Решение № 5651 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2019 г.

Решение № 5651 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Спирдонов, в качеството му на председател на Общински съвет - Велико Търново, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Стефанова, срещу решение № 188 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 903 по описа за 2018 г. на административен съд - Велико Търново. С него по протест на заместник окръжен прокурор на ОП - Велико Търново е отменена Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Велико Търново, приета с решение № 365 от 16.12.2004 г. на общински съвет Велико Търново. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния закон, както и поради необоснованост. Моли съдът да го отмени и постанови друго решение по съществото с отхвърляне протеста на заместник окръжния прокурор на ОП - Велико Търново. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - окръжен прокурор на ОП - Велико Търново не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с протест от заместник окръжен прокурор на ОП - Велико Търново в производство по реда чл. 185 и сл. от АПК, а именно срещу Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Велико Търново, приета с решение № 365 от 16.12.2004 г. на общински съвет Велико Търново. В мотивите на постановеното съдебно решение административният съд е посочил, че е сезиран с протест срещу подзаконов нормативен акт, като оспорването е осъществено от лице, което има активна процесуална легитимация в изпълнение на чл. 186, ал. 2 от АПК. При разглеждане на спора по повод основателността на спора е приел, че подзаконовия нормативен акт е приет от компетентен орган, в рамките на делегираните му от закона правомощия по чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в рамките на материалната и териториалната му компетентност. При това съдът е анализирал приложимата редакция на посочената разпоредба от ЗМСМА. Освен това е посочил конкретно, че са спазени изискванията за форма и структура на подзаконовия нормативен акт, съобразно изискванията на ЗНА и Указ № 833 за прилагане на ЗНА (обн., ДВ, бр. 39/1974 г.). При издаването на оспорената наредба съдът е приел, че са спазени конкретно тези по чл. 10, чл. 11 и чл. 13 от цит. Указ, в приложимата редакция, за изготвяне на план от органа, който трябва да издаде акта и това представлява внесеното от председателя на ОбС Предложение за приемане на нова наредба. Освен това проектът е бил придружен от мотиви, съобразно чл. 28 от ЗНА, в приложимата редакция. Въпреки това, съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като конкретно се явяват нарушени тези, уредени в чл. 2а от ЗНА (ред., ДВ, бр. 55/2003 г.). Липсват доказателства проектът на наредбата да е доведен до знанието на заинтересованите лица чрез посочените в тази разпоредба начини – изпращането му до представителни организации на тези лица, публикуването му в средствата за масово уведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин. Освен това не е спазен и срокът посочен в нормата за това, понеже предложението на Председателя на ОбС е внесено с дата от 25.10.2004 г., а наредбата е приета на първо четене на 04.11.2004 г. Административният съд е направил и задълбочен анализ на характера и предназначението на обявяването и обсъждането на проекта за наредбата, като липсата на доказателства за това не може да бъде преодоляно с твърдението, че е минал значителен период от приемането на същата и протестирането й по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Обосновал е извод, че е съществено нарушен реда за приемане на подзаконови нормативни актове, който е регламентиран тача, че да гарантира обективността, безпристрастността и качеството на актовете, приемани от общинските съвети. Това е основание за незаконосъобразност, съгласно чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено като при постановяването му не са нарушени материалния и процесуалния закони. Освен това съдът е обосновал акта си с всички събрани по делото доказателства, които е посочил и обсъдил. Касационното възражение, че е представена цялата административна преписка по повод издаването на наредбата, като в нея се съдържат протоколи от постоянните комисии по повод осъществяване на процедурата по приемане и изменение на същата, а те не са обсъдени от съда, е неоснователно. Тези протоколи, както и тези под № 50/20.04.2015 г. и под № 60/20.04.2015 г. на същата и друга комисии, представени с касационната жалба са неотносими към спора, понеже те са част от други административни производства по изменение на приетата и действаща наредба. Неоснователен е и вторият касационен довод, че съдът не е отчел обстоятелството за направено обсъждане, установимо с представения и приложен към предложението при второто четене, протокол № 9 от 24.11.2004 г. от работна среща между Председателя на ОбС и управителния и контролен съвет на сдружението на кметовете и кметските наместници "Янтра - 2001" и конкретно т. 4 от него. Този извод на настоящия съдебен състав се обосновава от неизпълнението на приложимата разпоредба на чл. 2а (отм.); от ЗНА, чиито изисквания са както относно начина на довеждане до знанието на заинтересовани страни, така и за по-широкия техен кръг и за спазването на посочения срок затова. Цитираният протокол в касационната жалба не може да бъде възприет като изпълнение на изискванията на посочената разпоредба. Следва да се посочи също, че по този начин ще бъде спазен принципа за откритост и съгласуваност, който има проявление и спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи на първо място органа, в чиито правомощия е да приеме или не дадения проект. Обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение