатите от ВСМДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19" и тест за откриване антиген на SARS-CoV-2. Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд и смята, че със Заповед РД-01-724/22.12.2020 година, която представлява общ административен акт, издадена от министъра на здравеопазването, не се променя алгоритъма на клиничните пътеки, разписан в съответния НРД за МД, който по своя характер е подзаконов нормативен акт и има задължителен характер за НЗОК, изпълнителите на медицинската помощ и здравноосигурените лица. По силата на чл. 280 НРД за МД 2020 2022г., изпълнителят на болнична медицинска помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл.288, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., клиничната пътека е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. В съответствие с нормата на чл.352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП при условие, че са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП и са изпълнени условията за завършена КП. При анализа на Заповед РД-01-724/22.12.2020 г. на министъра на здравеопазването се установява, че тя има за предмет на регулиране реда и начина за регистрация на лица, установени с COVID-19 инфекция, във връзка с поставянето им под карантина, както и контрола по спазване на мерките по отношение на тези лица. В Критериите за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2, обективирани в Приложение 2 към т.6 от Заповед РД-01-724/22.12.2020 година, издадена от министъра на здравеопазването, не са посочени хипотези на отчитане на дейности на клинични пътеки. По отношение на лечебните заведение е предвидено, че същите са приложими при първоначален преглед / триаж за прием на пациенти или за изследване на персонал със симптоми за COVID 19 в лечебни и в социални заведения. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи налагането на санкции на лечебното заведение за болнична помощ. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,