Решение № 14446 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2014 г.

Решение № 14446 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Правда Пъшова Генова от гр. Плевен, чрез процесуалния й представител адв. Атанасова, срещу решение N 276 от 13.01.2014 г. по адм. дело N 4803/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Касационната жалбоподателка излага съображения за неправилност на решението поради необоснованост. Съдът не обсъдил представени и приети по делото доказателства, които доказвали основателността на жалбата й срещу решение N 89 от 10.04.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Съдът не изложил собствени мотиви, а е препратил към мотивите на обжалвания административен акт, преразказал разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Наред с това, решението е недопустимо по отношение на община Плевен, която неправилно е конституирана като заинтересована страна и в административното производство и пред съда. Иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на Правда Генова, като се приеме за установено, че спрямо същата е осъществена дискриминация чрез тормоз и преследване по признак "лично положение" от страна на Габриела Аспарухова, заемаща длъжност директор на Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания (ЦСРИДУ) - Плевен, както и да бъде обезсилено решението по отношение на община Плевен.

ответната страна Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния представител юриск. Милушева оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение.

Ответната страна Габриела Аспарухова, директор на ЦСРИДУ - Плевен, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита решението на КЗД, както и обжалвания съдебен акт за законосъобразни.

Ответната страна община Плевен чрез процесуалния си представител юриск. Костадинова оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. След приключване на о. с. з. на 13.10.2014 г. по делото е постъпила молба от касационната жалбоподателка изпратена по пощата, като няма данни за получаването й във ВАС. В молбата касационната жалбоподателка посочва, че не е осъществила контакт с адвокатката си и не могла да се яви на заседанието от 13.10.2014 г., защото трябвало да се яви на медицински преглед. Не е налице основание за отмяна на определението за даване на ход по съществото на спора. Съгласно чл. 139, ал. 1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Изискването на закона е кумулативно - и адвокатът и страната да не могат да се явят. В случая няма данни адвокат Атанасова да не може да се яви по обективни причини. Същото се отнася и за касационната жалбоподателка, защото в амбулаторния лист и болничния лист не е посочено, че не може да се явява пред органите на съдебната власт по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред КЗД е образувано по жалба от 11.02.2011 г. и допълнение към нея от 09.03.2011 г. с оплаквания за проявена спрямо нея дискриминация, изразяваща се в упреци за непрофесионализъм и слаба трудова дисциплина, проверки и прекратяване на трудовото й правоотношение от страна на директора на ЦСРИДУ - Плевен Габриела Аспарухова.

КЗД е постановила решение N 89 от 10.04.2012 г. по преписка N 50/2011 г., с което е приела за установено, директорът на ЦСРИДУ - Плевен Габриела Аспарухова спрямо Г. Аспарухова: 1. не е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД по признак "лично положение"; 2. не е осъществила дискриминация под формата на "преследване" по признак "лично положение" по смисъла на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДикср. и 3. не е осъществила дискриминация под формата на "тормоз" по признак "лично положение" по смисъла на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДикср., като е оставила без уважение жалбата на Генова като неоснователна и недоказана.

От фактическа страна е установено, че П. Генова е назначена на длъжността "психолог" с място на работа община Плевен - ЦСРИДУ, съгласно трудов договор от 23.12.2009 г. Впоследствие с допълнително споразумение от 02.07.2010 г. трудовото правоотношение с Генова е изменено, като неин работодател става Центърът за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания. КЗС подробно е обсъдила оплакванията за осъществен психически тормоз чрез възпрепятстване изпълнение на служебните задължения на Генова, а впоследствие и уволнението й поради съкращаване на щата. Оплакванията на Генова се свеждат до това, че:

1. Габриела Аспарухова, в качеството й на директор на ЦСРИДУ, е допуснала техническа грешка при уведомяване на НОИ за промяна на БУЛСТАТ на осигурителя, поради промяна на работодателя, а това довело до забавяне изплащането на обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателката;

1. Аспарухова обжалвала три болнични листа съответно от 01.07.2010 г., 12.07.2010 г. и 27.08.2010 г., представени от Генова, поради което последната се почувствала обидена, унижена и огорчена, и поради това, че на други нейни колеги болничните листове не са били проверявани;

1. За периода 15.11.2010-11.12.2010 г. Аспарухова зачеркнала в графиците предварително планирани от Генова консултации с пациенти - деца, в резултат на което консултациите отпаднали; Аспарухова е изисквала от Генова доклад за работна среща в СОДГ N 11 "Теменуга" на 23.11.2010 г., а такъв доклад не е поискан от друг колега (г-жа Василева) за първите две срещи; на проведена среща на 08.12.2010 г. Аспарухова е направила проверка на знанията и уменията на петгодишно дете, с което Генова току що била приключила работа и според последната това не било редно; Генова не била уведомена за резултатите от проверки, образувани срещу ЦСРИДУ от различни органи по нейни сигнали, като по този начин тя била лишена от достъп до информация; Аспарухова била упражнявала системен и тенденциозен психически тормоз, както и вмешателство в професионалните отговорности на Генова, като еднолично била променяла методиката за организиране на работата по предоставяне на социална услуга в общността - ЦСРИДУ, Генова твърди също така, че уволнението е акт на преследване от страна на Аспарухова, предизвикано от жалбите на касационната жалбоподателка до кмета на общината.

Административният орган е изложил съображения, че не се е установило по-неблагоприятно третиране на Генова в сравнение с други служители в ЦСРИДУ, както и че всички предприети действия от страна на Аспарухова по отношение на Генова са в кръга на правомощията на първата като директор на Центъра за упражняване на ежедневен контрол върху дейностите, осъществявани в заведението, и не могат да се квалифицират като пряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Съгласно новото длъжностно разписание на ЦСРИДУ, утвърден от кмета на общината, длъжността "психолог" е препоръчителна, а не задължителна, поради което прекратяване на трудовото правоотношение с Генова не представлява преследване по смисъла на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДикср. КЗД приема за недоказани оплакванията на Генова за системен психически тормоз и вмешателство в професионалните задължения от страна на Аспарухова, която е осъществявала законосъобразна дейност на контрол спрямо трудовата дейност на касационната жалбоподателка.

С първоинстанционното решение съдът е възприел изцяло фактическата обстановка, установена пред КЗД, и като приел решение на КЗД за съобразено с материално-правните разпоредби на специалния ЗЗДискр., е отхвърлил жалбата Генова срещу него.

I. Съдебното решение е недопустимо в частта, в която е постановено спрямо община Плевен.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебния акт касационната инстанция следи служебно и без наведени оплаквания в този смисъл. Касационният жалбоподател не може да навежда като касационни оплаквания нарушения допуснати спрямо други страни в съдебното производство, нито може да черпи права от нарушението на чужди права.

Община Плевен не е конституирана като страна в административното производство, което видно от разпореждането на председателя на КЗД за образуване на административна преписка (л. 47), призовките за откритото заседание пред Комисията (л. 110 - 111), доклада на докладчика по преписката (л. 113), протокола от заседанието от 19.10.2011 г. (л. 122-129), както и от обжалваното решение на КЗД. Като надлежни страни в административното производство са посочени Правда Генова, жалбоподател и Габриела Аспарухова, ответна страна. Въпреки това процесуален представител на община Плевен юрисконсулт Колева с надлежно пълномощно (л. 105), е допусната да участва фактически в производството пред КЗД: запознала се с доказателствата по преписката (л. 104), участвала е в открито заседание на КЗД на 19.10.2011 г., изразявала становище от името на община Плевен "като работодател на Габриела Аспарухова", представила писмени бележки.

С разпореждане от 28.06.2012 г. административният съд е конституирал страните и като заинтересовано лице не е посочена община Плевен - л. 156. В о. с. з. от 25.10.2012 г. обаче по устно искане на юрисконсулта на общината, съдът е конституирал общината без никакви мотиви. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК предвижда като страни в процеса да бъдат конституирани оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Заинтересовани лица по смисъла на закона са субектите, за които административният акт е благоприятен. Общината не е работодател на жалбоподателката. Работодател е Центърът за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания - л. 62. Оплакванията за дискриминационно отношение на Правда Генова са насочени единствено към Г. Аспарухова, заемаща длъжността директор на ЦСРИДУ. Няма оплаквания от дискриминационно отношение на общината или от кмета. Недопустимо е допускането до участие на общината в производството през КЗД, чрез юрисконсулт, без да е конституирана като страна и без да има юридическото качество на заинтересовано лице, както е недопустимо конституирането й в съдебното производство в качеството на заинтересовано лице, каквото няма. От решението на КЗД за правната сфера на общината не настъпват никакви правни последици, поради което тя няма качеството на заинтересовано лице. Конституирането й като страна в съдебния процес има за правна последица недопустимост на решението спрямо общината, което подлежи на обезсилване.

II. В останалата част решението е правилно, а касационната жалба е неоснователна.

Обосновано съдът е приел за недоказани оплакванията на Генова за проявено спрямо нея дискриминационно отношение чрез тормоз и преследване по признак "лично положение" . От данните по делото се установява, че Г. Аспарухова като директор е упражнявала правомощия регламентирани в КТ, както и в Методиката за организиране на работата по предоставяне на социалната услуга в общността. Правомощията са по упражняване на контрол спрямо подчинените й служители чрез извършване на проверки, изискване на текущи доклади и т. н. Комисията за защита от дискриминация е събрала всички относими за произнасянето по жалбата доказателства. Извършена е съпоставка с положението на всички работещи в ЦСРИДУ, като е прието, че те също са били засегнати като Генова от допуснатата грешка в уведомлението за датата на промяна на БУЛСТАТА на осигурителя. Издирени са обстоятелствата около отсъствията на жалбоподателката, които съвпаднали с промяната на работодателя. Не са твърдение от жалбоподателката други служители, които да са ползвали толкова продължителен период от време за отпуск поради временна неработоспособност като нея, но техните болнични листове да не са обжалвани. Поради това за Г. Аспарухова не е възникнало задължение по чл. 9 от ЗЗД да доказва, че правото на равно третиране не е нарушено. Обсъдени са и доказателствата относно променени едностранно с подпис на Г. Аспарухова седмични графици за консултации не само на Генова, но и на други работници в Центъра- Маринова и Кънева, поради което е прието, че измененията са рутинна процедура и няма дискриминация. Правилно е прието, че не е налице дискриминация с прекратяване на служебно правоотношение за препоръчителна по длъжностно разписание длъжност "психолог", защото няма никакви данни за нарушено право на равно третиране, нито за "преследване" по смисъла на чл. 5 вр. с § 1, т. 3, б."а" от ДР на ЗЗД. Материално законосъобразен и обоснован е изводът за липса на пряка дискриминация при осъществени проверки и изискани текущи доклади. Неблагоприятното третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД и § 1, т. 7 ДР от ЗЗД представлява всеки акт, действие и бездействие, което пряко и непряко засяга права и законни интереси. Упражняване на функции и контрол върху дейността на подчинен служител не може да се приеме, че представлява засягане на права или законни интереси. Като е приел, че за обжалваното решение на КЗД не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Оплакванията в касационната жалба, че решаващият състав не е обсъдил събраните по административната преписка доказателства, както и представените в съдебното производство, са декларативни, не съдържат конкретни оплаквания и са неоснователни.

Предвид изложеното, обжалваното решение в тази му част, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Искането на община Плевен за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, защото конституирането на общината е резултат на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които не могат да ангажират отговорността на страната. Присъждането на разноски в полза на общината с първоинстанционното решение също е недопустимо и подлежи на обезсилване по съображения, посочени по-горе..

Воден от горното Върховният административен съд, седмо отделение,