Решение № 590 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12477/2011 г.

Решение № 590 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12477/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на кмета на община Варна против решение № 1929/21.07.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2769/2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът Иво Йосифов Артименков писмено оспорва жалбата. Ответниците ОС - Варна и Анелия Христова Артименкова не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустими - подадени по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отменено Решение № 1732-13 по протокол № 17/13, 14.10.2009 г. на Общински съвет - Варна, прието повторно с Решение № 1809-2 по протокол № 18/13.11.2009 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП - ПУР на СО "Ален мак" в частта засягаща ПИ 2730 и ПИ 2731, урегулирани като УПИ II-2730, 2731 в кв. 22 (представляващ ПИ с идентификатор 10135.2515.3729 по действащата в момента КК). За да постанови този резултат, съдът е приема, че решението в обжалваната му част е взето в нарушение на материалния закон и на принципа за съразмерност. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че за процесните имоти е налице влязъл в сила ПРЗ, който в частта на плана за застрояване е приложен по смисъла на § 22, т. 2 ЗР на ЗУТ, защото изградената по Разрешение за строеж № 458/29.06.2005 г. вилна сграда е въведена в експлоатация по надлежния ред. От неоспореното по надлежния ред заключение на тричленна експертиза се установява, че процесната улица е предвидена за разполагане почти изцяло в имотите на жалбоподателя и е възможен друг вариант за проектиране, при който засягането на имотите от двете страни на улицата е по-пропорционално и съразмерно. Тези безспорни установявания налагат извода, че одобреният ПУП-ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен като противоречащ на разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 6, ал. 2 и ал. 3 АПК и чл. 125, ал. 4 ЗУТ, първата въвеждаща принципа за икономично осъществяване предвижданията на плана и възможност за целесъобразно устройство на територията, а втората, установяваща императивно изискване за съобразяване при одобряването на проекта за подробен устройствен план разрешените по преходен подробен план строежи. Неразглеждането и несъобразяването в оспорения ПУР на постигащите целта на закона по-благоприятни възможности за процедиране, представлява нарушение на принципа за съразмерност, водещо до материална незаконосъобразност на административния акт, както правилно приема първоинстанционният съд. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,