Решение № 15821 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6696/2018 г.

Решение № 15821 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6696/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с 284 от ЗИНЗС. Образувано е по частна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрк. Попова, против определение № 194 от 13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 326/2017 г. по описа на Административен съд – Враца, с което в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК е отхвърлено искането на ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подадени са и две касационни жалби от А. Велков, едната чрез адв. Димитров и втората лично от него, против решение № 74 от 26.02.2018 г. постановено по адм. д. № 326/2017 г. по описа на Административен съд- Враца. Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно. Посочва, че неправилно решаващия съд е приел липсата на елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата, както по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ така и по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Счита, че неправилно е прието, че искът е недоказан, без да се вземат предвид събраните доказателства и без да се прецени големия обем медицинска документация. Непредоставянето на необходимата му дентална помощ е нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Във втората си касационна жалба Велков анализира събраните доказателства и цитира части от ПРЕПОРЪКА REC(2006)2 на Комитета на министрите на Държавите членки относно Европейските правила за затворите приета на 11.01.2006 г. Иска отмяна на решението и уважаване на исковата му претенция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано и подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, както и на частната такава. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, както и на обжалваното определение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 284 ЗИНЗС е отхвърлен предявения иск на А. Велков против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора в гр. Враца в периода 28.03.2017 г. –16.05.2017 г. (датата на предявяване на исковата молба )., изразяващи се в неосигуряване на възможност за направата на панорамна ренгенова снимка на зъбите му. Съдът е приел, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че по делото не е установено по безпорен и категоричен начин незаконосъобразно бездействие или действия на администрацията на затвора, което може да се дефинира като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Установено е, че макар и със закъснение искането на ищеца за ренгенова снимка на зъбите е изпълнено, но не е установено защо е била необходима тя. Не е доказано, че тя е искана от стоматолога на затвора, който касаторът е посещавал или от друго лице осъществяващо дентална помощ извън затвора, както и че е следвало същата да се изготви в определен срок. Установено е също така, че той не е искал и заявявал желание да посещава на 28.03.2017 г. стоматолог за оказване на дентална помощ, така както твърди в исковата си молба. Не е установено също така, че по-късно направената снимка е довело до забавяне на лечението му, което от своя страна да му причини продължителен дисконфорт и търпене на неприятни изживявания. Като недоказан предявения иск е отхвърлен изцяло. Решението на съда е правилно. То не е постановено в нарушение на материалния закон и не е необосновано, така както се твърди в касационните жалби. т. е. не са налице касационните основания по чл. 209 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд. Предявения от Велков иск по чл. 284 от ЗИНЗС е за обезщетение е за неимуществени вреди, ведно със законната лихва вследствие на претърпени болки и страдания от неосъществена дентална услуга в Затвора – Враца, дължаща се на бездействието и незаконосъобразни действия на администрацията да му осигурят медицинска помощ за лечение на зъбите му. Правилно първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация за процесния период от 28.03.2017 г. до 16.05.2017 г. изразяващо се неосигуряване на дентална услуга. Фактическата обстановка установена по делото съответства на събраните писмени и гласни доказателства, които съдът подробно е анализирал и е изложил мотиви. Настоящата съдебна инстанция споделя изложените мотиви, които са обстойни и съответстват на установеното по делото, което прави обжалваното решение обосновано и мотивирано. Правилно са тълкувани разпоредбите на чл. 3 и чл. 128 ЗИНЗС, към които препраща специалния ред по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са регламентирани от Наредба № 2/10 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода и изричните разпоредби на чл. 134 и сл. ЗИНЗС. Ограничението и неудобството, причинени на А. Велков от настаняването му в затворническо заведение не е довело до уронване на човешкото му достойнство във връзка не оказване на дентална помощ, напротив установено е, че такава му е оказвана от св. Кътев, стоматолог при затвора, както и че през месец август на 2016 г. е отказал преглед при стоматолог( писмо и извадка от дневник за посещения на стр. 86.). Разпитаните св. Петров и Диманов видно от протокола от съдебно заседание от 25.01.2018 г. подкрепят казаното от д-р Кътев и не установят нещо различно от приетото в мотивите към съдебния акт, противно на твърдяното в касационната жалба. С оглед на установеното обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че искът не е доказан по несъмнен и категоричен начин. Не е установено да са причинени претендираните от Велков неимуществени вреди или пък тези вреди да са следствие или в пряка и непосредствена причинна връзка от бездействие на затворническата администрация. Решението като правилно, следва да се остави в сила. Частната жалба, депозирана от представител на ГД "ИН" срещу определение № 194 от 13.04.18 г. на АС- Враца е допустима, но неоснователна. Съдът е оставил без уважение искането на ответника за допълване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС. Правилни са изводите на съда относно наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Производството по делото е водено по специалния ред по чл. 284 ЗИНЗС и затова се изключва прилагането на общите разпоредби на чл. 78 ГПК. В чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение и доколкото разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС се явяват специални по отношение на общите, те изключват приложението на чл. 78 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,