Решение № 8503 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2011 г.

Решение № 8503 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен Милков чрез процесуален представител адв. Длъгнекова против решение № 250 от 04.04.2011 г., постановено от Административния съд - Велико Търново по адм. д. № 42/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Пламен Милков против ревизионен акт (РА) № 050900257 от 26.10.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Видин и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 720 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са следните: съдът не е преценил и разгледал всички събрани по делото доказателства; липсват мотиви по всички поставени въпроси и доводи. Иска се отмяна на решението и отмяна на решението, с което е потвърден ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Изразява се становище за обоснованост и правилност на оспореното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Становището на прокурора е за установеност по делото, че жалбоподателят е укривал приходи от оборота си, достигнал е прага за регистрация по ЗДДС през 2007 г., което е основание за регистрацията му по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и тъй като установеният оборот е надвишил патентната вноска, то лицето е следвало да доначисли дължимия данък съгласно чл. 39, ал. 1, 3 и 4 и чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна по делото в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е РА, индивидуализиран по-горе. Той е резултат от извършена ревизия на Пламен Нинков Милков с ЕТ "НИК-88-Пламен Милков" по ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. и по ЗДДС за периода от 15.01.08 г. до 31.12.08 г. В хода на ревизията е установено, че ревизираният субект е осъществявал стопанска дейност - търговия на дребно в магазин за хранителни стоки, цигари и захарни изделия, който е закрит на 01.12.2008 г. Получено е уведомление в данъчното подразделение по реда на чл. 77, ал. 1 от ДОПК за предприети действия по заличаването от търговския регистър на ЕТ и прехвърляне на предприятието на ЕТ по реда на чл. 15 от ТЗ на Валентин Крумов съгласно договор от 27.03.09 г., вписан в Агенцията по вписванията на 01.04.09 г. В хода на ревизията от ревизираното лице са изискани всички счетоводни документи, на което искане то е представило декларация, че всички документи са предадени на Валентин Крумов. Органът по приходите е изискал документите и от Валентин Крумов, но последният не ги е представил, след което от ревизирания субект отново са изискани всички първични счетоводни документи, които той отново не е представил. Органът по приходите е приобщил с нарочни протоколи документи от извършени проверки на ревизираното лице и проверка, извършена в търговския обект на лицето. Извършена е проверка и в информационната система на НАП, базирана на подадените дневници за покупки и продажби и СД на магнитен носител от регистрираните по ЗДДС лица, при която е установено, че за периода от 01.01.07 г. до 31.12.08 г. ревизираното лице е получател по фактури от следните фирми: "НЕЛИ 90" ЕООД; "ИМПУЛС" ООД; "ФЕМА 59" ЕООД; ЕТ "ТОТАЛ - Росанка Велкова"; "СИБ 1-Иван Александров" ЕООД; ЕТ "ПЕПЕКО - Петър Костов"; "Зърнени прани Видин 99"АД; "Чарли 2000" ЕООД; ЕТ "Кари - Светлозар Шамутков" и ЕТ "РАДО-Румен Маринов". Издадените фактури са с предмет хранителни стоки, цигари и алкохолни напитки. Установено е, че издадените фактури от посочените доставчици не са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя. Въз основа на установеното, органът по приходите е преценил, че са налице предпоставките на чл. 122, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред по ЗДДФЛ и на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 за ревизията по ЗДДС. Установено от извършените насрещни проверки е, че през 2007 г. лицето е закупило стоки в размер на 72224,98 лева. Поради непредставени счетоводни документи и регистри, органите по приходите не са могли да определят има ли останали налични стоки в обекта на ЕТ, поради което са приели, че същите са реализирани. Във връзка с реализацията им е е приета търговска надценка за цигарите 6% и 17,5% за останалите стоки, в резултат на което са установени приходи в общ размер 77639,86 лева. Направен е извод, че ревизираното лице е следва да мине към облагане по общия ред. Търговската надценка за хранителните стоки е определена на база съотношението между стойността на продадените стоки и отчетната стойност на продадените стоки от ОПР. Търговската надценка за цигарите е определена на база обичайния размер на търговската отстъпка от търговците на едро. Данъчната основа по ЗДДФЛ е определена като от разликата между установените от ревизията приходи и разходите за покупка на стоките са приспаднати направените вноски по реда на КСО и ЗЗО, въз основа на която е определен размерът на данъка, от който е приспаднат размерът на платения патентен данък на осн. чл. 39, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ, след което е посочен размера на дължимия данък. По аналогичен начин е определена и данъчната основа и данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за която е установено, че лицето е получател на стоки на стойност 64719,87 лева, в резултат на които е реализирал приходи в размер на 69138,39 лева. За тази година обаче, търговската надценка за хранителните стоки е определена в размер на 12,82 %. В резултат на установения оборот на ревизираното лице е прието, че то е достигнало минималния праг за регистрация по ЗДДС в края на 2007 г., поради което е следвало да се регистрира по ЗДДС най-късно до 14.01.2008 г., което не е направило. Установено е, че лицето не подавало СД за съответните периоди при наличие на обстоятелствата за регистрация. Органът по приходите е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Определен е ДДС за месечните данъчни периоди на 2008 г. Данъчната основа за посочените периоди е определена по следния начин - за м. 05, 06 и 07 съобразно установените обороти при проверката в търговския обект, завършила с протокол № 17409/22.08.08 г. За останалите периоди приетият оборот е средноаритметичната величина от тези три периода. Административният съд е преценил обжалвания РА като валиден и законосъобразен. Въз основа на данните по делото, съдът е преценил като законосъобразен извода на органа по приходите за наличие на сочените основания на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Приел е, че данъчната основа за ревизираните периоди е определена законосъобразно въз основа на използваните относими критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал събраните в хода на ревизията доказателства, както и тези, събрани в хода на обжалването на РА в това число и съдебното обжалване, въз основа на което е приел, че жалбоподателят не е оборил констатацията на органа по приходите, че е получател на стоките по процесните фактури. За да направи този извод, съдът е кредитирал в съвкупност следните обстоятелства - ДДС по издадените фактури е начислен в счетоводствата на доставчиците, фактурите са отразени в СД и дневниците за продажби за съответните периоди. Отбелязано е, че и десетте доставчика са декларирали извършените продажби и плащанията по тях. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергават установеното. Съдът е посочил, че предаването на фактурираните стоки е доказано с писмените обяснения на лицата, представляващи доставчиците. Приел е, че размерът на надценката и размерът на облагаемите данъчни основи са определени обективно и правилно. Като краен извод, съдът е стигнал до заключението за законосъобразност на ревизионния акт и за недоказаност на възраженията на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно. Противно на възраженията на касатора, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е това като е анализирал всяко едно от събраните доказателства по отделно, а така също е преценил и съвкупно установените данни в тях. Изводите на съда съответстват на данните по делото, поради което са обосновани и верни. Въз основа на направените изводи, съдът е приложил правилно материалния закон. Налице са достатъчно данни по делото, че жалбоподателят е получател на стоките по процесните фактури. Липсват доказателства, представени от жалбоподателя, които да опровергават този извод. Липсата на осчетоводяване на тези фактури не се оспорва от жалбоподателя. Непредставянето на данни, че стоките по тези фактури са налични към момента на ревизията води до обоснования извод, че тези стоки са реализирани на клиенти на жалбоподателя, в резултат на което той е получил приходи, които не е осчетоводил. Критериите, които са използвани от органа по приходите за изчисляване на търговската надценка и данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и ЗДДС са обективни, тъй като почиват на данни от документи на самия жалбоподател. Правилни са съображенията на административния съд, с които отхвърля възражението на жалбоподателя, че е получил стоките по фактурите, тъй като последните не съдържат неговия подпис. Както правилно е посочил административния съд липсва законово изискване за подпис на получател под фактурите, поради което липсата само на този реквизит не е достатъчен да се приеме, че фактурираната стопанска операция не е реално осъществена. От друга страна, в конкретния случай са налице достатъчно доказателства освен фактурите (обясненията на представителите на доставчиците, документите за плащане, данните за осчетоводяването на фактурите при доставчиците, пътни листа), че стоките по тях реално са заплатени на продавачите им и са предадени на купувача по тях, който е жалбоподателя. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационните основания, сочени в касационната жалба. Решението е обосновано и правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд