Решение № 15671 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2019 г.

Решение № 15671 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е две касационни жалби, подадени съответно от "Пристанище Леспорт" АД и от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, против Решение № 890/3.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2919/2018 г. по описа на Административен съд Варна. Жалбоподателят "Пристанище Леспорт" АД обжалва решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му против принудителна административна мярка - "задължителни предписания" по чл. 404, ал. 1 от Кодекс на труда (КТ), обективирана в протокол № ПР 1735257/24.10.2017 г. за извършена проверка на "Пристанище Леспорт" АД, в частта по т. 4 от протокола, с която е предписано при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят "Пристанище Леспорт" АД да изпълнява задължението си да осигурява ефективен контрол за извършване на работа от работниците и служителите без да създава риск за здравето им. Касаторът поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, дружеството моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административния акт, в частта по т. 4. Ответникът по касационната жалба на "Пристанище Леспорт" АД – Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна не се представлява по делото и не изразява становище. Касационният жалбоподател Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна обжалва решението на административния съд в частта, в която е отменена по жалба на "Пристанище Леспорт" АД, принудителна административна мярка - "задължителни предписания" по чл. 404, ал. 1 КТ, обективирана в протокол № ПР1735257/24.10.2017 г. за извършена проверка, в частта по дадените предписания по т. 1, т. 2 и т. 3. Счита, че така обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Моли същото да се отмени, като се отхвърли жалбата на дружеството срещу административния акт в тези части. Ответникът по касационната жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - "Пристанище Леспорт" АД е подало писмен отговор, с който оспорва касационната жалба на Дирекция "Инспекция по труда", счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба на "Пристанище Леспорт" АД, съответно за допустимост и основателност на касационната жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Варна са задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, обективирани в протокол № ПР 1735257/24.10.2017 г. издадени от длъжностни лица в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с които на "Пристанище Леспорт" АД в качеството му на работодател е предписано: по т. 1 да се преразгледа оценка на риска разработена за работното място "техник – механик", като към нея се добави предвидимата опасност падане от съставна част (еднораменна стълба) при достигане на спирателен кран за вода, съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4, т. 6 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/11.05.1999 г. за реда и периодичността на извършване на оценка на риска (обн., ДВ, бр. 47 от 1999 г.), по т. 2 към разработената от работодателя инструкция за безопасна работа с преносими стълби да се добави необходимата информация, в която да се разглеждат предвидимите ненормални ситуации при опасността падане от стълба, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, по т. 3 към разработената Инструкция за безопасна работа с преносими стълби да се добавят извлечените от опит заключения при използване на работно оборудване (преносима стълба) при опасността падане от стълба, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 3, т. 4 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и по т. 4 при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят да изпълнява задължението си да осигурява ефективен контрол за извършване на работа от работниците и служителите, без да създава риск за здравето във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ (обн., ДВ бр. 124 от 1997 г.), във връзка с чл. 215а, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. С решението Административен съд Варна е отменил процесното задължително предписание в частта по т. 1, т. 2 и т. 3 и е отхвърлил оспорването в частта по т. 4, след извършения съдебен контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. По касационната жалба на "Пристанище Леспорт" АД: За да остави без уважение оспорването на дружеството против задължителни предписания в частта по т. 4 от същите, съдът е приел, че законосъобразно на работодателя е наложена принудителна административна мярка, във връзка с установеното неизпълнение на нормативно разписаното задължение да осигурява ефективен контрол за извършване на работа от работниците и служителите, без да създава риск за здравето им. В този смисъл от решаващия състав са изяснени обстоятелствата, които касаят извършеното нарушение на работодателя във връзка със задължението му по чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ (обн. ДВ бр. 124 от 1997 г.). Настоящата касационна инстанция не споделя доводите и възраженията на "Пристанище Леспорт" АД за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. На касатора "Пристанище Леспорт" АД в качеството му на работодател са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ задължителни предписания в контролното производство по спазване на трудовото законодателство. Като фактическо основание са изведени обстоятелствата, свързани с трудов инцидент случил се на 10.08.2017 г. с работника И. Иванов, заемащ длъжност "техник - механик" на "Пристанище Леспорт" АД. Съдът е приел, че при проверка на длъжностните лица от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, работникът И. Иванов е престирал труд в съответствие с представената длъжностна характеристика и е извършвал работа на обект хотел "Астера", в гр. Варна, к. к. "Златни пясъци". Показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на дата 12.02.2019 г. свидетели И. Тодоров, който работи като "специалист безопасност и здраве при работа" и Г. Василев, който изпълнява длъжност "техник поддръжка" и двамата служители на "Пристанище Леспорт" АД, с основание не са кредитирани в цялост от съда. По – конкретно съдът не е дал вяра на обясненията на свидетеля Г. Василев, в частите, в които заявява, че никой не е поставял задача на пострадалото лице да спира водата чрез използване на стълба и по начин, различен от установения за конкретната работа. След съвкупната преценка на приетите по делото доказателства съдът е достигнал до обоснован извод, че дори пострадалият сам да е поел инициатива да извърши посоченото действие, за работодателя не е отпаднало задължението да осигури контрол върху цялостната дейност на работата и използване на еднораменни стълби, с които да се борави по безопасен начин. В тази насока мотивите на съда са подкрепени от правилото на чл. 18 от Инструкция за безопасност при работа с преносими стълби, приложена като доказателство по делото. На основание нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ контролните органи на "Инспекцията по труда" могат да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, които в случая се изразяват в дадени задължителни предписания на работодателя "Пристанище Леспорт" АД. Законосъобразно, в рамките на предоставените му правомощия, административният орган, след като е констатирал допуснатото нарушение на трудовото законодателство, е издал предписание за неговото предотвратяване от работодателя. Неоснователни са доводите на касатора, че при постановяване на решението съдът не е установил правилно фактическата обстановка и е ценил като свидетелски показания писмените обяснения на лица, които са били разпитани в административното производство. На основание чл. 171, ал. 1 и ал. 2 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В конкретната хипотеза и предвид текста на чл. 171, ал. 2 АПК административният съд правилно не е приобщил гласни доказателства под формата на свидетелски показания чрез разпит на лицата Р. Мехмедов, Р. Петков, Ж. Иванов, а е кредитирал техните обяснения дадени в административното производство, при формиране на решаващите изводи по същество на спора. Решението в обжалваната част е постановено при изяснена фактическа обстановка, направените изводи са обосновани, логични и в съответствие с материалния закон, поради което се споделят напълно от касационния състав и същото следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна: Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният административен съд правилно е приложил материалния закон, като е формирал извод за незаконосъобразност на задължителните предписания в частта по т. 1, т. 2 и т. 3. В съответствие с осъществения контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и по отношение на тези негови части, съдът намира, че без основание на дружеството е предписано в частта по т. 1 да преразгледа оценка на риска разработена за работното място "техник - механик", като към нея се добави предвидимата опасност падане от съставна част (еднораменна стълба) при достигане на спирателен кран за вода, което е изискване на чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4, т. 6 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г., за реда и периодичността за извършване на оценка на риска (обн. ДВ, бр. 47 от 1999 г.). За да обоснове правните си доводи съдът се позовава на текстовете на т. 22 – т. 30 от Инструкцията, в които работодателят е предвидил как се борави със съответната стълба, за да не се създава риск за здравето на работника, съответно тези текстове от Инструкцията надлежно са били съобщени на пострадалото лице И. Иванов. Обосновани от фактите по делото са правните изводи на съда и относно незаконосъобразност на предписанията в частта по по т. 2. Същите не са мотивирани от фактическите и правните основания, които са послужили на органа да приеме, че дружеството има задължение да добави в Инструкцията предвидимите ненормални ситуации при опасността "падане от стълба". Фактическите изводи на първоинстанционния съд са верни и съответстват на приетите за установени относими обстоятелства и по – конкретно на това, че работникът е бил инструктиран как да използва в процеса на работа стълбата и под какъв наклон същата да бъде поставяна, с цел предотвратяване на нежелано преместване. Правилно административният съд приема, че задължителните предписания в частта по т. 3 не кореспондират с фактите и доказателствата по административната преписка. Предписанието по т. 3, с което се задължава дружеството да добави в Инструкцията "извлечените от опит заключения при използване на преносима стълба при опасността падане от стълба", вече е било отразено в нея. Основанието за нейното изготвяне е "извлечение от опит при ползване и падане от стълба", съответно Инструкцията е съобразена с текстовете на чл. 215а, 215б, 215г, 215д, 215е, 215ж и 215з от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, в относимата редакция. Последната упомената наредба е издадена като с нея са доразвити задълженията на работодателя да създава здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, в съответствие с принципите в чл. 1, ал. 2 ЗЗБУТ. Ето защо за работодателя "Пристанище Леспорт" АД е възникнало задължението да спазва всички изисквания за безопасността на труда при използване на работното оборудване, включително стълба и по отношение на предписанията в частта по т. 1, т. 2 и т. 3 тези изисквания са били спазени. По изложените съображения, настоящият тричленен състав на Върховен административен съд счита, че като е приел за основателна жалбата на дружеството и е отменил задължителните предписания в частта по т. 1, т. 2 и т. 3 от същите, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. В касационното производство не се установиха твърдените касационни основания от жалбоподателите, водещи до отмяна на решението на административния съд в обжалваните от тях части, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,