Решение № 6257 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2010 г.

Решение № 6257 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Владимир Славов Владимиров от гр. Варна срещу решение № 1857 от 6.11.2009 г., постановено по адм. д. № 2582/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове срещу Министерството на регионалното развитие и благоустройството за заплащане на сумата от 1840 лв., претендирана частично от общата сума от 9 201.50 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди от противозаконно отнемане на движими вещи, както и сумата от 98 159.70 лв., частично претендирана от общата стойност от 490 798.50 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди от погиването на масивна сграда, представляваща хотел - ресторант, находяща се в ПИ № 40 в кв. 2 по плана на к. к. "Чайка", гр. Варна. Ответната страна - Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуален представител релевира доводи, с които оспорва касационната жалба. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с искания да бъзе осъден ответника да му заплати сумата от 1840 лв., претендирана частично от общата сума от 9 201.50 лв., представляваща стойността на претърпените от ищеца имуществени вреди от противозаконно отнемане на движими вещи, конкретно посочени като вид и стойност в таблицата на л. 52 по делото, както и сумата от 98 159.70 лв., частично претендирана от общата стойност от 490 798.50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от погиването на масивна сграда, представляваща хотел - ресторант, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на депозирана на исковете до окончателното изплащане на задълженията. Ищецът обосновавал иска с това, че е собственик на законно изградена в негов имот в КК "Чайка" гр. Варна масивна сграда, представляваща хотел- ресторант, която на 10.01.2008 г. е била разрушена вследствие на разширяване и активизиране на свлачищните процеси в района. Твърдял е, че хотелът е бил оборудван с конкретно посочените в таблицата на л. 52 по делото движими вещи, които са ограбени чрез престъпни действия на трети неизвестни лица, благоприятствани от издадените общински забрани. Конкретизирал е, че моментът на настъпване на твърдените имуществени вреди от отнемането на движимите вещи е 18.09.2008 г. . Излага, че с погиването на сградата и отнемането на движимите вещи са му нанесени имуществени вреди в претендираните размери, като настъпването на вредоносния резултат е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните бездействия на ответника по изпълнение на задълженията му по ограничаване и ликвидиране на свлачищни процеси съобразно чл. 95 и чл. 96 от ЗУТ. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана по основание и размер, а именно не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие и пряката му причинно-следствена връзка с претендираните причинени вреди. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени и неимуществени вреди да са в наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от административния орган. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е много подробно фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Бездействието като проява на незаконосъобразна административна дейност и свързаната с това отговорност не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Въпросът за незаконосъобразната административна дейност е винаги преюдициален спрямо иска за обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ във вр. чл. 203 АПК, поради което е следвало ищеца предварително да е установил по надлежен процесуален ред незаконосъобразното бездействие и впоследствие да предяви иск на посочените понастоящем основания. Поради това, при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Служебното начало в процеса е ограничено и съдът не може да замества страните при събиране на доказателствата в подкрепа на твърденията им. По силата на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, което в конкретния случай е сторено. С оглед на изложеното процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,