Решение № 4579 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15127/2014 г.

Решение № 4579 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15127/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по образувано по жалба на "Жоник" ООД, с ЕИК 115815969, представлявано от Георги Симеонов Дешев, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. "Бачковска" № 8, срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Република България (МС на РБ) от 27.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от 0,083 дка от поземлен имот № 13007, идентификатор по КК и КР № 99087.13.7, целият с обща площ 1,499 дка, селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за неземеделски нужди), с начин на трайно ползване складов терен, намиращ се в землището на кв. Горни Воден, ЕКАТТЕ 99087, община Асеновград, област Пловдив, в размер на 903,00 лв. В жалбата се поддържа, че обезщетението не е равностойно и не съответства на пазарната цена на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Иска се постановяване на решение, с което размерът на обезщетението да бъде определен на равностойността на 8300,00 евро. Ответникът МС на РБ, чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното жалбата писмо. В съдебното заседание иска отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители, също искат отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежна страна - адресат на решението на МС, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 441 от 27.06.2014 г. на МС на РБ, прието на заседание по Протокол № 25 от 25.06.2014 г., за държавнa нуждa, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в Приложението към т. 1 от решението по местонахождение, вид, обща площ и подлежаща на отчуждаване такава, стойност на паричното обезщетение и собственици. Съгласно Приложение към т. 1 от решението, в землище на кв. Горни воден, ЕКАТТЕ 99087, селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за неземеделски нужди) се отчуждава имот по т. 3, собственост на "Жоник" ООД с № 13007, идентификатор по КК и КР № 99087.13.7, с площ на отчуждаваната част 0,083 дка и площ на целия имот 1,499 дка, с начин на трайно ползване складов терен, намиращ се в землището на кв. Горни Воден, ЕКАТТЕ 99087, община Асеновград, област Пловдив, при определен размер на паричното обезщетение в размер на 903,00 лв. Изготвянето на оценителски доклад, определящ равностойно парично обезщетение за засегнатите от строителството имоти на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград" от км 14 + 860 до км 24 + 819 е възложено от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Бачовска и синове" ЕООД на 19.03.2012 г. По делото е представен Оценителски доклад за определяне на равностойното парично обезщетение при отчуждаване на имоти, засегнати от строителството на посочения обект. Съгласно изложеното в точка 1.2.4., във връзка с Приложение № 8, таблица без номер (а според доклада таблица № 4-2) към оценителския доклад, по т. 3, оценката на отчуждаемата част от процесния имот е изведена по чл. 32, ал. 3 ЗДС и чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДС (ППЗДС) и е посочен размер на обезщетение по чл. 32, ал. 3 ЗДС и чл. 96, ал. 1 ППЗДС - 903,00 лв. за отчуждаемата част. С оглед изясняване на спора от фактическа страна, с Определение от 19.12.2014 г. съдът е уважил искането на жалбоподателя, заявено в жалбата, за допускане на съдебно-оценителна експертиза за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждения имот въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Указал е работа на вещото лице по следните задачи: 1. каква е "пазарната цена" на отчуждената част от поземлен имот № 13007, идентификатор по КК и КР № 99087.13.7, с обща площ 1,499 дка, от които отчуждени 0,083 дка и определена стойност на паричното обезщетение 903,00 лв., селскостопанска територия, с начин на трайно ползване складов терен, намиращ се в землището на кв. Горни Воден, ЕКАТТЕ 99087, община Асеновград, област Пловдив, по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС; 2. въз основа на установената "пазарна цена" да се определи размера на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота и 3. ако "пазарна цена" не може да бъде определена, да се даде заключение за размера на дължимото обезщетение, определен съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС. За това определение жалбоподателят е надлежно уведомен на 23.01.2015 г. с призовка и на същата дата по телефона за внасяне на депозита, видно от отбелязването, направено върху списъка на призованите лица. Въпреки предоставената възможност на жалбоподателя, в определен от съда срок, да внесе първоначален депозит в размер на 200,00 лв. за така допуснатата по негово искане съдебно-оценителна експертиза, по делото не са представени доказателства за неговото внасяне по сметката на съда, както в срока, така и към датата на провеждане на съдебното заседание по делото. По тези причини назначената от съда експертиза не е изготвена. С Определение, постановено в съдебното заседание на 23.03.2015 г., съдът отмени Определението от 19.12.2014 г., в частта му, с която е допусната съдебно - оценителната експертиза. За тези последици при невнасянето на депозита "Жоник" ООД е било предупредено с определението, с което експертизата е допусната. Предвид това и непредставянето на други доказателства с оглед установяване на твърденията, направени в жалбата, настоящият състав приема, че по вина на жалбоподателя, неподкрепено с доказателства е останало възражението му, че определеното с оспореното решение на МС на РБ обезщетение за отчуждения имот не е равностойно и е занижено. Ето защо, жалбата му като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена. По причина гореизложеното и на осн. чл. 38 ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,