Решение № 1778 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2012 г.

Решение № 1778 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Личо Обрейков Обрейков, от гр. Пловдив, срещу решение от 08.12.2011 г., постановено по адм. дело № 583/2001 г. от Софийския градски съд, Административно отделение. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Ответникът - Областният управител на област София, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Софийския градски съд в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е отхвърлил жалбата на Личо Обрейков Обрейков срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София по заявление с вх. № 97-00-6074/1998 г. да бъде обезщетен по ЗОСОИ за 202 бр. акции от "Банка Български кредит" АД като неоснователна и недоказана. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за доказан факта на подаване на заявление за обезщетяване от Личо Обрейков Обрейков за притежавани от него и от наследодателя му акции от "Банка Български кредит" АД до Областния управител на област София в преклузивния срок, но че липсват предпоставките за обезщетяване по ЗОСОИ. От ангажираните по делото доказателства не можел да се направи категоричен извод, че жалбоподателят лично и като наследник на Обрейко Обрейков е имал качеството на акционер в "Банка Български кредит" АД към момента на одържавяването й. Неоснователността на претенцията следвала и от това, че по делото не се било установило, че за акциите не било получено обезщетение. Решението е правилно. От данните по делото се установява, а и между страните не се спори, че Личо Обрейков е претендирал обезщетение по реда на ЗОСОИ в лично качеството и в качеството му на наследник на Обрейко Стефанов Обрейков - акционер в "Банка Български кредит" АД, имуществото на която е било национализирано и преминало към БНБ по силата на Закон за банките (ЗБ), обн. ДВ, бр. 302/1947 г., отменен. Жалбоподателят притежавал лично 68 бр. акции и като наследник на Обрейко Стефанов Обрейков 136 бр. акции. По реда на ЗОСОИ подлежат на обезщетяване само собствениците или правоприемниците на собствениците на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ - арг. от чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗБ (отм.) от 1947 г., законодателят е разпоредил изплащането на акциите, принадлежащи на български поданици и на юридически лица, със седалища в страната, по тяхната номинална стойност. Нещо повече, неизпълнението на това законово разпореждане в посочения срок е свързано с начисляването на лихви по тези взимания на акционерите - ал. 5 от чл. 4 ЗБ (отм.). В останалите алинеи на чл. 4 се съдържат редица разпоредби досежно реда и начините за изплащане на притежаваните от акционерите акции, както и срока, в който това ще бъде сторено от БНБ и БИБ. При тази фактическа обстановка, правилни са изводите на съда, че по делото липсват доказателства за това дали правоимащият, респ. неговият наследодател, са притежавали качеството на акционери към момента на одържавяването на банката, тъй като не е представен цялостен списък на акционерите на банката към 1947 г., а само извадка от списък, в който фигурират имената на жалбоподателя и неговия наследодател, но не е ясно кога и от кого е съставен. От доказателствата също не става ясно дали Личо Обрейков и Обрейко Обрейков не са били обезщетени по посочения в този закон ред за притежаваните от тях акции. С оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК в тежест на жалбоподателя е било и задължението да установи това обстоятелство, от което може да черпи изгодни за себе си права. След като това не е сторено, изводът на първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на чл. 2 от ЗОСОИ, е законосъобразен. Приемането на обратната теза на практика би довела до повторно обезщетяване на акционер в одържавените банки, какъвто смисъл посоченият закон няма. Представените пред настоящата инстанция нови доказателства не променят изхода на делото, тъй като с тях не се доказва липсата на обезщетяване. Представеното от отдел "Държавен архив" - София, на дирекция "Регионален държавен архив" - София, към Държавна агенция "Архиви" писмо № 455-ОС от 14.12.2012 г. уведомява, че документи във връзка с обезщетение на акционерите на "Банка Български кредит" - Софийски клон, при национализирането на банката през 1947 г. не са приети, а не че обезщетяване не е било извършено. Предвид изходът на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена. По изложените съображения решението на Софийския градски съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,